Цветелина Пенкова: Добавяне на ядрени, но и ВЕИ мощности да е фокусът на България за изпълнение на целите за декарбонизация

За изпълнение на целите на страната ни за нулеви нетни емисии и затваряне на въглищните централи до 2038 година, България трябва да добави още ядрени мощности, но и възобновяеми източници на енергия. Това коментира на специален брифинг за новото законодателство на ЕС за промишлеността с нулеви нетни емисии евродепутатът от Партията на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова от БСП.

Коя технология ще замести въглищата у нас?

Нито една технология не е панацея, но ако искаме да запазим водещата си позиция на износител на енергия, страната ни трябва да увеличи дела на ядрената енергетика с нови реактори, в това число може и малки модулни реактори, естествено да увеличи дела на възобновяемите източници. Делът на ядрената енергетика у нас е близо 40%, а на ВЕИ вече е около 20%. В момента знаем, че до 2038 г. трябва да намалим драстично и дори да спрем използване на енергия от въглища, то вече трябва да мислим през годините как и по какъв начин ще направим това и с какви технологии и решения.

На въпрос на 3еNews какъв трябва да е делът на ядрената енергетика и на ВЕИ според нея, тя коментира, че ако във Финландия делът на ядрената енергетика е 22%, във Франция 70%, а в България 40%, ние трябва да се движим в този диапазон като същевременно увеличаваме и дела на възобновяемите източници като да търсим симбиозата между технологиите.

България на път да се провали и да остане без Фонд за справедлив преход

Важно е да имаме планове на какви етапи ще бъде намалявано самото производство от въглища, необходими са сериозни средства за справяне с проблема. А страната все още няма териториални планове, необходими за отпускане на над 1 млрд. лева по Фонда за справедлив преход, включително за преквалификация на работещите в сектора все пак в нови сектори и технологии, но отново свързани с енергетиката. Нека не забравяме, че България е вторият бенефициент след Полша, която има право на най-много средства, но за съжаление не може да отправим този въпрос към Брюксел, каза още тя като се надява да не сме изпуснали сроковете да се възползваме.

Въпросът е как ще планираме разпределението на енергийния баланс, който да е с най-малка тежест за сметките на хората и за сигурността на цялата енергийна система, допълни Пенкова.

Но според нея пътят преминава и през изграждане на нови ядрени мощности като не посочи какви конкретно, защото това е въпрос на национална позиция, която да бъде представена от правителството. Но също така евродепутатът подчерта сериозния потенциал на Маришкия басейн да развива ВЕИ технологии, да привлече ключови производства на термопомпи и електромобили, а защо да не бъдем водещ производител в това отношение.  

Стимулите на ЕС отиват за фотоволтаици, нови ядрени реактори, термопомпи, електромобили, елмрежи

С новия регламент за промишленост с ниски нетни емисии ЕС ще стимулира стратегически технологии като фотоволтаици, нови ядрени реактори, акумулаторни батерии, електромобили, включително елмрежи, което е много важно и за България. Повишените нива на електрификация посочват електропреносните мрежи като стратегически ресор и страните могат да планират допълнителни финансови инструменти, подчерта Пенкова. Законодателният акт не казва какви фондове може да се използват в тази посока, ще се използват наличните програми, програмите по кохезионна политика на ЕС, както и неусвоени средства по националните планове и всяка страна трябва да помисли кои финансови инструменти са възможни и как ще ги използва.

За първи път в този регламент се посочва ядрената енергетика като подобен защитен отрасъл, наред с ВЕИ и производството на електромобили. Но за съжаление малките модулни реактори не са добре развита технология в Европа.

Новият регламент е продължение на индустриалната стратегия на Европа още от 2020 г.. Днес се подготвя изключително бързо. Неговата цел е да стимулира завръщането на старите чисти производства, които Европа изнесе по целия свят да се върнат обратно на европейския пазар. Но това ще струва много скъпо. Европа трябва да започне да развива стратегически технологии, реални технологии, като производство на фотоволтаици, на нови ядрени реактори, акумулаторни батерии, електромобили, за да спре зависимостта си от внос на компоненти от Китай и САЩ. Повече от 90% от соларите се произвеждат в Китай, около 60-70% от електромобилите и частите са в Китай и САЩ.

Глобалният пазар на чисти технологии до достигне 600 млрд. годишно

Регламентът цели да създаде по-опростена правна рамка, за да се върнат, но и развиват чисти производства на европейския пазар, да се улеснят процедурите, да се съкратят сроковете и да се получават финансови стимули, сподели Пенкова. Очаква се глобалният пазар на такива технологии до достигне 600 млрд. годишно. EС предоставя добавена икономическа стойност, но е необходимо да работи за създаването на тези кадри, които ще обслужват новите сектори, за да отговори на нуждите на пазара, каза Пенкова. Но съществува сериозна опасност Европа да тръгне на две скорости при привличане на зелените производства. Според нея новото законодателство създава възможности за държавна помощ, но това към момента по-скоро облагодетелства по-големите държави като Франция и Германия, защото имат повече финансови възможности да привличат такива производства. Накратко те могат да привлекат всички такива производства с държавни помощи и рискът да се получи отново Европа на две скорости е реален.  

Затова фокусът ми е насочен да проследя законодателството и да не допуснем по-малките страни като България да бъдат изместени и много ясно в регламента трябва да е посочено как да се използват тези държавни помощи, вероятно и в какви размери да се отпускат. Но ще е важно стриктно да се следят законите на ЕС за конкуренцията.

Има рискове за Европа на две скорости в борба за зелени производства

Сериозен потенциал се крие във водородните технологии и технологиите за улавяне, но пък има проблем с експертизата в тези области, стана ясно от думите на евродепутата. Не са много държавите в ЕС, които имат експертиза в енергийните ядрени технологии, бъдещо развитие на такива проекти, защото имаме специалистите, подчерта Пенкова. Ядрената енергетика е ключов елемент от стратегията, което създава сериозни възможности пред нашата страна, каза Пенкова. България има сериозна експертиза и специалисти по отношение именно на ядрената енергетика и трябва да се възползва от това.

Технологиите не са панацея, ядрените технологии биха могли да се допълват ВЕИ, важна е симбиозата, за да разчитаме на собствени ресурси. Имаме ключова роля в допълнително развитие на чисти източници на енергия и трябва да продължим в тази посока, посочи евродепутатът.

Законодателството за промишленост с нулеви емисии напредва с висока скорост

И ако директивата за енергийните характеристики на сградите е била обсъждана година и половина, сега регламентът за промишленост с нулеви емисии трябва да се придвижи много по-бързо. Документът трябва да е готов през юни и гласуването по него ще се случи финално през октомври. Целта на Европейски парламент, на Европейски парламент и на Съвета е законодателството да се финализира в този мандат на парламента, каза Цветелина Пенкова.

Постоянното представителство на страната ни и специалистите в тази сфера в Брюксел заедно с евродепутатите работят усилено, за да може в кратки срокове да подготвят позиция. Започваме първоначални разговори с българските министерства. Цветелина Пенкова, която е докладчик по регламента съобщи, че предстоят срещи в България с министерствата и бизнес организации. Предвид кратките срокове за реакция, не се очаква страната ни да има разписана ясна позиция по темата, каза Пенкова. Според нея обаче диалогът с постоянното представителство на страната ни върви и посочи за пример успешният резултат, когато страната ни се включи в дебатите за признаване на ядрената енергия за зелена и устойчива.