Иван Кръстев на Green Week 2023: България ще плати цена за това, че дълго време остана без редовно правителство

Не е възможно да се извършва никакво икономическо планиране, ако не можете да си представите как хората ще реагират, защото те не са пасивен консуматор на политики. В България няма особено политическо разделение по отношение на зелената сделка, но това е един от факторите хората да не знаят много за нея. Това заяви Иван Кръстев, политолог и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna), който бе водещ лектор на панела "Устойчивият преход като конкурентно предимство в страните от Централна и Източна Европа - голямата картина". 

В продължение на 3 дни, с участието на над 130 панелисти от 10 държави - за трета поредна година Dir.bg и 3E-news организират най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023.

Първият ден от Green Week 2023 започна с фокус върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и свързаност.

Иван Кръстев наблегна на позицията на българските граждани в процеса на планиране от страна на държавата и бизнеса. 

"Европейският съвет за външна политика е изготвил и ще публикува доклад през следващите дни, който е на базата на социологическо проучване, за това как реагират хората на зелената сделка. И в него се открояват четири много важни наблюдения", добави политологът.

По думите му първото от тях е, че хората имат много ясни страхове и много неясни надежди.

"Те се притесняват от по-високи цени на услуги, по-високи цени на продукти и затваряне на определени индустрии. А очакванията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, но усещането им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, защото едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената сделка е, ако се разчита на мобилизационната сила на страховете", предупреди Иван Кръстев.

По думите му в хората има страшно много страхове  - от катастрофични климатични промени до тежки икономически проблеми, и те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ ефект.

"В този смисъл да мислите, че понеже са уплашени хората ще променят рязко начина си на живот или начина на производство - няма да се случи. А няма да се случи и това е факт за цяла Европа, защото по парадоксален начин голяма част от обществата мислят, че правителствата им са се справили сравнително добре, отреагирайки и на COVID кризата и на икономическите последици от войната в Украйна, но това не води до увеличаване на доверието в правителствата. И това е изключително интересен парадокс", добави Кръстев.

Според него хипотетичният отговор на този парадокс е, че преди тези кризи правителствата са повтаряли на хората, че няма никакви пари.

"Дойдоха кризите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - защо, как и откъде. И ако не се обяснява на хората защо, как и откъде се появиха парите, наличието им започва да плаши хората, а не да ги успокоява", каза още политологът.

Иван Кръстев бе категоричен, че България ще плати цена за това, че нямаше редовни правителства толкова дълго време.

"И това няма общо с това как са работили служебните кабинети, това че не е имало редовни правителства не е вина на президента. Но проблемът със служебните правителства е като проблемът с онлайн обучението на децата по време на пандемията. Децата ги харесват, но когато отидат на тест след 1 или 2 години се виждат пропуски в обучението. Има неща, които не са се случили и едно от тях е факторът време", заяви той.

Политологът изтъкна, че живеем в свят, в който, ако нещо има смисъл в понеделник, вече няма смисъл в четвъртък.

"Отлагането на определен вид политики, особено в една силно конкурентна среда, не позволява неща, които са планирани, да имат същият ефект, за който са планирани. Другото нещо, което е много характерно за България и за Източна Европа, като цяло. Голямото разделение в момента е между хора, които се страхуват от края на света и тези, които се страхуват от края на месеца. Вторите в България са повече. И за тези хора, каквито и да било дългосрочни позитивни ефекти от зелената сделка, ще бъдат пряко свързани с това до каква степен те биха могли да отговорят и на тези си страхове", категоричен бе Кръстев.

Според него, колкото по-краткосрочен е един страх, толкова по-силен ефект има върху поведението на хората. Иван Кръстев допълни, че хората реагират много по-активно на негативни новини, но по-бързо забравят негативни опити. 

"В този смисъл да се разчита, че предни негативни опити ще бъдат достатъчни за мобилизиране на политическа подкрепа, ми се вижда нереалистично. И тук идват двете последни наблюдения от цифрите в доклада. Обикновено в Западна Европа проблемът със зелените политики е рязко поколенчески - най-голямата разделителна линия е кога си роден. Това в България не се наблюдава. Оказва се, че хората, които са под 30-годишна възраст, са най-малко информирани за Зелената сделка. От тази гледна точка в България не съществува естествена обществена група, която да упражнява натиск за приемане на класически зелени политики. А това прави много трудно за политиците да покажат своята политика, като резултат от някакъв натиск, който идва от обществото. Нещо повече, когато този натиск съществува, то той е апокалиптичен", заключи водещият лектор на откриващата сесия на форума, която бе модерирана от Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България.

В дискусията участваха още председателят на НС Росен Желязков, еврокомисарят за "Сближаване и реформи" Елиза Ферейра, еврокомисарят по околна среда (2009-2014| и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник, председателят на Надзорния съвет на "Еврохолд България" Асен Христов, изпълнителният директор на Procredit bank Камелия Минева и мениджърът на Visa за България Красимира Райчева.

Дискусията можете да следите и тук:

_____________________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.