София Касидова пред Dir.bg и 3eNews: ББР вече работи с ЕИБ за оценяване и финансиране на зелени проекти

Възможностите за финансиране на зелената трансформация ще са във фокуса на втория ден на конференцията Green Week 2023. От 20-и до 22 юни над 130 панелисти от 10 държави ще участват в конференцията Green Week, организирана от Dir.bg и 3E-News за трета поредна година.

Включете се в разговора! Регистрирайте се за събитието ТУК >>

Събитието е организирано от Dir.bg и 3eNews и участие в тази част от мероприятието ще вземат редица водещи финансисти, инвеститори и представители на банките. От страна на Българската банка за развитие участие ще вземе икономистът София Касидова, директор „Стратегически анализи и развитие“ в банката. Тя разказа пред Дир.бг и 3eNews каква е визията на финансовата институция за подкрепа на малкия и среден бизнес и завършване на процеса по декарбонизация в следващите десетилетия. Този път няма да е лек, има бюрократични елементи и в същото време трябва да се съблюдават и правилните ESG политики.

Г-жо Касидова, нека очертаем основните трендове и възможностите за финансиране които предлага Европейската зелената сделка и банковите институции в България, Европа и региона. Става ли все по-ясна тенденцията, че зелената трансформация и финансирането вървят ръка за ръка?

Нека да започнем отзад-напред. Да, този факт е ясен, защото без финанси, без комбинация на частен, държавен, публичен включително национален, капитал няма как да се финансира прехода. Вече сме говорили с вас, че банките се явяват като арбитър, като кръвоносна система, която пренася парите от едно място към друго. Основните двигатели на този преход към декарбонизирана, кръгова икономика и постигането на целите за 2030 г. и 2050 г. безспорно е енергетиката.

И  може би най-много ресурс и проекти са именно в този сектор. Затова аз очаквам от представителя от хърватската банка за развитие да  коментират по време на конференцията Green Week 2023 техния мандат политики и инструменти, които HBOR (Хърватската банка за възстановяване и развитие, бел. ред.) използва и прилага. Те имаха наистина много успешна роля при прилагането на инструмента  Repower EU. Те успяха да го структурират много добре.

Това е пресен пример, който хубаво да използваме и при нас в България?

Да, сигурна съм, че новото правителство обмисля всички тези въпроси и ще събере най-добрите пазарни практики. По отношение на зеления преход може да разделим нещата на две: първо чисто частните капитали и инвестиции, като пак енергетиката е водеща. И тук има няколко условности. Оказа се, че проектите на зеления преход не носят достатъчно възвръщаемост. Просто не е такава възвръщаемостта каквато частния бизнес очаква.

Може би защото са по-дългосрочни?

Не само. Дори да са дългосрочни има някаква средна норма на възвръщаемост, но няма достатъчно проекти. Не са много изяснени и не е точна оценката, а това създава въпроси. Има платформи за диалог, на които се обсъждат тези проекти, но чисто частни проекти . Ако говорим за водещата роля на частния сектор трябва да се каже, че наистина водородните проекти или т.нар hydrogen projects са водещи наред с производството на електроенергия от възобновяеми източници. В Европа в началото на годината бе създаден последния частен капиталов фонд, които инвестира в такива водородни проекти . От мащаба му бяха обещани около 2 милиарда евро инвестиции, а това е сериозен ресурс. Като пари в този фонд са вложили големите компании за управление на активи, като структурата се управлява от дружество, което има опит в тази сфера. Мисля че се казваше H2Hydrogen новият фонд.

До тук говорих за частните зелени проекти. Защо ги разделям? Защото в панела по време на Green Week 2023 има и държавни банки за развитие. Другите проекти са тези, в които може да се инвестира или да кажем водещи са публичните инвестиции по европейските програми, различни източници, включително и по програмите Next Generation EU и националните планове за възстановяване. Всяка държава има ресурс, който трябва да се насочи към такива инвестиции, тъй като на самата програма има два приоритета – зелена икономика и дигитализация. Според мен този публичен ресурс, който предстои и вече се усвоява, той може да отвори инвестиционен цикъл, така че частният сектор да почувства тези нови тенденции и отварянето на нови възможности за инвестиции. И така да го допълни със своите ресурси и средства. Тук ролята на банките за развитие е много важна, защото те винаги, по собствения им характер, могат да участват в проектите като намаляват риска. С различни инструменти или самото си участие. Така че това е другият важен цикъл на зеленият преход.

ВЕИ, зелен водород, все важни проекти. Как гледа Европейската инвестиционна банка на тези начинания?

Нека на г-жа Павлова да зададете този въпрос. Все пак ЕИБ е климатична банка, тя е флагман при прехода към нисковъглеродна, дори декарбонизирана икономика и има много цели и задачи. Но ние виждаме, че тези наднационални институции ЕИБ, като Черноморската банка за търговия и развитие помагат. Наскоро имаше един много добър проект на Световната банка в Турция по отношение на стратегията за декарбонизиране. Тези институции са наистина водещи и могат да повлекат след себе си и частния сектор.

За какво става дума при турски проект, знаете ли?

Аз нямам подробна информация, но  доколкото прочетох това са 450 милиона долара , които са за зелен и устойчив индустриален сектор в Турция. Предполагам това ще е проект, който ще даде ресурс на банките, които ще се насочат такива инвестиции. Но аз мога да говоря само за собствената си банка и за нашите инициативи в тази посока

Разкажете за инициативите на Българската банка за развитие, които бихте финансирали приоритетно?

Първо Българската банка за развитие бе одобрена като партньор на Европейската инвестиционна банка за един грантов проект за оценка на зелени проекти и създаване на капацитет. Този проект просто ще постави банката на наистина необратимата посока за преструктуриране и поемане на път към  банка, която финансира зелени и устойчиви проекти. Проектът ще продължи около 9 месеца и той ни дава целия инструментариум за генериране,  т.е откриване  и структуриране на такива зелени проекти сред българските малки и средни предприятия. Също и за оценката на проектите, т. нар. “критерии за избираемост“, които помагат да се оцени риска от тези зелени проекти , който може да кажем , че е еквивалентен на ESG риска. Другият етап е за отчитане и оповестяване на резултатите от тези проекти. Това е още една голяма част от една зелена инвестиция.

Така че с този инструментариум първо очаквам много бързо да успеем да се ориентираме  и да помогнем на клиентите – малки и средни предприятия, които изпитват същите трудности. На тях да им помогнем и да обучим как да структурират един проект, така че да е зелен и да отговаря на тези критерии.

Значи ще има и техническа помощ от ваша страна в подкрепа на малкия бизнес?

Все още не е компонента по проекта, но обмисляме го. Това е присъщо на всички икономики в Европа, че малките и средните предприятия чувстват затруднения, нямат разбиране по темата и ресруси и имат нужда от консултаци.

Да, една фирма от пет човека няма как да разбира от ESG политики и как се структурират зелени проекти.

Да, точно така. Реално от миналата година ББР започна да подкрепя изграждане на проекти за фотоволтаични централи до 1 MW мощности и те са оказаха доста популярен продукт. Получихме голям интерес получихме от малки и средни предприятия, които или за собствени нужди или с цел продажба на електроенергия, да изградят подобен актив . Също така ние съфинансираме или мостово финансираме проекти или процедури, които нашето Министерство на иновациите и растежа отвори наскоро по проект, финансиран от Националния план за въстановяване. Процедурата е за изграждане на фотоволтаични централи за собствено потребление и батерии за съхранение на енергия. Ние финансираме, обявихме този проект в края на миналата седмица и надяваме се да има голям интерес. Причината е, че подобни проекти наистина са хубави необходим на българския бизнес. Паралелно подготвяме и друга процедура, който мостово ще финансира изпълнители по строителни дейности свързани с енергийна ефективност, обновяване и реновиране на сгради.

От МРРБ вече публикуваха съобщение за проектите за саниране на жилищните сгради и бяха получили над 2000 заявки. Вие предполагам се фокусирате върху малкия бизнес?

Ще видим как това ще се структурира изпълнително, тъй като получатели са физическите лица. Може би това ще е продукт, който ще правим заедно с търговските банки като им даваме гаранция. Но покриваме и тази част от възможностите и я обмисляме.

Вписват ли се в тази политика и електромобилите?

Въпросът е двуяк, тъй като първо може би вие знаете, че се подготвя закой, който пак беше от Министерство на иновациите и растежа. Става дума за законодателна инициатива за проект на Закон за електромобилността. Все още НПО и частния сектор коментират какъв да е обхвата на този закон. Аз смятам, че това е изключително важно да е регламентирана правната основа, за да може на тази база да се построят инвестиционните схеми и потоци– било то с гаранции, било то със споделяне на риска. Това са неща, с които банката може да участва. Независимо от това ние го обмисляме и като част от инфраструктурните активи на модерната икономика – зарядни станции, станции за съхранение на електроенергия – това са нещата които трябва да финансираме и да подпомагаме.

