Ангелин Цачев: Мащабното навлизане на ВЕИ и производството на зелен водород в региона минават през изграждане на АЕЦ

По-нататъшното мащабно навлизане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Европа в енергийните системи на ЕС минава през развитието на ядрените централи. За да има пък производство на зелен водород в региона отново единственият вариант са ядрените централи. Това коментира изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев в рамките на Международната ядрена конференция  „Българска атомна енергетика – Национална, регионална и световна енергийна сигурност“, която се провежда в комплекс „Ривера“ край Варна.

Към този момент мрежата на страната е изключително добре и балансирана, предвид и доброто планиране и развитие на конвенционалните генериращи мощности. Разбира се с по-голямото навлизане на възобновяеми енергийни източници в енергийния микс, този баланс в мрежата започва да се нарушава и изисква сериозни инвестиции в нейното развитие с цел да запазим нейната адекватност и сигурността на доставките към всички потребители на територията на страната, обясни Цачев. Той представи визията на ЕСО за бъдещия електроенергиен микс на страната към 2050 г. в условията на въглеродна неутралност и по отношение на мястото на големите реактори в енергийната система. ЕСО оперира цялата електропреносна система на България, обхващаща 16 хил. км електропроводи от 110, 220 и 400 киловолта и над 300 подстанции, от които над 32 системни  - 400/ 110 киловолта.

Според изпълнителния директор на ЕСО през миналата година в страната са били работили над 13 хил. МВт генериращи мощности, като 34 % са от въглищни централи, 15 % от двата блока в АЕЦ Козлодуй, газовите централи -  приблизително около 10 % (основно парогазови, свързани с отоплението на градовете, плюс варненската ТЕЦ) приблизително 24 % от ВЕЦ и ПАВЕЦ, близо 12 % фотоволтаичните централи, 5% - вятърните. Според него към средата на тази година интензивното въвеждане на фотоволтаичните централи вече приближават участието си до 15 %.

„Производство на електрическа енергия (през 2022 г.б.р.) е рекордно за страната ни – над 50 ТВтч. Рекорден е износа – повече от 12 млн. кВтч електроенергия, реализирани в региона на Югоизточна Европа“, посочи изпълнителния директор на ЕСО. Той уточни, че това се дължи основно на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, както и на традиционното производство между 32-35 % от АЕЦ „Козлодуй“.

При представянето на визията на ЕСО какъв трябва да е енергийният микс към 2050 г. с цел постигане на пълна декарбонизация, както и предвид нарастващото потребление в страната, Цачев наблегна на необходимостта от „съхраняване на адекватността на системата, която към момента е 99,996 % което значи, че не повече от 4 часа проблем с мощности в страната, както и за гарантиране на сигурността на доставките“.

„Нашата визия е, че 55 % от електрическата енергия с цел пълна декарбонизация на страната трябва да е от базови ядрени мощности“, обясни той, наблягайки на нуждата от гъвкавост в широк диапазон, така че да участват в регулиране на системата.

Очакването е за 22% от енергийния микс да бъде от слънце, 14 % от вятър и 5 % от ВЕЦ, предвид ограничените водни ресурси на страната ни. При това ролята на ВЕЦ ще бъде насочена към пиковото потребление, но също така и когато трябва да могат да се използват и като базови мощности.
„При представяне на енергийната визия през януари бяха направени множество сценарии по повод енергийния микс в страната и на целия регион, тъй като вече сме общ пазар и не трябва да разглеждаме страната ни като затворена система. Според нас е най-правилно да се оценят всички виждания на целия регион, да се оценят възможностите на отделните държави-членки, с цел да бъде изготвен най-добрият сценарий за развитие на електроенергийните мощности“ посочи Цачев.

Той се спря и на възможно най-консервативния от сценариите, касаещ извеждането на въглищните електроцентрали от експлоатация до 2035 г. При този сценарий в целия регион на Югоизточна Европа се очертава много сериозен недостиг от електрическа енергия от 40 – 45 ТВтч. „Тъй като този проблем продължава да се задълбочава и единственото решение е изграждането и въвеждането в експлоатация на нови ядрени мощности, които да задоволят потреблението в региона на ЮИЕ“, посочи Цачев. Преди това в рамките на конференцията подобни очаквания споделиха и посланика на Словения, а и други участници. Сценарият е базиран на поръчано от ЕСО проучване и е на база на информация от страните от региона.
На тази база, „през 2035 – 2040 г. количеството на произведена енергия от ядрени централи в регион ЮИЕ трябва да достигне 100 ТВтч за да задоволи потреблението в региона. В противен случай той ще бъде силно дефицитен, което предполага, че ще трябва да има по-високи цени на електрическата енергия и по-ниски инвестиции в останалите икономически отрасли“, заяви изпълнителния директор на ЕСО.

В тази връзка той очерта и значението на ядрените мощности в два аспекта – първия аспект, касаещ е гарантиране на сигурността по отношение на доставките. „АЕЦ са единственият мащабен енергиен източник, който може да задоволява потребностите 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, и най-важното - произвеждат почти беземисионна енергия, което подпомага борбата на Европа с климатичните промени. На 1 МВт произведена енергия интензитета на СО2 е приблизително 11 кг, докато от една слънчева централа е между 50 и 70 кг, а една вятърна централа – между 90 и 130 кг. Това е изключително важна част в борбата ни с климатичните промени“, посочи Цачев.

Вторият аспект, по думите му, предвид навлизането на много ВЕИ в региона е изключително важно промяната на мощността на блоковете, което би трябвало да се случва в рамките на 15 минути, за да балансират електроенергийните системи на страните.

ЕСО е разработил сценарий за изграждането на 2 400 МВт ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Белене“ и 2 400 МВт на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. При разработването на сценариите от системния оператор са се съобразили с това, че развитието на мрежата да гарантира сигурността на мрежата. От този гледна точка Цачев разясни, че разликата в развитието на мрежата между АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“ е един далекопровод от 100 километра. По думите му, на фона на цялата инвестиция „това е просто незначимо“, а по-късно пред журналисти обясни, че става въпрос за инвестиция от 70 млн. лв., която при това се поема от компанията, изграждаща АЕЦ „Белене“.

„Другото значение на ядрените блокове от системна гледна точка, предвид сериозното навлизане на ВЕИ в енергийния микс на страната и целия регион е свързано с инерцията на системата. Динамичната устойчивост в електроенергийните системи се нарушава, защото я я няма инерцията, която се осигурява в този момент от големите електрически генератори“, обясни Цачев. По думите му, с навлизането на ВЕИ, които не разполагат с такава инерция проблемите започват да стават все повече и все по-осезаеми.
„Защо казвам, че трябва да се обърне внимание на тези неща, защото слънчевата и вятърната енергия не могат да осигурят такава инерция. Има известна инерция при съвременните инвентори, но не може да заместят като цяло инерцията създадена от големите енергийни генератори. Затова от енергийна гледна точка трябва да бъде намерен баланс, да имаме динамично устойчиви системи“, които по думите му от друга страна са въглеродно неутрални.

По-нататъшното развитие на ВЕИ и мащабното им навлизане в енергийните системи на ЕС минават през развитието на ядрените централи. Предвид навлизането и на по-нататъшният носител в лицето на зеления водород, според ЕСО единственият вариант в нашия регион да има производство на зелен водород е през ВЕИ и ядрени централи.