След 2034 г. производителите извън ЕС ще трябва да плащат за излъчените CO2 емисии

Ще постигне ли Европа климатична неутралност до 2050 гoдина?

Климат / Зелен преход , Климат / Екология
3E news
1512
article picture alt description

Източник: needpix.com

ЕС иска да намали емисиите си на въглероден диоксид с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 година. Във вторник в Страсбург Европейският парламент гласува с голямо мнозинство в подкрепа на законодателни мерки в трите области, считани за централна част от пакета "Готови за 55" (Fit for 55): търговията с емисии, социалния фонд за климата и тарифата за въглероден диоксид. И трите пакета бяха представени от Европейската комисия през лятото на 2021 г. с цел противодействие на изменението на климата, съобщи Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции, сред които е и българската БТА.

Германският евродепутат Петер Лизе от Европейската народна партия (ЕНП), който отговаряше за доклада, заяви, че става дума за "най-големия закон за защита на климата на всички времена". "Това е историческо събитие! Сега държавите членки са задължени да изразходват средствата целенасочено, като вземат предвид социалните аспекти. Борим се за това от 20 години. Сега го постигнахме!", написа той в "Туитър".

Въпреки че когато става въпрос за по-зелено бъдеще,  почти всички страни членки са единни, регламентите и целите поставят известни предизвикателства.

Ключово законодателство: Правила за търговия с емисии и забрана на "климатичния дъмпинг"

Търговията с емисии е ключов инструмент за опазване на климата в Европа. Предприятията, които изпускат въглероден диоксид, трябва да купуват сертификати за замърсяване. Предполага се, че това ще създаде стимул за производство на по-малко количество парникови газове. Сега системата се затяга, като броят на разрешителните ще бъде намален по-скоро от първоначално планираното.

Тази мярка също така трябва да мотивира страните извън ЕС да увеличат усилията си за опазване на климата. След 2034 г. производителите извън ЕС ще трябва да плащат за емисиите от въглероден диоксид, ако искат да продават стоките си в страните от блока. Идеята на този ход е да се гарантира, че усилията за опазване на климата няма да бъдат подкопани чрез преместване на производството от ЕС в страни с по-слаби разпоредби. Правилата се прилагат за желязото, стоманата, цимента и алуминия, както и за торовете, електроенергията или водорода. Всеки, който иска да внася въпросните стоки, трябва да компенсира разликата между стойността на таксата за изпускане на емисиите на въглероден диоксид, плащана в страната, в която е базирано съответното производство, и по-високата цена на квотите за емисиите на въглероден диоксид в системата за търговия с емисии на ЕС. 

"Корекцията на нивата на емисиите от въглероден диоксид укрепва принципа "замърсителят плаща" като основа за устойчива индустриална политика. Подобен механизъм защитава европейския пазар от изтичане на въглеродни емисии от трети страни с по-слаби екологични стандарти", заяви германският евродепутат Делара Буркхард, говорител по въпросите на политиките в областта на околната среда на делегацията на германските социалдемократи в Европейския парламент.

"Като разширим схемата за търговия с емисии, включвайки в нея нови сектори, укрепим нейните инструменти и премахнем безплатните квоти за емисии, ще гарантираме, че най-големите замърсители в ЕС ще трябва да се откажат от старите практики и да преминат към чисти технологии, (производствени) процеси и продукти", заяви в сряда словенското министерство на околната среда, климата и енергетиката по повод механизма за коригиране на въглеродните емисии.

През лятото на 2022 г. Испания беше предложила ограничаване на механизма за квоти за емисии на въглероден диоксид.

Франция, Испания, Германия имат резерви?

Въпреки че Франция се ангажира до 2030 г. да намали емисиите си с 40 % в сравнение с тези от 1990 г., страната изостава от целите си за внедряване на възобновяема енергия за периода 2019-2023 г. и в усилията си за декарбонизация разчита до голяма степен на ядрената енергия, въпреки че тази форма на енергия не среща единодушна подкрепа в ЕС. 

Освен това повишаването на цените на енергията и постепенното премахване на безплатните квоти за емисии на въглероден диоксид в Европа застрашават над 150 000 работни места във френската промишленост, се казва в изследване на проиндустриалния мозъчен тръст "Индустриалната фабрика" (La Fabrique de l'Industrie), чийто резултати бяха публикувани по-рано този месец. На въвеждането на Механизма за въглеродна корекция по границите (МВКГ - CBAM) преди се гледаше благосклонно като на средство за прекратяване на "климатичния дъмпинг", практикуван от някои търговски сили. Сега обаче индустриалците посочват недостатъците на системата. Те изтъкват, че МВКГ ще облага с данък  стоки, които влизат на европейския вътрешен пазар, но това от друга страна ще натежи на конкурентоспособността на европейския износ, понеже " чуждестранната конкуренция няма да е понесла същите разходи за въглеродни емисии нагоре по веригата".