Как бихте стимулирали частния сектор да предприема все повече и повече такива ESG политики и да бъде активен? Mоите скромни наблюдения върху енергетиката сочат, че единствено ЕSG рейтинг има Българския енергиен холдинг?

Това не е чисто български проблем или въпрос, то е европейски пък и световен, ако кажа, и няма да сгрешим. Защото ако погледнем ESG само като политика, като елемент на корпоративна, маркетингова, стратегическа политика на една компания, каквато трябва да бъде, то това е решение на фирмата дали трябва да въведе такава политика. Така или иначе трендът е рано или късно това ще стане задължително за всички. Но начинът, по които това може да се случи най-бързо, начинът, по който ще се самоналожи, е пазарът. Защото всички компании , които искат да получат финансиране от банка, от финансова институция, включително и от фонд със дялов капитал, трябва да имат такава ESG политика. Рейтингът е за компаниите, които са публично представени на борсата и имат облигации , какъвто е случая с БЕХ. Но банките оценяват този риск, това е част от ЕSG оценката на риска, която правим за клиентите.

Тоест това все повече ще тежи при оценката за финансовото състояние на фирмите при отпускане на кредити?

Това е необратимо, да.

Тоест трябват и все повече документи за получаване на финансиране на какъвто и да е проект?

Да с по-малък обхват и мащаб, но тренда е към задълбочаване и разширяване. Ако мога с една дума да обобщя този „green red tape“ (новоизмислен термин от г-жа Касидова във връзка с бюрокрацията и зелените проекти, бел. ред.) ще се задълбочи.

Не мога да не ви попитам и за green washing проблемите. Знаете, не всеки е решил добронамерено да ползва парите си за зелени политики. Смятате ли че е редно да се говори за green washing и какви защитни механизми ще изгради ББР по темата?

Не е въпрос на национална политика, а е част от цялата законодателна рамка, която се въведе и е нововъзникваща . В момента по отношение на регулациите този въпрос се адресира, тъй като се оказа, че наистина това е явление, което размива „зелеността“ на всеки един проект. И създава лоша репутация въобще за цялата тема. Веднъж това ще стане по линия на регулацията, веднъж по регулаторното оповестяване, където има много строги правила да се отчитат проектите. Така че самата система от мерки и процедури все повече и по-конкретно ще пречи на такава практика. А и това е избор на фирмите. Аз пак  казвам, че трябва да оставим пазара да има много силна и водеща роля. Той ще наложи системите. Но пътят е дълъг, има спадове и възходи. От другата страна на океана има също забавяне или по скоро негативизъм към ESG политиките за отчитане на зелените проекти и оповестяването.

Аз виждам обратен тренд след въвеждането на последните стимули от администрацията на САЩ?

Да, от една страна е така. Но пък от друга прекаленото оповестяване, отчитане и админстративната тежест, която това буди се вижда, че има малко негативен политически разговор, дори и в Европа. Все пак Старият континент има много амбициозни идеи за реформа. Виждам и партиите в парламента, че тази тема се дискутира – това беше преди един два месеца, когато левите партии се притесняваха, че цялата тази тежест регулаторна, която струва пари за фирмите, ще обърне едва ли не избирателите към крайнодесните партии. Има много аспекти и процес и в този ход.

Не трябва ли да се мисли в посока one-stop shop (обслужване на едно гише) за инвеститорите и кандидатите за финансиране, защото знаете, че на фирмите и е трудно да се оправят с голям брой документи и бюрократски изисквания?

Ами вижте дотолкова доколкото банките са one-stop-shop, аз с това започнах разговора с това, че банките са вид арбитър. Може би това ще е нещото, което ще ги улесни фирмите – да се опростят процедурите, да се научат фирмите  да се консултират. Но не е лесно. Нека да се помислим, че подобни предизвикателства, в които се сменят в някакъв смисъл регулаторно целия икономически модел и това го е имало и преди. Тоест няма как този процес да мине без да се пренастроят системите на счетоводство, за управление на риска , оповестяване и отчитане.

Включете се в разговора! Регистрирайте се за събитието ТУК >>

______________________________________________________________________________
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.