Доларът се обезценява слабо спрямо повечето световни валути след спад предишния ден

Американският долар се променя слабо спрямо основните световни валути в четвъртък след рязък спад ден по-рано, причинен от очакванията за скорошен край на повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ (Фед). Зелените пари се обезценяван слабо спрямо еврото и йената, значително се понижават спрямо британския паунд и стоковите валути.

Освен това, протоколът от последното заседание на Фед показа, че ръководството на централната банка е загрижено за проблемите на банковия сектор и признава началото на умерена рецесия в икономиката на САЩ по-късно тази година.

Тези два фактора подхраниха очакванията на пазарните участници, че повишението с 25 базисни пункта на основния лихвен процент от Фед на срещата през май може да бъде последното в този цикъл на затягане на паричната политика.

Индексът ICE Dollar, показващ представянето на щатския долар спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 0.66% по време на сутрешната сесия в Европа. Другият измерител WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.25%.

Ден преди това доларовият индекс ICE Dollar спадна също с 0.6% и се доближи до двумесечно дъно, след като официални данни посочиха забавяне на инфлацията в САЩ през март до 5%, което е дъно от почти две години, от 6% месец по-рано.

Еврото поскъпна с 0.23% до 1.1017 долара спрямо 1.0992 долара при затварянето на сесията в сряда. Общата европейска валута достигна най-високото си ниво от 1 февруари, тъй като инвеститорите се насочиха към по-рискови валути, след като данните показаха, че инфлацията в САЩ се е забавила повече от очакваното през март, повишавайки шансовете Фед да приеме по-малко ястребова позиция. От друга страна, Европейската централна банка (ЕЦБ) е настроена да продължи да повишава лихвените проценти през следващите месеци, за да се бори с инфлацията. Миналата седмица членът на борда на ЕЦБ Клаас Нот каза, че не му е ясно дали е необходимо повишаване на лихвите с 50 базисни пункта през май или дали е възможно връщане към по-ниските 25 базисни пункта. Пазарите са оценили изцяло увеличението с 25 базисни пункта на лихвата по депозитите от 3% на срещата на борда на ЕЦБ на 4 май и още едно увеличение с 25 базисни пункта до средата на годината.

Британският паунд спечели 0.20% и се търгува за 1.2510 долара спрямо 1.2485 долара в края на последната сесия, доближавайки 10-месечния връх от 1.2525 долара, достигнат на 4 април, докато инвеститорите преглеждаха пакет от икономически данни и оценяваха сигналите за бъдещата парична политика на Банката на Ангрия (BoE), както и икономическите перспективи на Обединеното кралство. Данните от четвъртък показаха, че БВП на Великобритания е в стагнация през февруари, тъй като стачките на заетите в обществения транспорт и други държавни фирми са засегнали производството, но растежът от януари беше преразгледан по-високо, което предполага, че икономиката може да избегне рецесия в началото на 2023 г. В същото време индустриалното производство неочаквано намаля, докато производството в строителството надмина очакванията по ръст. Що се отнася до политиката на BoE, инвеститорите смятат, че банковият регулатор ще повиши допълнително лихвените проценти, за да се бори с инфлацията. Главният икономист Хю Пил каза миналата седмица, че централната банка все още не може да бъде сигурна, че е повишила лихвените проценти достатъчно, за да укроти инфлацията, дни след данните, показващи, че инфлацията в Обединеното кралство неочаквано се е повишила до 10.4% през февруари, а инфлацията на храните е нараснала до рекордно високо ниво през март.

Доларът се обезцени и спрямо японската йена с 0.15% до 132.94 йени при 133.13 йени предишния ден. Въпреки поскъпването, йената остава под натиск, след като новият гуверньор на Японската централна банка (BoJ) Казуо Уеда каза, че инфлацията в Япония ще падне под целта на централната банка от 2% към средата на годината, подчертавайки, че BoJ ще се придържа към своята изключително мека парична политика докато не бъде постигната стабилност на потребителските цени.

Стоковите валути се възползваха от слабостта на долара. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията с Китай, се повишиха съответно с 0.66% до 0.6732 щатски долара за един „австралиец“, и с 0.32% до 0.6241 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са зависими от котировките на петрола, нараснаха съответно с 0.27% до 1.3402 канадски долара за един американски и с 0.39% до 10.4013 норвежки крони за един щатски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 април се понижи с 0.29% до 83.02 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 28 април спадна с 0.32% до 87.05 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 11:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.