Министерският съвет одобри промени в Закона за обществените поръчки

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Предлаганите изменения в нормативната уредба в областта на обществените поръчки целят постигане на съответствие на закона с изискванията на европейското законодателство в областта на обществените поръчки, изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост и преодоляване на констатирани проблеми в практиката на възложителите.

Законопроектът е одобрен с Решение на Министерския съвет № 869 от 3 ноември 2022 г. Внесен е в 48-то Народно събрание и е приет на първо гласуване на 14.12.2023 г., но поради преустановяването на дейността му, окончателното приемане на промените не е направено. Затова се предлага за ново одобрение, съобщиха от правителствената информационна служба.

С предложените промени се въвежда Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, в частта относно обществените поръчки. Във връзка с постигане на съответствие с изискванията на Директива 2014/24/ЕС се предлага отпадане на три от изключенията от приложното поле на закона, които се отнасят за изграждане и поддръжка на гранични съоръжения, закупуване на определени лекарства от лечебните заведения и възлагане на дейности в горските територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти, като за изброените дейности ще се прилагат правилата на ЗОП. Измененията са свързани и с уеднаквяване на подхода при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения като възложители на обществени поръчки.

Направени са предложения и във връзка с поети ангажименти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, с които се цели намаляване използването на процедури на договаряне без обявление, както и на дела на поръчките, възложени след получена една оферта. Предвидени са нови завишени санкции за възложителите, които провеждат процедура на договаряне без да са изпълнени условията по закона.

За насърчаване на централизираното възлагане се осигурява допълнителна възможност за създаване с акт на Министерския съвет на централен орган за покупки за нуждите на общините.

Разширява се обхватът на външния контрол, осъществяван от АОП. Предвижда се въвеждането на задължителен предварителен контрол на процедури на стойност над 5 000 000 лв. Целта е да се обхванат всички значими обществени поръчки, по отношение на които е налице голям обществен интерес, предвид значителните финансови ресурси, които се разходват при тях и по-високата степен на риск от допускане на нарушения при откриването.

Предлага се мониторингът въз основа на извадка от електронната платформа ЦАИС ЕОП да се извършва по определени индикатори, а получените данни да се предоставят на органите за последващ контрол за извършване на проверки. Предвидено е задължение на тези органи за изготвяне и изпращане на доклад за резултатите от проверките и идентифицираните проблеми при прилагането на законодателството по обществени поръчки. Информация от мониторинга ще се изпраща и на Комисията за защита на конкуренцията във връзка със забраната по чл. 15 по Закона за защита на конкуренцията.

Във връзка със случаи на неправилно прилагане на т.нар. „in house“ възлагане се предлага забрана за превъзлагане на предмета на договора или части от него на други лица, както и санкция за нейното нарушаване.

Предвидени са нови, по-високи стойностни прагове, във връзка с новите делегирани регламенти на ЕК и повишаването на цените на национално и международно ниво в резултат от динамичните нива на инфлацията.

С приемането на промените ще се постигне съответствие на закона с изискванията на европейското законодателство в областта на обществените поръчки и ще се спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика.