71% от държавния дълг на България е деноминиран в чуждестранна валута през 2022 година
Преди нас по този показател е само Хърватия, сочат данните на Евростат
Снимка: архив 3е-news/Pixabay
Страните от Европейския съюз се различават съществено по отношение на структурата на държавните им дългове към края на 2022 г. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й.
В само 3 държави от ЕС над 50 процента от брутния държавен дълг е деноминиран в чуждестранна валута, предимно в евро. Най-голям е този процент в Хърватия (75 процента), следвана от България (71 процента) и Румъния (53 процента).
България и Румъния не са част от еврозоната, а Хърватия се присъедини към нея на 1 януари 2023 г., отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.
При почти всички страни от еврозоната над 99 процента от брутния държавен дълг е деноминиран в националната им валута - еврото.
Страната от ЕС, в която най-голяма част от националния дълг е държан от местни финансови предприятия, към края на миналата година е Дания (75 процента), следвана от Швеция (74 процента), Хърватия (67 процента), Италия (64 процента), Чехия (63 процента) и Малта (60 процента).
За сравнение, делът от брутния държавен дълг, държан от чуждестранни финансови предприятия е най-голям в Кипър (93 процента), Естония (74 процента), Латвия (64 процента) и Литва и Австрия (по 61 процента).
В повечето страни от Европейския съюз по-малко от 10 процента от държавния дълг е собственост на местни нефинансови субекти - фирми, домакинства и институции с нестопанска цел. Държавите, в които този процент е по-висок са Унгария и Германия (по 22 процента), Малта (18 процента), Португалия (14 процента) и Ирландия и Швеция (по 11 процента).