Необходима е промяна в парадигмата за ядрената енергетика в енергийната трилема

Енергетика / Анализи / Интервюта , България
Маринела Арабаджиева
1844
article picture alt description

Необходима е промяна в парадигмата за ядрената енергия в енергийната трилема ( енергийна сигурност, устойчивост на околната среда и достъпност). Това коментира Андрей Гоисея, директор политики към NUclearEurope в рамките на Международната ядрена конференция  „Българска атомна енергетика – Национална, регионална и световна енергийна сигурност“, която се провежда в комплекс „Ривера“ край Варна. Конференцията се организира от Булатом - Български атомен форум. На тазгодишния форум участие взеха седем дипломати от страните региона, двама европейски експерти на високо ниво и  евродепутатът Цветелина Пенкова. Всички те са запознати в детайли с ключовите моменти в Европейската зелена сделка.

Всичко, което касае декарбонизацията е свързано със зелената сделка. Самата декарбонизация цели постигане на NetZero. Предвиденото намаляване на емисиите с 55 % означава, нивото на СО2 трябва да спадне от 230 кг/т до 79 кг/т, обясни той.

„Какво се случва? Ние имаме цел за СО2 и цел за увеличаване на дела на ВЕИ. Нямаме обаче цел за ядрена енергетика. Това означава, че енергийната трилема трябва да бъде допълнена по отношение на ядрената енергия. Когато говорим за ядрена енергетика ние говорим и за използването й за топлина. Говорим за проблема с цената на енергията и сигурността на доставките. Сега през 2023 г. вече имаме предложение за увеличение на стойността на доставките и отчитане на ядрената енергия в енергийния микс. Това изисква промяна в политическото мислене и промяна на ядрената рамка“, посочи Гоисея.

Още по темата

Припомняме, че темата за енергийната трилема бе поставена на масата преди години, но без особен успех. Още през 2019 г. Charles Hart от The New Nuclear Watch Institute (NNWI) в рамите на работен семинар в Лондон коментира, че устойчивото развитие е пътят, по който биха могли да се ограничат пораженията от изменението на клима. Това предполага постигането на баланс при т.нар. „енергийна трилема“ (енергийна сигурност, устойчивост на околната среда и достъпност). Реалистично е това да се осъществи от страни, склонни да постигнат равновесие при съответните компромиси между различните интереси: да диверсифицират енергийния си ресурс (т.е. готовност за развитие и на ядрена енергетика), и активно да прилагат мерки за симулиране на производството и потреблението на възобновяема енергетика и на енергийната ефективност. Постигането на устойчивото развитие от своя страна изисква ускоряване на политическите мерки за енергийна трансформация.

В реакцията си по повод формирането на ядрения алианс тази година от NuclearEurope заявиха, че ЕК, позовавайки се на SMR (малки модулни реактори, ММР) и усъвършенстваните реактори, само частично включва ядрената енергия в NZIA. Това е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна и ядрената енергия трябва да се третира по същия начин като другите стратегически технологии. В отворено писмо от 13 март, призоваващо за включване на ядрената енергия като стратегическа технология в рамките на NZIA, ядрената индустрия отбелязва предимствата на сектора за Net-Zero. „Не само, че ядрената енергия представлява най-големият дял от електроенергийния микс на ЕС (в момента около 25% от цялото произведено електричество и 50% нисковъглеродна електроенергия), европейският ядрен сектор се състои от висококвалифициран производствен капацитет, базиран в ЕС“.

Андрей Гоисея припомни, че през 2050 г. в ЕС ще трябва да има инсталирани 150 ГВт ядрени мощности срещу 100 ГВт сега. От тях 40 ГВт в дългосрочен план, 60 ГВт касаят удължаване на живота на съществуващи ядрени мощности, а 50 ГВт –ММР. Отговорните лица на ниво ЕС , а също и на национално работят по 5-6 сценария. „Тук е много важна думата предизвикателство. Имаме нужда от перспектива за ядрената индустрия. Ядрената енергия има много приложения. Не става въпрос само за топлина, отбеляза той.

„Мисля, че в Европейския парламент има едно мълчаливо мнозинство, според което не може да минем без ядрена енергетика през 2050 г.“, каза от своя страна представителят на Европейския парламент К.Грюдлер.
По време на конференцията посланиците на осем страни в България представиха визията за развитие на ядрения сектор на национално ниво. Особено силна и впечатляваща е програмата на Словения, присъствието на Испания и участието й във веригата на доставки. Както и на Франция, която на първо място залага като основен приоритет безопасността, както и доставката на услуги и обучението на кадри. Компанията „Форатом“ например, инвестира 100 млн. евро годишно в обучение по иновативни програми. В момента Франция работи по изграждане на собствена верига на доставки и има желание за участие и в България. Ядреният сектор в Европа в момента като цяло работи по програма за осигуряване на продукти за европейските реактори тип ВВЕР.

Силно впечатление направи и представянето на постиженията на Китай в ядрената енергетика, представена от посланик Дун Сяодзюн. Ядрената индустрия е толкова силно развита, че страната има възможност да започне едновременно строителството на 40 ядрени реактори.

Едно работно място в ядрения сектор означава създаване на 25 работни места в местната общност или 100 висококвалифицирана работна ръка. Ядрената енергетика води до създаване на нова верига на доставки и разширяващи се пазари, които по предварителни прогнози се оценяват на 14 млрд. долара до 2040 г.
На конференцията присъстваха и представители на Европейския парламент, изпълнителните директори на НЕК, БЕХ, ЕСО, ДП РАО.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща