Търговията по фондовите борси в Западна Европа приключи с преобладаващ спад в понеделник след силното първо полугодие

Европейските фондови индекси нарастваха до обед в първия работен ден на юли, но следобед за повечето настъпи обрат и в крайна сметка търговията на повечето пазари на акции в Западна Европа приключи с преобладаващи загуби, след силно първо полугодие, обобщи CNBC.

Производствената активност в страните от еврозоната се е свила по-рязко, отколкото сочеха първоначалните прогнози, тъй като затягането на паричните условия от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) е влошило финансовото състояние на фирмите, съобщи Ройтерс, позовавайки се проучвания на рейтинговата агенция S&P Global.

Окончателният индекс на мениджърите по доставките PMI в промишлеността, измерван от Hamburg Commercial Bank - HCOB, използван и от S&P Global, намаля до 43.4 пункта през юни спрямо 44.8 пункта през май. Така индексът достига минимум от май 2020 г., оставайки под нивото от 50 пункта, разделящо нарастването от свиването, за 12-ти пореден месец. Според много анализатори, спадат на германския PMI и на еврозоната като цяло е причина за обрата на тренда на пазара на акции на Стария континент.

"Няма реални признаци, че ще отчетем някакво възстановяване в производствения сектор тази година. Като цяло все още говорим за отрицателна перспектива", коментира данните Рори Фенеси, икономист за Европа в Oxford Economics.

В Германия индексът на мениджърите по доставките PMI за промишлеността е отслабнал до 40.6 пункта през юни в сравнение с 43.2 пункта през май, сочат още данните на S&P Global. Предварителни оценки сочеха, че германският индекс ще намалее с по-малко - до 41 пункта. Това е най-ниското ниво на PMI за германската промишленост от май 2020 г.

В сряда ще бъдат публикувани протоколите от заседанието на Федералния резерв на САЩ от 13-14 юни, информацията от които е много важна за инвеститорите не само в САЩ, но и по света.

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се повиши с 0.24%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-висок ръст беше италианският FTSE MIB (+0.89%), следван от испанския IBEX 35 (+0.41%), британския FTSE 100 (+0.25%), германския DAX (+0.17%), френския CAC 40 (+0.06%). Трендът следобед се обърна и повечето пазари затвориха с преобладаващи загуби.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад затвори германският индекс DAX, а с най-голямо повишение приключи италианският бенчарк FTSE MIB.

Акциите на минно-добивните компании водеха сред секторните индекси с ръст от 2.2%, следвани от акциите на компаниите от петролната и газовата индустрия, които се повишиха с 1.6%. Измерителят на книжата от здравеопазването паднаха с 2%, повлечени от акциите на AstraZeneca, които слязоха на дъното на Stoxx 600 Europe.

Във Великобритания акциите на минно-добивните и стоковите компании нараснаха значително, включително на Anglo American (+4.14%), на Glencore (+3.27%), на Antofagasta (+2.46%), на Rio Tinto (+0.70%).

Швейцарската банка UBS Group AG обяви, че може да се справи без публичните средства, обещани й за покриване на загубите, които могат да възникнат от поглъщането на Credit Suisse, пише Financial Times. Правителството на Швейцария обеща до 9 милиарда швейцарски франка (10 милиарда долара) на UBS за покриване на загуби, при условие че банката покрие първите 5 милиарда франка загуби. Мащабът на спасителната помощ за данъкоплатците, обещана на UBS, предизвика критики в Швейцария, където през октомври ще се проведат национални избори, отбелязва FT. Сред новината, обаче, цената на акциите на UBS се повиши с 1.02%.

Цените на петрола отново поскъпнаха, след като губеха до ранния следобед, а в резултат капитализацията на петролните и газови компании затвориха на печалба: британско-нидерландската Shell (+0.64%), британската BP Plc (+0.94%), френската TotalEnergies (+1.81%), испанската Repsol (+2.29%) и австрийската OMV (+2.57%). Причината за промяната, според „Ройтерс“, е решението на Саудитска Арабия да продължи доброволно да намалява добивите на суровината от 1 милион барела на ден с още един месец до края на август. За първи път през настоящата година Саудитска Арабия обяви доброволен лимита след министерската среща на ОПЕК+ в началото на юни, когато обяви, че ще продължи да намалява производството с 500 000 барела на ден, обявено през април и валидно до края на 2024 г. Фючърсите на европейския сорт Brent с доставка до 31 юли се повишиха с 0.45% до 75.75 долара за барел, което е със 74 цента за барел повече от цената на сетълмент в петък, когато търговията на борсата ICE Futures в Лондон затвори на ниво от 75.01 долара за барел.

Сред компонентите на германския DAX в групата на печелившите емисии попаднаха привилегированите акции на производителите на автомобили Porsche Automobil Holding (+1.41%) и Volkswagen (+0.68%). След като до обед бяха с ръст, книжата на химическия гигант Bayer спаднаха с 0.24%), докато на конкурента BASF се повишиха с 0.69%. С най-голям спад затвориха акциите на производителя на автомобилни гуми Continental (-3.85%), следвани от доставчика на технологии за здравеопазването Siemens Healthineers (-2.28%).  

Междувременно акциите на шведско-британската фарамацевтична компания AstraZeneca загуби 8.02% въпреки положителните резултати от теста на лекарството за рак на белия дроб, което разработва с японската Daiichi Sankyo. Пазарът очакваше по-ясна информация за действието на лекарството, отбелязва „Блумбърг“.

На търговията в Париж най-много поевтиняха акциите на енергийната Schneider Electric SE (-1.96%), седвани от производителя на оптика EssilorLuxottica SA (-1.73%). Капитализацията на производители на луксозни стоки спадна съответно: на Hermes (-1.66%), на LVMH (-0.94%), на Kering (-0.32%). Сред най-печелившите бяха акциите на финтех компанията Worldline SA (+3.55%) и на производителя на автомобили Stellantis NV (+1.26%), създадена сред обединението на Fiat Chrysler и френската PSA.