Близо 40% ръст на корпоративните фалити през 2022 година в Централна и Източна Европа отчете Кофас

Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпява значителни икономически сътресения през последните три години. Голямата разнородност, мерките за подкрепа и правните промени повлияха негативно върху тенденциите за корпоративна несъстоятелност. Пандемията от Covid-19, последващият икономически спад и войната в Украйна предизвикаха смущения не само в макроикономическите показатели и стоковите пазари, но се отразиха и върху ликвидността на плащанията на компаниите, установява проучване на Кофас.

„Въведените правителствени мерки за подкрепа допринесоха за спада на корпоративните несъстоятелности през 2020 г. Това обаче удължи „изкуствено“ живота на възползвалите се дружества и се отрази в драстично повишение на броя фалити. Но това не е всичко – бизнесът е изправен пред множество предизвикателства. Сред тях са високите цени на енергия и суровини, поредицата бързи повишения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и геополитическата несигурност, в която се намираме“, споделя Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.

Икономиките в ЦИЕ показват признаци на възстановяване през 2021 г., както и през първата половина на 2022 г., като повечето страни отбелязват по-високи темпове на растеж въпреки нестабилната динамика. „2022 г. донесе основно по-висока икономическа активност. Това наблюдаваме при държави като Хърватия и Словения, при които БВП надхвърли 5%, а темповете на растеж в недалечните Полша, Румъния и Унгария са близки до него. От друга страна, Естония изпадна в рецесия с темп на растеж от -1,3%.“, допълва Шилевич.

Кофас изчислява, че в ЦИЕ общият брой производства, изпаднали в несъстоятелност, е нараснал с 39,3% - от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г. В осем държави през 2022 г. броят на фалитите е по-голям, в сравнение с предходната година, а именно в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Четири държави отбелязват понижение по този показател – това са Чехия, Естония, Словакия и Словения. Високият скок на несъстоятелността е отчетен и в Сърбия и Унгария, съответно с +106% и +86, докато най-голям спад на производствата е в Естония.

Несъстоятелността нараства във всички сектори. Сегментите с високо потребление на енергия не правят изключение.

Не е изненадващо, че енергоемките сектори са тези, които са засегнати най-силно от скока на цените на суровините, а оттам и от по-високите оперативни разходи. Например в Полша дружествата, чиято дейност е в химическата, металната, хартиената, дървесинната и хранително-вкусовата промишленост отчитат по-дълги забавяния на плащанията от средните. Тези сектори също бяха на фокус в регионалната статистика за несъстоятелността: металите, хартията, дървото и хранително-вкусовата индустрия отбелязаха високи и покачващи се нива на несъстоятелност.

Бизнесът, извършващ търговия на дребно, е друг сектор, при който се наблюдава повишен брой фалити. Динамичната инфлация оказва все по-голямо влияние върху потребителските разходи, което неминуемо се отразява негативно на компаниите в този сегмент.

Несъстоятелностите в България продължават да се увеличават със стабилен ръст от 3% на годишна база през 2022 г., което е известен израз на глобалните тенденции. Също така, броят на фалитите през изминалата година в сравнение с последната предпандемична 2019 г. е с близо 30% по-висок, което ясно показва нарастващи рискове във вътрешната икономическа среда. Още предупредителни сигнали идват от броя на новорегистрираните фирми и тези в ликвидация.

Така броят на новорегистрираните дружества остава под предпандемичната 2019 г. Тези фактори допринесоха и за значително по-голям брой дружества в ликвидация. За 2022 г. техният брой е 4056, като се увеличава с близо 8% на годишна база. Тъй като процесът по обявяване на несъстоятелност в България е доста консервативен и дълъг, заслужава да се отбележи, че броят на фирмите в процес на несъстоятелност също се увеличава с 2,2% на годишна база до 536.

Секторите с най-висок ръст на несъстоятелност за 2022 г. са:

· Хартия и хартиени продукти

· Месо и месни продукти

· Стъкло и керамика

· Дърводобив

· Петрол и други въглеводороди

Хартията, дървесината и петролът страдат от сътресения в доставките, които са пряк резултат от санкциите срещу Русия и техните контрасанкции. Недостигът и липсата на възможност за бърз заместител са сред причините за намаляване на дейността и фалит. Производството на стъкло и месо пострада косвено от по-високите цени на енергията, чиято дейност е силно свързана с редовни енергийни доставки и има ограничени възможности за реагиране в случай на неочаквани промени. Месният сегмент в частност беше изложен на нарастващите разходи за храни и фуражи за животни (поради големия дял на Русия и Украйна в световното производство на зърнени култури), но също и поради бързо нарастващите транспортни разходи.

От друга страна, секторите с най-нисък ръст на несъстоятелност за 2022 са:

· Неспециализирани и развлекателни дейности

· Текстил

· Мебели

· Финансови услуги

· Автомобилостроене и превозни средства

Общото за всички тях е, че отчетоха тенденция за свръхпредлагане, а прекъсването на пандемичните ограничения се отрази благоприятно на бизнесите в тези сегменти. В сектора на развлекателните дейности, например, завръщането на дейностите на открито и увеличаването на международния туризъм внесоха голяма доза свеж въздух.

Производството на мебели все още следва растящото строителство в жилищния сегмент и свързаните с него довършителни работи. В краткосрочен до средносрочен план могат да се очакват промени тук, тъй като обичайно се наблюдава период на разминаване между намалената строителната продукция и забавянето в другите индустрии, от които зависи.

Финансовите услуги са сравнително нов сектор, който набира скорост с нарастването на икономиката и местния финтех сектор.

„Икономическите перспективи остават меко казано несигурни. Нашите експерти прогнозират забавяне на инфлацията за идните месеци, но все пак по-голямата част от икономиките в региона на ЦИЕ следва да отчетат по-слаб растеж през 2023 г. Нивата на инфлация ще се запазят доста над целевите на Централната банка. Така това ще се отрази в допълнителни повишения на лихвите и това неминуемо ще има отрицателни ефекти върху корпоративната ликвидност на плащанията. Очакваме броят фалирали дружества да продължи да нараства и през 2023 г.“, добавя Ярослав Яворски, Главен изпълнителен директор на Кофас в региона на Централна и Източна Европа.