ЕСО: Възможно е да се стигне до износ на ВЕИ енергия от България

Ако инсталираните фотоволтаични системи в България достигнат 3000 мвт ще се наложи произведената електроенергия да бъде изнасяна в чужбина. Това може да се случи през лятото, когато товарът на енергийната система е средно около 4500 мвт. А освен соларни системи имаме и два работещи блока на АЕЦ „Козлодуй“. Това стана ясно от думите на Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор. Той взе участие в най-мащабния регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news.

Според данните на ЕСО товарът на енергийната мрежа у нас през лятото е средно около 4500 мвт, като 2000 мвт идват от АЕЦ „Козлодуй“.

Причината за този износ на ВЕИ енергия е заради по-малкото търсене на електроенергия, което се наблюдава лятно време у нас. Цачев бе категоричен, че България има сходно производство на електроенергия със страни като Гърция и Испания. А в Румъния се вижда колко голям потенциал може да има производството на ток от слънце.

В момента имаме вече данни и наблюдаваме около 1900 часа на година електропроизводство от слънчевите централи в региона. По този показател се доближаваме до Испания, Гърция и други южноевропейски страни. С Гърция дори разликата в производството ни е около 5%.

Но в 18 ч. соларните  централи спират производството си и едни 1500-2000 мвт. трябва да бъдат компенсирани. Затова и се търсят различни начини и системи за съхранение на електроенергията, включително и чрез ПАВЕЦ, добави Цачев.

Според Цачев ВЕИ централите са важни, полезни и безалтернативни мощности, произвеждащи евтина енергоя. Но имат един недостатък – непостоянно производство. „И с тази непостоянност, труднопрогнозируемост, те създават проблеми пред операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи“, категоричен бе директорът на ЕСО. За да има развитие на тези непостоянни източници на енергия са нужни базови енергийни мощности, категоричен е Цачев.

Според Цачев енергията от ВЕИ трябва да бъде максимално добре оползотворявана. Това е и едно от предизвикателствата на зелените технологии – тяхното ефективно използване. В подкрепа на този процес в цяла Европа сега се подобрява свързаността на енергийните мрежи. ЕСО също участва в редица регионални проекти, които ще подобрят свързаността и преноса на електроенергия. С реализацията на такъв вид проекти ще се даде възможност за пренос на големи количества зелена енергия от Югоизточна Европа към Северозападната част на континента. В тази си роля Цачев вижда и проекта за Трансбалкански електропреносен енергиен коридор. С подобен коридор ще е възможно дори евтината соларна енергия от Египет да достигне Гърция и оттам през България да се пренася до Централна Европа.   

С подобен енергиен коридор може да се пренасят огромни количества зелена енергия от Южна Европа към северната част на континента.

Втория подход с ВЕИ централите е тяхното производството да се преобразува в зелен водород. Двата подхода могат да се развиват паралелно, смята Цачев. По този начин може да сигурна, устойчива и балансирана енергосистема.

Фотоволтаиците да имат телеуправление

За да не се създават проблеми в управлението на енергийната система фотоволтаиците трябва да имат системи за телеуправление. Това може да позволи на диспечера на енергийната система да определя кога дадена централа да бъде включвана и изключвана от мрежата. Това обясни Карел Крал, изпълнителен директор на дружеството „Електрохолд“. Фирмата е отговорна за снабдяването с електроенергия на цяла Западна България и обслужва територия с над 2 млн. електромера.

„Всички говорят за зелено производство, но целта ни е зелено потребление, енергията да е зелена“, обясни Крал. Конкретно към мрежата ниско и средно напрежение в западна България заявките за нови ВЕИ са скочили неимоверно в последната година. От заявки за присъдиняване на 300-400 мвт, сега са станали повече от 11 000 мвт. заявления. Това е много голям проблем за нас, обясни Крал. А причината е, че компанията по закон трябва до две седмици да даде свое становище за присъединява на централите. Това становище не удовлетворява инвеститорите, защото в повечето случаи мрежата няма свободен капацитет за подобни ВЕИ паркове. Припомняме, че капацитетът на енергийната система на цялата страна е 10 500 мвтч.

Заради това от „Електрохолд“ предлагат на дадения кандидат-инвеститор да вложи сериозни суми за развитие на електромрежата, за да може да бъде присъединен паркът му. Това често отказва инвеститорите в подобни проекти, стана ясно от думите на Крал. В момента повечето малки ВЕИ централи у нас са разположени на места, в които през деня няма потребление и енергията от тях трябва да се пренесе до големите градове. В часовете на пиково натоварване тези паркове не работят, което означава, че енергията за консуматорите трябва да дойде от друго място.

По отношение на заявките за ВЕИ централи предложението на Електрохолд е съвместно с ЕСО да се събират всички искания и да се решава в даден регион как да се развива мрежата ниско и средно напрежение.  Такива примери има в Западна Европа, а вложенията се разпределят между операторите на мрежите и инвеститорите. В България също може да се приложи това, защото в момента натискът върху разпределителните оператори е огромен, категоричен бе Крал. Той призова да се възползваме от опита на западните държави в тази посока.

____________________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.