Европейските електроенергийни борси излъчват привидно спокойствие, но се готвят за драми

Запазване на тенденцията за цени до 100 евро за MWh. Така най-кратко може да се определи движението на стойността на европейските електроенергийни борси през изминалата седмица. На този фон производството на електроенергия остава по-слабо, а и търсенето не изглежда впечатляващо. Европейските електроенeргийни борси в сегмента „ден напред“ на пръв поглед излъчват спокойствие, но не се чувстват комфортно на фона на признанията за недостатъчно овладени банкови неволи.  Освен това са и достатъчно притеснени от административната реформа, предложена от Европейската комисия.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) във всички страни от Европа възлиза на 44 631.36 GWh през 19-та седмица на 2023 г. преди окончателните данни.  За сравнение, през 18-та седмица то е достигало до обем от 45 682.00 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) то е в обем от 39 642.02 GWh (41 015.29 GWh за 18-та седмица) във вечерните часове на 14 май 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията и преди корекция на окончателните данни.

За сравнение, година по-рано, или през 19-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия  в страните от ЕС е възлизало на 43 486.88 GWh.

От това общо производство през 19-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 11 012.59 GWh (27.78 %) срещу 11 006.15 GWh (26.83 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2668.74 GWh или 6.73 %, а на каменните – 1859.48 GWh – 4.69 %. Природният газ държи дял от 13.50 % или 5351.15 GWh ( 5209.40 GWh или 12.70 % за 18-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 9298.57 GWh или 23.46 % (10 351.33 GWh или 25.24 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през посочената 19-та седмица е в обем от 19 330.86 GWh или 48.76 % (19 657.81 GWh или 47.93 % през 18-та седмица).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 5896.67 GWh (14.87 %), а офшорните – 557.21 GWh (1.41%). 

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е в обем от 4895.92 GWh (12.35 %), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 5.52 % и 10.48 % съответно, както и на биомасата – 3.22 %.

Що се отнася до износа на електроенергия, през миналата седмица първенството се пада отново на Франция с 1390.8 GWh, следвана от Испания с 487.0 GWh, в по-малък обем Австрия и Швейцария и много слаб от Чехия и Полша, включително и Сърбия.  При всички останали страни се отчита спад на износа и осъществяване на  внос.

По отношение на дела на ВЕИ в електрическия товар първенството пък се пада на Австрия със 120.8%, докато в България изчислението е за 23.1 на сто. По-напред е Румъния – 58.8 %. В съседните страни Германия и Франция делът на ВЕИ в електрическия товар през 19-та седмица е достигал до 51.3 % и 32.2 %. Предвид интензитета на СО2 обаче Франция продължава да държи първо място с най-нисък интензитет, в пъти под всички претенденти, което се дължи на ядрената енергетика.

Цените

Цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през миналата седмица останаха в диапазона 100 – 120 евро за MWh. Отново с малки изключения. Най-общо, както при предишни периоди стойността в посочения сегмент остана възходяща през първите три дни от седмицата, след което премина към понижение.  

Средната борсова цена на електроенергията през 19-та седмица на 2023 г. за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 99.80 и 99.77 евро за MWh. За разлика от миналата седмица е по-висока (92.22 евро за MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси е, както следва – 95.13 евро за MWh в Германия и 91.38 евро за MWh във Франция.

Най-високата средна борсова цена за 19-та седмица е в Гърция – 122.96 евро за MWh, следвана от тази в Италия, която варира между 118.12 евро за MWh за северната част на страната и 132.32 евро за MWh в Сицилия.

 Най-ниската средна борсова цена за 19-та седмица отново е в Испания – 73.76  евро за MWh, следвана от Португалия – 75,41 евро за MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 14 май 2023 г.

Европейските електроенергийни борси запазват тенденцията за цени под 100 евро за MWh в месечно изражение в сегмента „ден напред“. Отново с някои изключения. Би могло да се каже, че на някои пазари към средата на месец май има слабо покачване, а на други – понижение.  

На IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM средната борсова стойност към 14 май е 97.56 и 97.53 евро за MWh (към 7 май е 92.95 лв.за MWh).

За другите европейските електроенергийни борси в посочения сегмент ценовите нива са 116.9 евро за MWh в Гърция (114.55 евро за MWh към 7 май) и 116.9 евро за MWh за Италия ( първата седмица на месец май -115.66 евро за MWh), както и 90.77 евро за MWh във Франция (91.02 евро за MWh към седмия ден на месец май).

Постигнатата цена в Португалия към 14 май е 81.4 евро за MWh (91.79 евро за MWh, седмица по-рано) и 78.15 евро за MWh за Испания (87.22 евро за MWh към 7.05).

В Германия, средната месечна стойност e 95.42 евро за MWh ( 93.48 евро за MWh, 7.05), а в Австрия – 94.73 евро за MWh (92.77 евро за MWh към седмия ден от настоящия месец). В Унгария изчисленията сочат за ниво от 98.05 евро за MWh  ( 94.29 евро за MWh преди седмица), а за Полша – 99.47 евро за MWh (100.12 евро за MWh към 7 май).

В страните отвъд континенталната част като Великобритания средната месечна цена към 14 май е 100.23 евро за MWh (99.66 евро за MWh  към 7 май., а за Ирландия и Северна Ирландия – 109 евро за MWh ( 110.53 евро за MWh седмица по-рано).

Средната годишна цена, на повечето от борсите към седми май тази година остава в диапазона до 120 – 130 евро за MWh с изключение на Иберийския пазар,

Средната годишна цена към публикуването на данните за IBEX и OPCOM към 14 май е 118.5 и 118.25 евро за MWh съответно (119.36 и 119.1 евро за MWh съответно преди седмица)

Стойността на гръцката HENEX е 144.39 евро за MWh (145.75 евро за MWh към края на миналата седмица), а на италианската GME – 147.68 евро за MWh (149.39  евро за MWh преди).

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX тази стойност е от порядъка на 125.11 евро за MWh (126.36 евро за MWh  към 7.05 т.г.), а на електроенергийната борса във Франция – 120.62 евро за MWh (122.27 евро за MWh  преди), а в Германия – 110.2 евро за MWh (110.89 евро за MWh към края на миналата седмица).

Постигнатата средна годишна стойност в посочения сегмент на борсите в Португалия и Испания към 14 май e 90.59 и 89.32 евро за MWh ( 91.74 и 90.5 евро за MWh  съответно към 7 май).

Във Великобритания е 133.88 евро за MWh (134.37 евро за MWh преди), а на ирландските електроенергийни борси – 143.64 евро за MWh (145.63 евро за MWh към 7 май).

Петрол, газ, СО2

Петролния пазар пръв надуши опасността от банкова криза и задаваща се рецесия. Първо в лицето на ОПЕК+, които реагираха с намаляване на добива с цел запазване на баланса на този пазар. Впоследствие и в лицето на EIA. Анализаторите на Министерство на енергетиката на САЩ в месечната си прогноза подчертаха, че цените на петрола намаляват в резултат на опасенията за влошаване световната икономика, вероятността от криза в банковия сектор, а също така и запазващата се инфлация. Средната спот цена на Brent по данни на EIA през април е били 85 долара за барел (д/б).

Цените на петрола през миналата седмица продължиха да вървят надолу като завършиха в понеделник, 8 май на ниво от 77.01 долара за барел. Ден по-късно се извисиха до 77.44 долара за барел, но в края на седмицата се сринаха до 74.17 долара за барел или до най-ниското си ниво от декември 2021 г. EIA рязко понижи и очакването си за цената на петрола сорт Brent за 2023 г. от 85,01 долара за барел (д/б) до 78,65 д/б.

След EIA и Citigroup промени прогнозата си за средната цена на петрола сорт Brent от 84 долара за барел до 82 долара за барел през тази година с основен мотив, че търсенето остава по-ниско от очакванията, но и поради опасения за „здравето“ на американските банки, подклаждайки страхове от рецесия.

