Ясно е какво ще стане със „Северен поток 2“

Автор:   Александр Лесных, РИА Новости

Представители на оператора на „Северен поток 2“ заявиха за скорошно завършване на полагането на тръбите в изключителната икономическа зона на Швеция. Предвижда се дейностите да завършат през октомври. Последните препятствия по пътя на газопровода е Дания, която така и не разрешава строителството в териториалните си води и САЩ с новите санкции.

Времето е пари

Преди седмица последната партида тръби за строителството на „Северен поток 2“ напусна  шведското пристанище Карлсхамн. По думите на представителя на оператора на проекта (Nord Stream 2 AG), полагането по 510-километровия шведски участък  ще завърши през октомври тази година: първата от двете тръби от газопровода вече е готова, а финалните дейности по монтажа на втората ще започнат на 1 септември.

Общата дължина на газопровода ще е около 1200 километра, а общият капацитет е за около 56 млрд. куб м газ годишно. Общо през територията на Русия, Финландия, Швеция и Германия към настоящия момент са положени над 1700 километра тръби (операторът не уточнява, но по-скоро има предвид общата дължина на двете тръби). Това означава, че „Северен поток 2“ е готов до 70 %.

Независимо, че всички дейности се изпълняват в срок и досега не е ясно дали проектът ще бъде осъществен напълно до края на тази година, както се планираше по-рано. Проблемът е в това, че на пътя на газопровода все още стои Дания, която така и не издава разрешението за полагане на тръбите по дъното на своя шелф.

Както пише Reuters, още през април операторът на газопровода се оплака от властите в Дания за това, че енергийният съвет на страната прави всичко, за да забави строителството. В частност през март  поискаха от Nord Stream 2 AG да представи още едно, при това трето заявление с алтернативно трасе за прокарването на „Северен поток 2“.  

Компанията предупреди Датската енергийна агенция, че съответните дейности вече струват 100 млн. евро и в бъдеще ще трябват още 500 млн. допълнителни разходи (първоначалната обща стойност на проекта е 9,5 млрд.). Освен това окончателните срокове на строителството ще се забавят с осем месеца – тоест за втората половина на 2020 г. Въпреки че общата дължина на датския участък е около 130 километра и по думите на председателя на „Газпром“ Алексей Милер, той може да се построи за близо пет седмици.

Представителите на оператора не потвърдиха пред РИА Новости цифрите, посочени от Reuters, но казаха, че забавяне от няколко месеца действително ще доведе до загуба от стотици милиони евро.

Затова операторът на „Северен поток 2“ е изтеглил първото заявление, подадено преди повече от две години и е решил да се концентрира върху два маршрута през изключителната икономическа зона извън териториалните води на Дания (на северозапад или югоизток от остров Борнхолм). Това се казва ва сайта на компанията.

Възможно е това решение също да доведе до допълнителни разходи и изтегляне на срока за въвеждане на газопровода в експлоатация за известно време. Но това не значи, че разходите ще бъдат за сметка на „Газпром“, тъй като финансирането на проекта е разделено поравно между руския газов монополист и консорциумът от европейските компании (австрийската OMV, британско - холандската Royal Dutch Shell, френската Engie и немските Uniper и Wintershall ).

Поредните санкции

Да попречат на строителството на „Северен поток 2“ се опитват и от Вашингтон. В началото на август Сенатската комисия по външни работи одобри законопроект за санкции против компаниите, предоставящи кораби за прокарването на газопровода . Allseas  и Uniper.

От САЩ са уверени, че осъществяването на проекта „Северен поток 2“ няма да даде възможност на американските компании, произвеждащи втечнен природен газ (LNG) да заемат мястото на Русия на европейския енергиен пазар, тъй като няма да издържат на ценовата конкуренция с тръбопроводното гориво. За Вашингтон ситуацията се усложнява и от това, че Москва изпреварва конкурента си и по доставки на LNG. По данни на международната група експортьори на LNG – (GIIGNL), през миналата година Русия е продала на ЕС 4,43 млн. тона гориво, а САЩ – само 2,7 млн. тона.

„Наблюдаваме случващото се с интерес...Но към дадения момент не виждаме причини за безпокойство“, отбелязват представители на Uniper.

Повечето експерти са убедени: паниката е неуместна. Така например старши научният сътрудник от Оксфордския институт за енергийни изследвания Джонатан Стърн нарича опитите на САЩ за спиране на строителството на газопровода „неуверени“ и ги сравнява с неуспешните действия, които страната предприе по времето на Рейгън, за да спре потокът от съветски газ за Европа.

„Тогава всички тези мерки нямаха никакъв ефект и мисля, че това може да се очаква и днес, - цитира думите на Стърн Bloomberg. -  Вероятно вече е твърде късно да се предприеме каквото и да е, тъй като голяма част от газопровода вече е положена. Освен ако САЩ не наложат санкции със задна дата, които обаче вярвам, че ще предизвикат истинска буря от тази страна на Атлантическия океан“.

Срещу ограниченията се обявява и немският бизнес. „Последните проекти на САЩ за санкции ще навредят на първо място на предприятията от приятелските страни, като Германия, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия и Швейцария“, - предупреди председателят на Източногерманския икономически комитет Волфганг Бюхел в интервю за Die Welt.