В сценариите на AmCham се вижда, че България ще има нужда от нови ядрени мощности след 15 г.

За да разчитаме на чиста, достъпна и изобилна енергия, е важно преходът към декарбонизация на енергетиката в България да бъде базиран на експертно моделиране, като междувременно се разчита на съществуващите мощности в преходния период. Това обясни пред Bloomberg TV България Красимир Ненов, изпълнителен директор на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3" и съпредседател на Работната група за Зеления пакт към AmCham. "До края на прехода трябва да бъдат изградени достатъчно мощности, които да осигурят това, което в момента се предлага като енергийна сигурност, благодарение на съществуващите мощности. Нужно е преходът да бъде направен достатъчно плавно, за да не се стига до ситуация, в която се преразходват публични средства, за да се постигне една поносима цена на електроенергията".

"България е в много добра позиция в момента, тъй като има надеждни, съществуващи базови мощности като АЕЦ "Козлодуй" или мощностите от комплекса "Марица Изток". Те могат да се явят като базови мощности в преходния период. Могат да се включат високоефективни мощности на природен газ в хоризонт края на това десетилетие и през 30-те години - 10-15 години интензивна експлоатация".

Но в по-дългосрочен план са нужни нови ядрени мощности, които да имат функционалността и да са достатъчно гъвкави, за да изпълняват функциите, изпълнявани сега от въглищните централи, подчерта гостът. "Те ще се впишат много добре в бъдещия мощностен баланс на страната и ще бъдат част от бъдещето на енергийната система с хоризонт след 2030 година насетне".

"Има желание да се води открито дебатът как да изглежда българската енергетика и най-доброто би било ако се подходи по професионален начин и се разгледат действително всички предложения и се проведе широко обсъждане, за да се вземе информирано решение за бъдещето на енергетиката".

България, като страна членка на ЕС и българската енергетика, като част от европейската електроенергийна система, е силно свързана и в някаква степен зависима, но и допринася за сигурността на европейската електроенергийна система, каза Ненов. "Едно от нещата, характерни за българската енергетика, е, че през последните немалко години, тя е нетен износител на електроенергия. Това в някаква степен допринася за покриване на регионалния дефицит на електроенергия, тъй като Югоизточна Европа е дефицитен регион. Освен декарбонизацията, като цел, други важни елементи са сигурността, адекватността на системата и достъпността на електроенергията".

Има различни сценарии, по които може да се случи енергийния преход и постигане на целите за декарбонизация, както въглеродна неутралност до 2050 година, така и постигане на междинната цел 2030 година - 55% намаляване на въглеродните емисии. AmCham предлага три сценария. Единият служи като сценарий, спрямо който се разглеждат другите два. Първият е базиран на интегрираният план "Климат-енергетика", изготвен преди две години, като той не постига целта от 55%, обясни Красимир Ненов.

"При другите два сценария, единият е по-амбициозен и стъпва на пакета от миналата година "Готови за 55". Базира се на възможно развитие на възобновяемите източници, на нови вятърни мощности, на газови мощност, които да бъдат преходна технология. Този сценарий значително преизпълнява целта за постигане на 55% намаление на емисиите към 2030 година. Постига предсрочно целта и я надхвърля. В сектор енергетика се постига намаление на емисиите от над 80%, а общо за страната - около 60%. Това е далеч над целта на европейско ниво. Хубаво е да се постигат целите, но недостатък е, че се налагат твърде много инвестиции твърде рано, което води след себе си резки решения за съществуващите мощности, на които разчитаме в момента".

Третият сценарий предполага по-щадящ преход, също постига целта от 55% намаление на емисиите към 2030 и въглеродна неутралност към 2050 година, но междувременно се разчита на съществуващите мощности, които в момента използваме, но "с намаляваща степен на използваемост до средата на 30-те години", обясни Ненов. "От сега се предвижда рязко увеличение на ВЕИ мощностите, които продължават да навлизат, дотолкова, доколкото ВЕИ производството не може да бъде прогнозирано надеждно и са необходими балансиращи мощности, които да гарантират стабилната работа на системата и системи за съхранение на енергия".

За следващите 10-на години се разчита на съществуващите мощности до голяма степен, а междувременно се предвижда силно, рязко навлизане на ВЕИ мощности и съответно по-малко или по-голямо участие на природния газ, като преходно гориво, добави гостът. "Друг важен момент от изследването е, че в двата сценария има нужда от нови ядрени мощности, които да бъдат изградени през следващите 15 години, за да заменят съществуващите ядрени мощности, след като изтече техния живот в края на 40-те години, към 2050 година".

"Междувременно има и очакване за навлизане, особено след 2030 година, на системи за съхранение на енергия, като особено в края на хоризонта на изследването ролята на батериите става все по-значима, защото те ще позволят и възможност за по-надеждна работа на ВЕИ мощностите".

Относно инвестициите, нужни за прехода към декарбонизация, предложени в доклада на AmCham, гостът каза, че предложения пакет от препоръки "позволява да се намали рискът от инвестициите в нови мощности, което е ключово за така необходимите инвестиции в сектора - от порядъка средно на около 700 млн. евро годишно до 2030 година и над 1,2 - 1,4 млрд. евро годишно след 2030 до 2050 година, според различните сценарии". "Предложени са и няколко подсценария на база на анализ чувствителността, а именно в зависимост от това каква е възможността за развитие на ВЕИ, дали ще са повече или по-малко, дали и в каква степен ще има подкрепа за нова ядрена мощност".

"В тези сценарии, които сме разгледали, това, което също се постига като ефект, е една стабилна себестойност на електроенергията в целия хоризонт от време, докато се постигнат поставените цели".