Европа действа късогледо с LNG доставките на газ, а това може да доведе до ценови шок

Сегашният оптимизъм в Европа за бъдещата енергийна сигурност отново се основава на грешни оценки. Все по-голям брой доклади, публикувани през последните няколко седмици, предупреждават, че ако Европа не се събере и действа единно, може да бъде изправена пред евентуална нова енергийна криза или най-малкото повторение на много високи цени през зимата на 2023 г. 2024 г. Това коментира специализираното издание Oilprice в свой анализ.

Изключително топлата зима на 2022-2023 г. беше благословия както за правителствата на ЕС, така и за потребителите, но не трябва да се счита за надежден индикатор за бъдещето. Въпреки значителните инвестиции в проекти за бърза регазификация и доставки на LNG, малко внимание се обръща на глобалните развития, които предполагат, че търсенето на природен газ ще продължи да нараства. Също така, че страни като Китай, Индия, Япония и Южна Корея все повече търсят дългосрочни срочни договори за доставка на LNG.

Комбинацията от повишено китайско търсене и силен индийски икономически растеж ще затегне допълнително световните пазари и ще доведе до покачване на цените на LNG. Междувременно оставащите доставки на втечнен природен газ на Русия за Европа и газовите потоци през Украйна могат да бъдат изправени пред значителни предизвикателства, включително потенциални блокади, ако Украйна започне офанзива или атакува Крим.

В резултат на това съществуващите руски доставки на втечнен природен газ за Европа, включително Ротердам и други пристанища, също вероятно ще прекратят скоро. В бъдеще осигуряването на достатъчни доставки на втечнен природен газ чрез покупки на световния пазар ще бъде основен приоритет за Европа, ако иска да противодейства на ограничените руски потоци. Поддържането на нивата на внос от 2022 г. няма да е лесно. Миналата година Европа е внесла 121 милиона тона LNG, което е 60% увеличение в сравнение с 2021 г.

Цената на тази внезапна промяна в стратегията за внос на енергия беше изключително висока, тъй като Европа претърсваше международни спот пазари за товари, плащайки висока цена за доставка на синьото гориво. Неевропейски субекти, като Китай, избират алтернативен подход, давайки приоритет на дългосрочните споразумения.

Въпреки че подобни споразумения станаха по-скъпи, те помогнаха за ограничаване на скока на цените. А високите цени остават проблем за Европа. През 2022 г. европейските купувачи представляват приблизително 33% от общите спот покупки на LNG, което е значително увеличение от 13% през 2021 г. Освен ако не бъдат подписани дългосрочни договори, се очаква обемите на спот пазара на LNG в Европа да скочат до около 50% през 2023-2024 г.

Основната причина за настоящите прохождащи стратегии за внос на втечнен природен газ и природен газ е свързана със съществуващите и предлаганите политики на ЕС. Целите на Брюксел в областта на климата се смятат за основния виновник, ограничаващ дискусиите за дългосрочни договори в момента.

Планът за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., като същевременно се достигне пълна декарбонизация до 2050 г., отрича опциите, налични за участниците на пазара за подписване на дългосрочни договори. Докато дългосрочните договори биха могли да смекчат скоковете на цените и в крайна сметка да доведат до по-ниски цени на природния газ за потребителите, политиците дават приоритет на стратегиите за изменението на климата и емисиите, оставяйки достъпността за крайните потребители на дъното на дневния ред.

Както Мортен Фриш, старши партньор в Morten Frisch Consulting, заявява, че Европа ще трябва да постави 70-75% от своите доставки на LNG в дългосрочни споразумения за продажба и покупка (sale and purchase agreements (SPA). Фриш повтаря, че настоящите политици в ЕС тълкуват погрешно реалните факти на място, тъй като всички те твърдят, че зеленият водород може да замени количествата LNG до 2030 г., което в момента изглежда като трудно осъществима цел.

Поради зеленото лоби и движещите сили на зеления пазар на водород ЕС става изключително зависим от доставките на LNG на спот пазара и уязвим на ценови шокове.

Истинският основен проблем е, че европейските политици подценяват значението на природния газ като преходно гориво. Докато дебатът в Брюксел относно намаляването на търсенето и ефективния хоризонт за постепенно премахване на природния газ продължава, политиците изглежда не са наясно, че достъпността и сигурността на доставките са от решаващо значение. Увеличаването на търсенето на втечнен природен газ в Азия може да направи световните пазари на втечнен природен газ все по-проблемни и може да доведе до нови ценови шокове през зимата на 2023/2024 г.

Спот цените на LNG спаднаха с 80% от пиковите си нива през 2022 г., но много анализатори сега очакват цените да се повишат отново не само заради Азия, но и поради лятното търсене, тъй като нивата на водноелектрическата енергия ще спаднат. За да избегнат отрицателните последици от нов ценови шок, планиращите в ЕС трябва да започнат да хеджират рисковете от поскъпване чрез дългосрочни договори.

През последните няколко седмици европейски енергийни гиганти като Shell и RWE стигнаха до задънена улица в преговорите за дългосрочен договор с доставчика на LNG QatarEnergy. Твърди се, например, че RWE е в противоречие с QatarEnergy въз основа на продължителността на предложената сделка.

Доха се стреми да сключи 25-годишна сделка за доставка, докато германските страни искат да се ангажират само с 10-15 години, в съответствие с целта на Германия за пълно спиране на природния газ до 2043 г. Доха може да е склонна да подпише краткосрочни договори но със сериозна премия. Германският пример не стои сам по себе си, тъй като други големи вносители на газ, като Нидерландия, също не желаят да се ангажират с по-дълги договорни периоди. Краткосрочните договори могат да доведат до постигането на определени климатични цели, но потребителят е длъжен да плати сметката за тези политики.