Имуществените застраховки в България са 10 пъти по-малко от средните за Европа

Делът на застрахованите имоти срещу природни бедствия в България е едва 2 процента през последните 40 години, при десет пъти по-висок дял средно за Европа - 22 на сто, съобщи пред журналисти днес Константин Велев, председател на УС на АБЗ, по време на дискусията на тема "На фокус: имуществено застраховане", организирана от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Срещата се проведе в рамките на информационната кампания на АБЗ "Застраховки за дома: Запази своя свят". Участие в събитието взеха и Веселин Ангелов, член на УС на АБЗ, и Десислава Николова, старши анализатор в MoitePari.bg, съобщи БТА.

Така цената на възстановяването след неблагоприятни събития се носи от държавния бюджет, бизнеса и домакинствата, вместо рискът да бъде трансфериран към застрахователите. Самата структура, както на премийния приход, така и на изплатените обезщетения у нас, очертава силна доминация на автомобилното застраховане, основно по линия на задължителното застраховане ("Гражданска отговорност"), и съответно незначително застрахователно покритие по останалите линии на бизнес.

България е с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС за 2020 г. - 14 на сто спрямо 37 на сто средно за Европа. По неофициални изчисления на АБЗ делът на застрахованите жилища и земеделски имоти е не повече от 10 на сто и това поставя населението ни в значително по-голям риск от останалите граждани на ЕС. Премийният приход по "Пожар и други опасности" расте средно с около 12 на сто на годишна база през последните три години. Темпът е добър, но трябва да се отчита и ниската база, от която се тръгва. За същия период (2019-2022) ръстът на обезщетенията е изпреварващ - 16 на сто.

Онлайн анкета на MoitePari.bg представена от Десислава Николова, показва, че преобладаващата част от анкетираните (85 на сто) приемат имуществената застраховка като начин да защитят финансовата си стабилност и собствеността си в случай на рисково събитие с дома и това е причината да сключат такава. Други водещи причини са рискът от природни бедствия, мотивиращ фактор могат да са и достъпните цени на застраховките. Между 40 и 150 лв. е сумата, която могат да си позволят анкетираните да заделят годишно за застраховане на дома.

Според резултатите, градското население в активна възраст в голяма степен застрахова домовете си (60 на сто), като преимуществено хората го правят доброволно (88 на то), а не в резултат на изискване на банка по повод ипотечен кредит. Потребителската информираност по отношение на имуществените застраховки остава проблематична зона и е възможна бариера пред употребата им.

Две трети от анкетираните не смятат, че информираността им относно имуществените застраховки е достатъчна. Проблемът с недостатъчната информираност е виден и при групата на анкетираните застраховани собственици - близо една трета (30 на сто) от тях само донякъде са запознати с условията по тяхната застраховка. Недостатъчното ниво на потребителска информираност би могло да има негативни последици по отношение на потребителската удовлетвореност.

В последвалата дискусия, Веселин Ангелов коментира, че все още бариера пред употребата на застрахователни продукти са също някои устойчиви негативни нагласи, които, обаче, не се подкрепят от обективните факти.  Една от тях е, че застрахователите не плащат обезщетения - мнение, което се споделя от 28-30% от анкетираните и в представената онлайн анкетата, и в  проучване на АБЗ от 2020 г. Заедно с това, едва при 5-10% от сключилите застраховка е имало случай на отказ за изплащане на обезщетение. Почти единствената причина за отказ е, че рискът, по който е заведена претенцията, не е бил покрит по полицата или е изключен риск. Затова е особено смислено да се работи в посока повишаване информираността на гражданите, както от страна на продавачите на застраховки, така и от страна на медиите. Основният съвет е при сключване на полица хората внимателно да се запознаят с условията по нея и при необходимост да ги адаптират към своите конкретни нужди.