Спадът на цената подхрани очакванията на анализаторите, че на среща в началото на следващия месец ОПЕК+ може да препоръча допълнителни съкращения на общото производство в опит да се избегне допълнителен спад на цените на петрола. ОПЕК от своя страна смята, че е редно да коригира производството въз основа на прогнозите за търсенето, но не и да регулира цените на петрола. Пазарът е в очакване на реакция.

Пазарът на природен газ също се оказа подвластен на тенденцията към спад. Ако през първия ден от миналата седмица цената на газа, търгуван на TTF бе 36.78 евро за MWh, при затваряне на последната сесия стойността се срина до 32.76 евро за MWh. На този фон средното ниво на запасите от синьо гориво в европейските подземни газохранилища вече е 63.32 % или 713.9783 TWh, а нагнетяването продължава, макар че темповете са слаби. Анализаторите напомнят, че запасите от хранилища могат да бъдат важен двигател на цените на газа в рамките на годината. Тъй като нивото им вече е доста високо цените за месец напред са с много висока отстъпка в сравнение със стойностите от зимата и с всяка седмица се наблюдава увеличението й, напомнят те. Тревогата от ниските цени обаче се пренася върху LNG доставчиците и съответно върху проектите за LNG в САЩ, тъй като банките в страната настояват за дългосрочни договори за доставка. Опасенията за застой при вече хвърлени десетки милиони долари са напълно реални, а европейската платформа за общи покупки на газ изглежда само частично спасение. Както изглежда липсва и достатъчно апетит от азиатските купувачи. Пазарът е в изчакване и дали Европа наистина ще реши да предприеме доста рискованата стъпка за пълен отказ от руски газ.

За отбелязване е и фактът, че намалява и  потреблението, което обаче се дължи не толкова на настояването на Европа за продължаване на изискването за намаляване на потреблението с 15 %, а основно на липса на достатъчно търсене от индустрията и по-бавно от очакваното превключване от въглища към газ.  По-важно е да се наблюдава на какво ниво са цените на газа за следващите периоди след септември и как ще се държат те през месеците на нагнетяване, особено ако бъде наложено политическото решение за пълен отказ на руски газ. При подобна ситуация, а и предвид затегнатите банкови условия и неспокойна политическа ситуация, но и при изненада от страна на времето „новото нормално“ на газовия пазар може да се върне като бумеранг. Подобен сценарий не бива да се изключва.  Това е и една от причините експертите да предупреждават, че ниските цени на газа не трябва да предизвикват радост. По-скоро трябва да се погледне какво стои зад тях, за да се преценят последващите ефекти върху пазарите на енергия.

Що се отнася до цените на емисиите, то те определено остават устойчиви. Цената по индекса ICE EUA на борсата ICE през изминалата седмица се върна към ръст като от 83.41 евро за тон на 8 май нарасна до 86.36 евро за тон, но и като част от реакцията за затягане от европейска страна.

Тенденции

Инфлация. И политически натиск за овладяването й.  Това са факторите, които определят поведението на енергийните пазари. Тенденцията е още от месец март и продължава да се развива. Движещите сили са лихвените проценти, наложени от централните банки. На този фон вече роля играе и официалното признание за по-голямо опасение от банкова криза.  И разбира се, рецесия. Пазарът на петрол вече реагира. На ред са въглищата и въглеродните емисии.  В по-широк мащаб това води и до натиск върху европейските пазари на газ и електричество.

Ако се окаже, че признанията на институциите са верни, а пазарите са прави за рецесията е важно проследяването на мащабът и формата й. Те ще очертаят и бъдещото търсене. Съответно и отговорът на политическо ниво, което най-вероятно ще е под формата на още по-силни стимули за алтернативни енергийни източници. Едва ли обаче ще се мине без сътресения. Да не забравяме, че в частност европейските електроенергийни пазари са притиснати и реагират и на натиска за административна реформа, отнемаща им правото на идентичност.