Въпреки че Испания подкрепя пакета, все още ѝ предстои да извърви дълъг път. През 2021 г. брутните емисии на въглероден диоксид в Испания възлизаха на 288,6 милиона тона. Макар че това е сходно с изпуснатите през 1990 г. 290,1 милиона тона и доста под пиковата стойност от 446,7 милиона тона, които бяха изпуснати през 2007 г., Мадрид трябва да постигне по-голямо понижаване на емисиите. През септември 2022 г. главната опозиционна сила в Испания – Народната партия, предложи значително временно намаляване на цените на правата за изпускане на въглеродни емисии на европейско равнище или, ако е необходимо и бъде постигнато съгласие - спиране на тяхното прилагане за няколко месеца.

След гласуването Олаф ин дер Бек, член на германския Бундестаг и говорител по въпросите на политиката в областта на климата на германската парламентарна група на  Свободната демократическа партия (СвДП), заяви, че това е " един добър ден за опазването на климата в Европа". Въпреки това Ин дер Бек все още вижда възможност за подобрение: следващата стъпка в Германия, каза той, е националната система за ценообразуване на тарифата за въглероден  диоксид да се развие в истинска система за търговия с емисии с фиксиран таван на въглероден диоксид от 2024 г.

България подчерта значението на правната рамка

По време на неформалната среща на министрите на околната среда от страните членки на ЕС, която се проведе тази седмица в Стокхолм, България отчете в позицията си предизвикателствата пред бизнеса.

България посочи, че са необходими действия за увеличаване на европейския производствен капацитет за зелени технологии и на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. Това може да стане чрез минимизиране на административната тежест както за индустрията, така и за публичния сектор, ускоряване на достъпа до финансиране и насърчаване на инвестициите в изграждането на индустриални зони с нулеви емисии.

С оглед на запазването и повишаването на конкурентоспособността си, страната подчерта значението от изграждането на стабилна и предвидима правна рамка.

Кандидатката за членство в ЕС Сърбия съгласува целите си в областта на декарбонизацията

Сръбската министърка на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович заяви, че страната ѝ се стреми да декарбонизира икономиката си до 2050 година. Според нея Сърбия иска да хармонизира целите си с тези на ЕС във възможно най-голяма степен.

"Една от целите ни е делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия да достигне 45% през 2030 г. и това е реалистично и постижимо. Що се отнася до дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление, сега се опитваме го  да хармонизираме. Моите очаквания са, че той ще възлиза на повече от 30% и по-малко от 40%", каза Джедович и добави, че Сърбия трябва да бъде амбициозна, но и да проявява реализъм.

Според нея седем години не са дълъг период за енергийни проекти, тъй като те изискват време и големи средства. Освен това трябва да се положат грижи за осигуряване на справедлив преход, най-вече за работниците в минния сектор.

По-високите разходи, дължащи се на енергийния преход, ще се компенсират с помощта на социален фонд за климата 

След 2026 г. по-високите разходи за потребителите, дължащи се на енергийния преход, като например нарастващите разходи за отопление, ще бъдат компенсирани от фонд на стойност 86,7 милиарда евро. Социалният фонд за климата може да се използва за облекчаване на домакинствата или за финансиране на инвестиции, например в по-ефективни сгради или обществен транспорт. Три четвърти от фонда ще бъдат финансирани от приходите от търговията с емисии, а една четвърт - от държавите членки.

Фондът ще гарантира, че разходите за зеления преход няма да бъдат понесени непропорционално от социално най-уязвимите граждани на ЕС, заявиха от словенското министерство на околната среда, климата и енергетиката.

Говорителят по въпросите на социалната политика на германската дясна група "Алтернатива за Германия" в Европейския парламент Гуидо Райл обаче разкритикува социалния фонд за климата като "косвено признание, че климатичната политика на ЕС е елитен проект, който налага по-голяма тежест предимно на по-слабите и по-бедните членове на обществото". 

Страните членки на ЕС все още трябва да одобрят плановете, но това се смята за формалност.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща