Две парламентарни комисии одобриха бюджета на държавата за 2023 г. за първо четене в зала, една не го прие

На съвместно заседание на три парламентарни комисии внесеният от правителството законопроект за държавния бюджет за 2023 година беше одобрен вчера, 6 юни, заедно с бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на здравната каса (НЗОК) от две парламентарни комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната политика и демографията. Бюджетът на държавата, обаче, не беше одобрен от Комисията по икономическа политика и иновации (КИПИ), тъй като беше подкрепен от петима депутати, други петима бяха против, а двама се въздържаха, предаде БТА.  

При представяне на макрорамката, заложена в проекта за държавния бюджет финансовият министър Асен Василев (на сниката долу) каза, че „този закон като основа използва проектът на служебния кабинет. Запазена е политиката по доходите. Увеличени са възнагражденията с 10% там където не са актуализирани през миналата година".

Василев поясни, че като основни показатели са заложени 1.8 ръст на БВП, при годишна инфлация от 8.7% и приходи от 174 млрд. лв. В разходната част са намалени парите за издръжка и са свити капиталовите разходи, като са премахнати онези, по които не е пусната поръчка. Заложен е буфер, ако излязат нови поръчки, които трябва да се заплатят.

Финансовият министър посочи, че са огледани капиталовите проекти разход по разход. Не са ограничени министерствата и общините да възлагат обществени поръчки. "Заложени са общо 8 млрд. лв. Като капиталова програма, но практиката показва, че в края на годината имаме поне 20% неизпълнение“, посочи Василев, цитиран от БНР.

Запазени са социалните плащания и политики. Пенсиите ще се актуализират с 12% по швейцарското правило. Увеличават се парите за втората година от майчинството. Осигурени са средства за нарастване на учителските заплати по формулата 125 на сто от средата на заплата за страната всяка година.

30 милиона лева са заделени във фонд "Култура". Други 10 милиона лева - във фонд на спортното министерство за детски школи или за съфинансиране на инфраструктурни обекти на спортните клубове.

"Бюджетът е така направен, че да отговори на очакванията на бизнеса и гражданите и да не предизвиква изненади. За двете седмици, през които се наложи той да бъде изготвен, нямаше време да се заложат нови политики", каза още Василев.

Той уточни, че целта е била да се постигнат условията като влизане в Шенген и еврозоната. Заложеният дефицит от 3% позволява финансите да останат устойчиви въпреки черните прогнози, каза още финансовият министър. За последната 1 година е станало ясно, че България може да води нормална политика, да не се лишава от инвестиции и да не трупа дълг.

Предвиденият държавен дълг в Бюджет 2023 е 22%. Василев прогнозира, че ако бъдат изпълнени планираните капиталови инвестиции, можем да надхвърлим икономическия ръст от 1,8 на сто.

"Бюджетът не е революционен, но ще позволи да продължим инвестиции, социални политики и ще ни даде възможност да ги надградим през 2024 година", каза в заключение Асен Василев.

От последвалите дебати стана ясно, че основните аргументи срещу бюджета на държавата бяха свързани с завишените, според депутатите, приходи, в които влизат и субсидиите от Европейската комисия.

Работодателите подкрепиха проекта на правителството

Основният мотив за подкрепата на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за проектобюджета е, че Министерство на финансите предлагат бюджет с 3% дефицит, което е условие за продължаване на преследването на нашия основен приоритет - членство в еврозоната и това при запазване на съществуващия данъчен модел, каза Добрин Иванов от АИКБ. Той отбеляза, че от организацията смятат, че в разходите за държавна издръжка все още има известен резерв за намаляване. От АИКБ подкрепят политиката за плащане на 100-процентен дивидент на държавата от държавните предприятия, каза Иванов. Той посочи, че голямата част от печалбите, които реализират държавните предприятия са в енергетиката и с вземането на дивидента от държавата тези свръхпечалби на енергийните дружества ще се върнат при хората чрез държавния бюджет.

Според АИКБ трябва да се помисли от страна на министерството за насочването на социалните плащания, основно такива, които се разходват без оглед на доходите и на имущественото състояние на бенефициентите като еднократните помощи за учениците, безплатните учебници, субсидирането на електрическата енергия. Струва си да се помисли и върху това дали учителските заплати да бъдат индексирани със задна дата от началото на годината, отчитайки резултатите от матурите, смятам, че тук също има някакъв резерв, които може да бъде осъществен, каза Иванов. Той посочи, че АИКБ подкрепя продължаване на политиката за увеличаване на учителските заплати, но не смятат, че това трябва да бъде със задна дата.

Иванов призова депутатите към разум и отговорно поведение и по думите му, ако е възможно между първо и второ четене да няма необосновани предложения за повишаване на разходите, които да не са обезпечени със съответни приходи и да бъде нарушено бюджетното салдо. Много разчитаме Бюджет 2024 да предложи промяна на бюджетните политики и да заложи на множество реформи, които бяха забавени в последните години, каза още Иванов.

Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) изрази подкрепата на камарата за проектобюджета за 2023 г. като най-важните мотиви за това са 3-процентният дефицит, който ни дава възможност за членство в еврозоната, и запазване на данъчно осигурителния модел на този етап. Не очакваме големи реформи в бюджет, който ще действа в рамките на 4-5 месеца, отбеляза Попдончев и посочи, че от камарата са дали техните предложения, които са насочени към бюджета за 2024 г.

Позицията на общините и социалните партньори

Договореностите на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и на Министерството на финансите са неразделна част от пакета с документи, с които е внесен бюджета, каза по време на дебатите за проектобюджета каза изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, цитирана от БТА.

Основен проблем пред общините ще са преходните остатъци по бюджетите за делегираните от държавата дейности. Ние не можахме да храчим тези пари и не можем да ги харчим законосъобразно, защото нямаме общински бюджети. Такива за тази година ще има вероятно чак през септември, каза тя. Друг проблем са обезщетенията на изборните длъжности в общините в края на мандата им, което се очаква наесен. Те са в размер на 12 млн. лева и се надяваме да са в резерва на държавния бюджет, каза Георгиева.

Следващите местни избори ще са за населени места с над 100 жители. Това означава 1026 кметове на кметства повече и разходи догодина от над 40 млн. лева, посочи Георгиева. Тя обърна и внимание на данъчните преференции за различните видове данъкоплатци. Имаме предложение данъчни преференции да има за сгради само енергиен клас "А, но не и за сгради клас "Б", което съществено ще повлияе на общинските бюджети. Подобни проблеми има с електромобилите, които сега са освободени от данък, но трябва да се предвиди как общините ще бъда обезвъзмездени, каза още Георгиева.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изтъкна, че синдикатът подкрепя макрорамката на бюджета. Събирането на 100 процента дивидент от държавните фирми е трудна, но поносима стъпка, каза Димитров, като приходите в бюджета, дори ще са повече от заложените заради очаквания по-висок БВП. Ще има допълнителни приходи от няколкостотин милиона лева, допълни той. В разходната част има буфери да се платят допълнително 167 милиона лева за увеличение на заплати като например в Българското национално радио, каза Димитров. Той предложи да се отпуснат 26 млн. лева за заплати на Министерството на земеделието, като от тях 6 млн. лева да са за Селскостопанската академия. За системата на здравеопазването са нужни също 26 милиона, за НОИ - 7 млн. лева за 10 процентово увеличение на заплатите, като за НАП също е нужно увеличение на заплатите, добави Димитров.

Целта е заплатите в общественият сектор да може да компенсират инфлацията, защото сега изостават с 8,5 процента, докато в частния сектор заплатите надминават инфлацията с 2,5 на сто, каза президентът на КНСБ.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов каза, че бюджетът може да поправят някои девиации. В Националния статистически институт за заплати са нужни само няколкостотин хиляди лева. В Комисията за досиетата 9 членове разходват пари, колкото 80 души персонал, посочи той. В Комисията за защита на потребителите също са нужни пари за увеличение на заплатите, добави той. Тези средства не са много, но могат да изведат тези системи от състоянието, в което се намират, посочи Манолов.

Депутатите от трите комисии приеха на първо четене двата бюджета – за ДОО и НЗОК

Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова (председател на надзорния съвет на НОИ) и управителя на НОИ Ивайло Иванов, които представиха законопроекта за ДОО

Рамката на проектобюджета за ДОО предвижда приходите и трансферите да са общо 21 801 446 500 лева. Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова посочи, че с проекта на ДОО за 2023 г. се гарантира изплащането на пенсиите, ще има средства и за родителите с малки деца, както и за увеличение с 12% на всички пенсии за навършен трудов стаж и възраст.

От КНСБ посочиха, че за осигуряване на достойни пенсии е нужно да се запази тристълбовата пенсионна система. От синдиката предложиха обезщетението за гледане на дете да не е обвързано с минималната работна заплата, както и да се вдигне минималното обезщетение за безработица. Подобна предложение направи националният омбудсман Диана Ковачева. Нужно да се направи адекватно осъвременяване на пенсии, които не са свързани с трудов стаж и възраст, добави Ковачева.

По време на дискусията против проектобюджета се обявиха от "БСП за България", докато народни представители от "Продължаваме промяната - Демократична България" и "ГЕРБ -СДС" заявиха, че го подкрепят.„

Рамката на проектобюджета на НЗОК предвижда 7 027 213,6 хил. лв. приходи и трансфери, от които здравноосигурителните приходи са в размер на 6 847 563,2 хил. лв. (4 286 530,0 хил. лв. приходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хил. лв. от трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213,6 хил. лв., което е с 910 908,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676,4 хил. лв., което е увеличение с 821 605,3 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.

През 2023 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 153 282,6 хил. лв. за дейности извън задължителното здравно осигуряване./БТА и БНР