Протест в понеделник, решават финално за завода за изгаряне на отпадъци край Павликени

На 24 април, понеделник, във Велико Търново предстои заседание на експертния екологичен съвет в Регионалната инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ), което ще реши дали ще се изгарят отпадъци в землището на близкото с. Върбовка, съобщиха от екологично сдружение "За Земята". В 9 часа, час по-рано, се събират на протест жителите на града и съседните общини против инвестиционното предложение. Съпротивата срещу проекта е много силна – само за броени месеци се събраха над 20 хиляди подписа против инсталацията за изгаряне, припомнят от сдружението.

Случаят, който възмути и обедини хора и бизнеси от Велико Търново, Павликени, Севлиево и околните населени места, стана известен през януари 2022 година. Тогава фирмата “Петрургия”, собственост на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка, изяви намерение да изгради инсталация, която да изгаря 56 тона боклук на час. Първоначалното инвестиционно предложение беше маскирано като завод за каменна вата, за което компанията притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, спечелена през 2013 година. Бързо местната общественост разкри, че всъщност изгарянето на битовите отпадъци ще е основната суровина за производството на електроенергия за завода, което по груби сметки означава, че инсталацията ще произвежда 420 хил.тона RDF на година. Припомняме, че Румен Гайтански-Вълка държи концесиите за събиране на отпадъци в редица общини, в София включително.

Значителното количество отпадъци, които ще се изгарят в инсталацията, както и вероятността от замърсяването на въздуха, водата и земеделските земи в близост, обедини жителите на засегнатите общини в инициативен комитет „За Павликени“ и в гражданско сдружение „Ти решаваш“, които са основна движеща сила. След техни протести и подписки, общинският съвет на Павликени подкрепи хората и гласува срещу проекта. В началото на тази година имаше заседание на експертния екологичен съвет в РИОСВ и гласовете на участниците се разделиха между “за” и “против” проекта. В тази ситуация финална дума има кметът, който трябва да реши дали ще подкрепи избирателите или инвеститорът.

Този безпрецедентен случай показва, че България има нужда от качествена промяна на управлението на битовите отпадъци. Производителността на ресурсите в България е най-слаба в ЕС – с близо шест пъти по-ниска от средното ниво, а използването на вторични суровини в българската икономика е пет пъти по-ниско от средното за ЕС.

Важни обстоятелства, с които местните власти се налага да се съобразяват през 2021 г., включват:

• нови европейски цели и произтичащи нови задължения за кметове и производители;
• изострено обществено внимание във връзка със скандали с плаващи сметища, незаконни сметища, включително и от вносни отпадъци, незаконно изгаряне на отпадъци, лошо качество на въздуха на много места из страната;
• управлението на отпадъците заема съществен финансов ресурс от общинските бюджети и съответно местните данъци и такси, а разходите ще продължават да нарастват;
• бързо запълващи се или вече препълнени клетки на регионалните депа;
• нормативни ограничения за количествата депонирани отпадъци;
• няма европейски средства за уголемяване на капацитета на депата;
• нарастващи разходи за депониране, които от 2022 г. са 95 лв/тон;
• задължително разделно събиране на биоотпадъци от 2024 г.;
• задължително разделно събиране на текстилни и опасни битови отпадъци от 2025 г.

В последно време изгарянето на отпадъци често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. В действителност изгарянето не решава общинските проблеми с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране.

Съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат върхови резултати с устойчивото си управление на отпадъците без изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.

Механизмът за възстановяване и устойчивост изрично определя изграждането на нови съоръжения за изгаряне на отпадъци (инсинератори) като пример за недопустима дейност, която пречи на постигането на по-високи резултати в управлението на отпадъците и върви срещу прехода към кръгова икономика.
Средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които осигуряват европейското финансиране на досегашната Оперативна програма околна среда и за бъдещата Програма „Околна среда“ 2021-2027, няма да могат да се използват за изграждане на инсталации за изгаряне или друг вид енергийно оползотворяване на отпадъци.
Механизмът за справедлив преход също определя инвестициите в инсталации за изгаряне на отпадъци като недопустими, следвайки принципа за „ненанасянето на вреда“, установен в Европейския зелен пакет.