Росен Христов: България има възможността да проектира и изгражда безопасно ядрени централи
Благодарение на работата и свръхпечалбите на АЕЦ „Козлодуй“ през миналата година бяха подкрепени бизнеса и потребителите у нас, обясни Богомил Манчев
В България и Европа имаме почти всички необходими ресурси, да произведем, проектираме и изграждаме безопасно ядрени електроцентрали. Това заяви вече бившият енергиен министър Росен Христов, който присъства на конференцията. Страната ни има и необходимия капацитет за успешното извеждане от експлоатация на ядрени обекти, обясни още Христов. Той взе участие в Международната ядрена конференция „Българска атомна енергетика – Национална, регионална и световна енергийна сигурност“, която се провежда в комплекс „Ривера“ край Варна.
На тазгодишния форум участие взеха седем дипломати от страните региона, двама европейски експерти на високо ниво и евродепутатът Цветелина Пенова. Всички те са запознати в детайли с ключовите моменти в Европейската зелена сделка.
Министър Христов припомни, че България се е включила в алианса на 12-те страни, подкрепящи развитието на ядрената енергетика в ЕС. На последната им среща в Париж е станало ясно, че развитието на нови ядрени мощности в Европа може да създаде нови 500 000 работни места. В проектите се включва и българското предложение за изграждане на 4 нови ядрени блока у нас. Той припомни, че страната ни трябва да затвори въглищните си централи до 2038 г. а двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат затворени до средата на този век. Това налага изграждането на четири нови ядрени блока, като базова енергия, към които да се изграждат различни видове възобновяеми енергийни източници.
В Европа можем да подпомогнем процеса и да обменяме опит, компетенции и да продължим развитието на този ценен отрасъл, категоричен е още Христов. Той припомни, че страната ни е основен износител на електроенергия за региона и тази позиция е добре да бъде запазена в годините напред. „Ядренатра енеергетика е важна за националната, регионалната сигурност както и за зеления преход. Надявам се новото правителство да продължи визията за развитие на електроенергийния сектор за България“, добави бившият министър Христов. Той припомни, че при направеното компютърно моделиране и прогнозирания ръст на електроенергия, ясно се вижда нуждата от нови централи на базова енергия. Очаквания ръст в потреблението на електроенергия ще дойде от навлизането на електрификацията на тежката индустрия, транспорта и производството на зелен водород.
„Ясно се вижда се вижда, че без тези нови базови мощности, които да заменят двата реактора и въглищните ТЕЦ и ако не развиваме тези проекти, България не може да е енергиен лидер и да си осигури плавния преход към декарбонизаиця“, категоричен бе Христов.
Той отправи специални поздравления към студентите, присъстващи на конференцията, защото младите кадри в ядрената сфера са особено важни. Жизненият цикъл на един ядрен блок е около 100 години – от строителство, експлоатация и извеждане от експлоатация. През целия този цикъл експертите и всички поколения имат високо ниво на заплащане и добри условия на труд, припомни Христов.
„Развитието на базова енергия е важно, за да може да се надграждат и създават и възобновяеми енергийни източници. Соларната енергия е важна, но трябва да я има и „основата“ наречена ядрена енергетика“. Това обясни и Богомил Манчев, председател на УС на „Българския атомен форум – Булатом“. Инж. Манчев призна, че изграждането на ядрен реактор е голямо капиталоволожение и има финансов риск, но едно такова съоръжение дава сигурност за бизнеса и потребителите години наред.
Той даде за пример АЕЦ „Козлодуй“, който благодарение получените свръхпечалби през миналата година, успя да подкрепи българския бизнес и граждани, за да преминат по-леко през кризата с високите цени на електроенергията. Нямаше как да се справим без АЕЦ „Козлодуй“, иначе щяхме да взимаме големи кредити, стана ясно от думите на Манчев.
Манчев също пожела на новото редовно правителство да разгледа предложените от експертите възможности за изграждане на нови ядрени мощности. Ние виждаме, че има конфронтация сред партиите за развитието на ядрената енергетика. Но вече 30 години се опитваме да си хапем опашката – строим, спираме един ядрен обект, добави Манчев.
Според него ядрената енергетика категорично е част от Европейската зелена сделка. „САЩ и Китай вече признаха това, ние сме част от 12 те европейски държави, развиващи ядрени технологии. Важно е да сме част от този клуб, а ние като експерти да показваме ако има недостатъци в проектите, всички трябва да спазват високите норми и изисквания, които има за ядрена безопасност. Независимо дали са източни или западни компаниите“, категоричен бе Манчев.
На тазгодишната ядрена конференция на "Булатом" участие взеха седем дипломати от страните региона, двама европейски експерти на високо ниво и евродепутатът Цветелина Пенова. Всички те са запознати в детайли с ключовите моменти в Европейската зелена сделка.