ЕС подпечата новите правила и реформа при търговията с CO2 квоти

27-те страни-членки на ЕС дадоха окончателно одобрение във вторник на мащабната реформа на въглеродния пазар на общността, която цели засилване на понижението  на парниковите газове, включително и внедряването на новия въглероден граничен данък върху вноса (CBAM). Първата в света голяма система за търговия с въглеродни емисии от 2005 г. принуждава електроцентралите и фабриките да купуват разрешителни, когато отделят CO2, и е намалила емисиите от тези сектори с 43%, припомнят световните агенции, цитирани от Euractiv.

Подписването се състоя по време на среща на министрите на земеделието от ЕС в Люксембург и одобрява гласуването в Европейския парламент от миналата седмица на различни законодателни текстове в реформата, които ще влязат в сила, след като бъдат публикувани. Сега съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии ще бъде разширена, за да включи морски и въздушен транспорт.

Въглеродните емисии от превозните средства и домовете на хората също ще бъдат отчетени, но на ограничено ниво до 2030 г.

А през 2026 г. ще бъде създаден специален Социален климатичен фонд от 88 милиарда евро, който ще компенсира цената на зелената промяна в Европа. Законодателите одобриха споразумение, договорено миналата година от преговарящите от страните от ЕС и парламента, за реформиране на въглеродния пазар за намаляване на емисиите с 62% от нивата от 2005 г. до 2030 г., което е предназначено да постигне целите на ЕС за намаляване на вредните емисии. След близо две години преговори с ЕС, одобрението на държавите-членки означава, че политиката вече ще премине в закон. Европейският парламент одобри сделката миналата седмица.

От 27-те страни в ЕС 24 гласуваха за реформата. Полша и Унгария бяха против, а Белгия и България се въздържаха.

Полша, която преди това призова пазарът на въглеродни емисии да бъде спрян или цената му да бъде ограничена, за да се облекчи тежестта върху индустрията, каза, че политиките на ЕС в областта на климата поставят нереалистични цели.

Предстоящото законодателство подкрепя целта на ЕС за намаляване с 55% на емисиите на парникови газове в блока до 2030 г. в сравнение с нивата, регистрирани през 1990 г.

Реформата е настроена да увеличи разходите за замърсяване за сектори, включително производство на цимент, авиация и корабоплаване, като същевременно набира милиарди евро чрез продажба на разрешителни за CO2, за да могат националните правителства да инвестират в зелени мерки.

Тежките индустрии ще загубят безплатните разрешителни за квоти CO2, които получават в момента до 2034 г., докато авиокомпаниите ще загубят своите от 2026 г. Това предполага излагане на по-високи разходи за CO2. Емисиите от кораби ще бъдат добавени към схемата от 2024 г.

Една мярка, която ще бъде видяна от компаниите, внасящи в ЕС, ще бъде въглероден данък върху вноса, въведен постепенно от 2026 г. и наложен, за да се гарантира, че индустриите в ЕС не са подбити от фирми, които не са изправени пред същите допълнителни разходи.

Първоначално ще обхване най-замърсяващите сектори – производители на стомана, алуминий, цимент, торове и електроенергия – и може да бъде разширен в бъдеще до секторите на органичните химикали и полимерите.

Очаква се данъкът – официално наречен механизъм за коригиране на въглеродните граници – да събере до 14 милиарда евро годишно за бюджета на ЕС.

Цената на въглеродните разрешителни в ЕС скочи през последните години, стимулирана от очакването на реформите. Разрешителните за въглеродни емисии на ЕС се търгуваха на около 88 евро за тон във вторник, като стойността им се е утроила повече от началото на 2020 г.

Реформата на пазара на CO2 квоти всъщност е най-голямата, правена откакто системата съществува. И вече от редица сектори се чуват призиви за предстоящо увеличение на цените, които са пряко зависими от въглеродния пазар. Заради реформата дори се очаква поскъпване на цените на горивата по бензиностанциите.

Финансовата тежест за енергийно бедните потребители се очаква да бъде поета частично от Климатичния социален фонд. За целта страните трябва да отговарят на редица изисквания, едно от които е да имат дефиниция за „енергийна бедност“. България все още няма подобна дефиниция в законодателството си, а това спъва редица реформи в екологичния и енергийния сектор.