На пазара се предлагат два основни вида имуществени застраховки – т.нар. „на лимит“ с фиксирани застрахователни суми и полици отразяващи реалната стойност на имота, „по мярка“ на клиента – обясни Константин Велев. При избор на застраховка за дома е важно да се спазват две основни правила – потребителят да определи кои са основните рискове за имуществото му – недвижимо и движимо -  и какви да са застрахователните суми по тях. Пазарната практика е да се предлага основен пакет покрития, който обикновено е задължителен. Той може да се надгражда от клиентите с други пакети или отделни рискове, съобразно тяхното желание и нужди.  Основният пакет покрития включва обикновено пожар, природни бедствия като буря, ураган, градушка, наводнение, свличане на земни пластове, тежест от естествено натрупване на сняг или лед, ВиК аварии, вандализъм, удар от превозно средство, разходи за разчистване и някои други. Към тях могат да се добавят допълнителни покрития като кражба, земетресения, чупене на стъкла, отговорност към трети лица и други. Изборът на допълнителни покрити рискове е добре да е съобразен с индивидуалната ситуация. Например, ако в жилището няма скъпа техника или други подобни вещи, то рискът кражба може и да не е необходим. Важно е също хората да са наясно и какво означават и покриват отделните рискове. Случва се по риск „наводнение“ да се завеждат щети, възникнали в резултат на повреда на водопроводната система в дома, а всъщност той се отнася до природното бедствие „наводнение“.

По отношение на имуществените застраховки, сключвани във връзка с отпускане на ипотечен кредит, Веселин Ангелов и Константин Велев посъветваха потребителите да отделят достатъчно време, за да се запознаят с условията по предлаганата им полица и ако не ги удовлетворява да потърсят допълнително решение за защита на дома от рискове. Потребителите имат право да потърсят и сключат полица за дома с избран от тях застраховател. При предлаганите от банките застраховки съществуват два подхода при определяне на сумата по тези застраховки – единият е тя да отразява реалната стойност на имота, а при другия сумата се равнява на остатъка по кредита. Вторият вариант, въпреки че е по-евтин, може да постави потребителите в затруднено положение, особено при по-голяма щета на имота. Важно е потребителите да знаят, че по правило тези застраховки по правило не покриват движимото имущество.

Цените на имуществените застраховки са напълно достъпни, а застрахователите често са в периоди на промоции, което допълнително сваля премиите. Хората трябва да са наясно, че цените са пряко свързани както с броя и вида на покритите по полицата рискове, така и със сумите/лимитите по тях. Разбираемо, по-евтините полици предлагат по-ограничена степен на защита, затова индивидуалната преценка при избор е от съществено значение. По полиците „на лимит“ с фиксирани суми, цените могат да варират около 30-80 лв. на година. Тук потребителят трябва да  отчете, че покритията може да не са достатъчни при голяма щета, например погиване на имота при едно земетресение. Все пак, в масовия случай сумата по полицата е достатъчна за покриването на щети по дома в резултат на не толкова мащабни събития.  При полиците „на реална стойност“ на имота цената зависи от характеристиките на имота, избраните покрития и застрахователни суми по тях. Например, такава застраховка за апартамент в София може да излезе около 170-300 лв. за година.

Веселин Ангелов коментира, че все още бариера пред употребата на застрахователни продукти са някои устойчиви негативни нагласи, които, обаче, не се подкрепят от обективните факти. Една от тях е, че застрахователите не плащат обезщетения - мнение, което се споделя от 28-30 на сто от анкетираните и в представената онлайн анкетата, и в проучване на АБЗ от 2020 г. Заедно с това, едва при 5-10 на сто от сключилите застраховка е имало случай на отказ за изплащане на обезщетение. Почти единствената причина за отказ е, че рискът, по който е заведена претенцията, не е бил покрит по полицата или е изключен риск. Основният съвет на експертите на АБЗ е при сключване на полица хората внимателно да се запознаят с условията по нея и при необходимост да ги адаптират към своите нужди.