БНБ: На финалната права при приемането на еврото сме, минахме най-трудната част за присъединяването към еврозоната

Икономика / България
3E news
927
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив.

България е на финалната права, минали сме най-трудната част за присъединяване на българския лев към еврозоната, посочи Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) при откриването на форума "Еврозоната и бизнесът - предимства и предизвикателства". Събитието се организира от Съюза за стопанска инициатива (ССИ), припомня БТА.

Еврото е един от най-ярките символи на европейска идентичност и принадлежност. То е въведено на 1 януари 1999 г. първоначално в електронна форма, използвана при банкови операции, а от 1 януари 2002 г. - и под формата на банкноти и монети, представляващи национална валута на 12 държави.

През следващите години, в това число и като следствие от разширяването на Европейския съюз, към еврозоната последователно се присъединяват още 8 държави - Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия, Литва и най-скоро Хърватия - от 1 януари 2023 г., припомни Лингорски.

По думите му напоследък често се организират събития с широко участие, посветени на дискутиране на въпросите, свързани с въвеждане на еврото, в които представители на Националното сдружение на общините активно участват. Последното такова събитие беше проведената на 9 май тази година конференция на тема "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната". Тя беше организирана от Икономическия и социален съвет – национален консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по въпроси на икономическото и социалното развитие.

Тези събития са важна част от обективното, компетентно и професионално обсъждане на всички въпроси, свързани с въвеждане на еврото, които вълнуват нашето общество. Координационният съвет за подготовка на България за членство в еврозоната е приел Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, публикувана на интернет страниците на Министерството на финансите и БНБ. Дейностите, предвидени в Стратегията, предстои да се реализират, като общините и регионите са част от целевите групи, обект на предвидените комуникационни събития.

С цел да се повиши информираността по темата за еврото, на интернет страниците на Министерството на финансите и на БНБ вече са публикувани информационни материали с въпроси и отговори, свързани с приемането на общата европейска валута, посочи Илия Лингорски.

Във времена на кризи еврото може да е огромна опора

В турбулентни времена, във времена на кризи, за България би било огромен актив да имаме като опора една от двете най-силни валути в света - еврото, да бъдем член на паричния съюз, да може да защитаваме българската позиция там, да имаме възможност да участваме във вземането на решенията. Това заяви и Владимир Данаилов от Съюза за стопанска инициатива (ССИ) на форума "Еврозоната и бизнесът - предимства и предизвикателства".

Данаилов каза, че България отдавна е взела стратегическото решение да бъде част от еврозоната. В последните години огромна и ключова работа е свършена, така че днес да можем да кажем, че сме на финалната права и ни остават няколко важни, значими, може би нелеки стъпки, за присъединяване към еврозоната, каза той. Данаилов отбеляза ползи от приемането на еврото, сред които вдигане на доходите, намаляване на бариерите за инвестиции, увеличаване на доверието към икономиката ни.

Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в Хърватия изтъкна постигнатото от Хърватия по стратегическите цели на страната за европейска интеграция. Няма досега нито една държава членка на ЕС, която да е успяла за толкова кратък период от членството си в ЕС, по-малко от 10 години, да постигне стратегическите си цели - членство в Шенген и в еврозоната, добави той. Златев отбеляза, че това е постигнато, защото Хърватия има поставена ясна национална стратегическа цел да стане по най-бързия начин член на евроатлантическите структури, има визията и плана за постигането й, има и разбирането на гражданите защо това е важно, постигнато с усилена комуникация вътре в страната и навън с лобиране и привличане на поддръжници на международната сцена.

Това според Златев са неща, от които можем да се поучим – ясна цел, план за постигането й, упорита работа и комуникация към гражданите и партньорите ни навън. Златев цитира данни за икономически резултати в Хърватия след присъединяването й към еврозоната от началото на годината, които оборват дезинформации, свързани с темата. От началото на годината до края на първото тримесечие ръстът на БВП на Хърватия е 2,8 процента.

Инфлацията в началото на годината е 10,8 процента, сега е около 8 процента, има увеличение на чуждестранни инвестиции и на макроикономически показатели, социологически проучвания показват, че подкрепата за членство в еврозоната се е увеличила значително, изброи Златев. Той добави, че всичко това е доказателство за полезността и стратегически правилния ход, който страната е направила за все по-пълноценна интеграция в ЕС.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща