Марош Шефчович пред Сергей Станишев на Green Week: България е на предна линия в ЦИЕ

Зеленият преход е голямо предизвикателство, но има и прекрасни възможности. Заедно работим по идеята за прехода. Това са нови възможности и инвестиции, но и ново начало за целия регион, включително и България. А страната е на предна линия в Централна и Източна Европа. Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия с ресор "Междуинституционални отношения и перспективи" Марош Шефчович във видеоинтервю по време на първия панел от втория ден на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023.

Неочаквано въпросите към него бяха зададени лично от евродепутата и дългогодишен президент на ПЕС Сергей Станишев.

Фокусът във втория ден от Green Week 2023 е върху финансирането на зелената трансформация в Централна и Източна Европа, екологичните, социалните и корпоративните управленчески способи и кръговата икономика, както и ускоряването на иновациите и бъдещето на изкуствения интелект и Disruptive технологиите. 

Сергей Станишев: Как, според вас, ще се променят икономиките вследствие на Зеления преход, особено в страните от Централна и Източна Европа?

Марош Шефчович: Благодаря и добър ден на всички в България. Виждам, че залата е пълна. Току що чух и част от обсъжданията в първия панел. Дискусията е отлична. Зеленият преход действително е голямо предизвикателство, защото от една страна то е факт, но от друга - има прекрасни възможности. Заедно работим по идеята за прехода. Това са нови възможности, възможности за нови инвестиции и ново начало за целия регион и България. В рамките на ЕС трябва да видим как да преминем от икономика, която е свързана с миналото и как да я развием така, че да стане нова. Като се огледаме между държавите-членки на ЕС първото, което виждаме е, че се забелязва една нова екосистема- разработваме батерии, акумулатори, термопомпи, съхранение на водород, полупроводници. Има огромни възможности и всяка ще ни даде опции, ако я приложим добре, да се запазят работни места и да се развие този нов отрасъл в световната икономика. Освен това тази нова верига на доставки и нови отрасли ще засегнат всеки елемент от икономиката. Тоест предстои преход навсякъде. Не говоря само за новите производства - на батерии и водород, но говоря и за старите енергоемки производства, като това на стомана. Те също ще преминат през това много важно преобразуване и то не за друго, а защото цените на енергията стават много високи в Европа и компаниите ще търсят нови източници.

Другото, което е много важно - как хората ще намерят своето място в този преход? Отговорът е - нови работни места. Европа има един уникален социален модел, насочен към икономика с висока стойност. И в нея са необходими хора с много висока квалификация и умения. В Европа, когато говорим за Алианса за батериите, изчисляваме, че до 2025 г. този отрасъл ще има нужда от 800 000 висококвалифицирани работници. Но те трябва да бъдат обучени. Тоест трябва да се нагоди и образованието, и професионалното обучение към новите предизвикателства. Виждаме нови процедури на производство, преходът ще важи за всички промишлени отрасли, никой няма да бъде извън него.

Сергей Станишев: Вие подчертахте, че политиките за зеления преход в ЕС са политики, които се разпростират навсякъде. Ние в София и днес, и утре ще говорим не само за енергетиката, но и за селското стопанство, за иновациите и новите технологии. Вчера имахме интересен доклад на Европейския съвет по външна политика, цитиран от Иван Кръстев, в който се казва, че хората имат много ясни страхове за зеления преход и те са свързани с по-високи цени на енергията и т.н., но имат и надежди и очаквания. Така че, как мислите, че посланието за зеления преход достига до обществото? И по-конкретно смятате ли, че обществата в Централна и Източна Европа и тези в Западна Европа гледат на зеления преход различно?

Марош Шефчович: Когато говорим по тези въпроси, винаги слушаме много интересни оратори. Иван Кръстев е един от най-влиятелните учени в тази сфера. Но разбира се зависи какви въпроси задавате и в каква рамка се представят подобни оратори. Бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер винаги ми казва - "Вие правите едни и същи грешки, говорите за въглероден двуокис и преход, но трябва да говорите с хората за техните страхове, да им кажете какво ще стане с природата, как ще се отрази върху децата всичко това и върху всичко около нас". Трябва да се стигне до нивото на хората и това, което те преживяват в своето ежедневние. В Европа трябва да се поучим от това. Ние сме технократи, но трябва да слезем до нивото на ясните и обозрими проблеми от ежедневието. Въпросът е много сложен. Политически, икономически и социално в Европа икономиката не успя да се възстанови след пандемията и веднага бе засегната от нахлуването на Русия в Украйна с драматично влияние върху енергетиката и цените на енергията и отрицателното влияние върху всички наши промишлени отрасли.

Според "Евробарометър", когато попитаме хората какво мислят за промяната в климата - повече от 90 на сто казват "сериозен проблем". Тоест те разбират, че промяната в климата - горещите вълни, бурите, замърсяването на въздуха, наводненията, са много вредни за планетата, но по-конкретно за децата и тяхното здраве. Особено младите хора са много по-чувствителни на тази тема от поколението на средна възраст. Мисля обаче, че не правим достатъчно. Трябва да обясним каква ще е социалната закрила и какво можем да направим, за да подпомогнем регионите, в които се преминава от добив на въглища към нови производства. Хората трябва да знаят, че зеленият преход няма да подмине никого. Всички ще бъдат засегнати, защото се движим в такава посока. Но социалните дейности в Европа по традиция подкрепят хората и това трябва много ясно да бъде подчертано в тези времена и нашите политики. Доскоро това беше привилегия само на ЕС и европейските политици. И когато става дума за подкрепа от страна на обществото и мнението му за политиките за климата, ние имаме много повече подкрепа от САЩ и Китай. Но за да я запазим, ние трябва да покажем на гражданите какво ги очаква и че не трябва да се страхуват от зеления преход.

___________________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.