Валентин Николов: Приветствам усилията на държавата да диверсифицира ядрената енергетика на България
Текст от рубриката "Индустрия на фокус"
Приветствам усилията на държавата да диверсифицира ядрената енергетика на България. Това заяви председателят на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет Валентин Николов на конференция, посветена на сценариите, рисковете и перспективите пред развитието на ядрената енергетика в България, която се проведе в столичния хотел „Хаят“. По думите на Николов e свършена много работа през последните няколко години, за да бъдат реализирани проектите за доставка на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ от американската компания „Уестингхаус“ и от френската „Фраматом“. „Виждаме, че няколко месеца след като председателят на енергийната комисия Делян Добрев внесе този проект на решение и същият получи подкрепата на парламента, има ясен хоризонт за реализация на проектите на „Уестингхаус“ и „Фраматом“ за свежо ядрено гориво и за изграждане на нови мощности в АЕЦ Козлодуй“, подчерта Николов. Той бе категоричен, че най-големият риск пред развитието на който и да е проект в ядрената енергетиката, е политическият риск. „Още през 2012 година „Уестингхаус“ отчетоха, че най-големият риск е този. Всички, които сме радетели за развитие на ядрената енергетика, трябва да работим, за да избегнем политическия риск“, посочи Валентин Николов.
„Виждаме, че ядрената енергия се завръща обратно на сцената. Трябва да използваме това ускорение, което се е получило. Трябва да търсим всяка възможност за повече публични и частни инвестиции“, заяви по време на форума заместник-министърът на енергетиката Еленко Божков. Той подчерта, че през декември 2022 година България направи сериозна крачка към диверсификацията на ядреното гориво, когато правителството сключи договор за 10 години с „Уестингхаус“ за доставка на свежо ядрено гориво. „Първата им доставка ще бъде през 2024 година“, посочи Божков. Той уточни, че служебното правителство е подписало и договор с „Фраматом“, отново за 10 години, за доставка на свежо ядрено гориво за 6-ти блок, като доставката им ще започне от 2025 година. „Цените и от двете фирми са много добри и са съпоставими с цената, на която ни продава свежо ядрено гориво досегашният доставчик“, каза още заместник-министърът на енергетиката.
Еленко Божков заяви, че правителството иска да започне строеж на два блока – блок 7 и блок 8 на АЕЦ Козлодуй и вече са предприели мерки за това. „Относно площадката в Белене – работим за изграждане на два енергоблока там с френска технология, като ще бъде използвано и досегашното оборудване. Скоро в България ще пристигнат френски експерти, които да огледат площадката там“, обясни заместник-министърът на енергетиката. Той призова 49-тият парламент да ратифицира договор със САЩ за 7-ми и 8-ми блок в Козлодуй, а подобен договор трябва да се подпише и с Франция.
„2032 година е реалистичен срок да заработи реактор на „Уестингхаус“ на площадката на АЕЦ Козлодуй. България може да бъде първата държава в Европа, която да пусне в експлоатация такъв реактор – АП 1000“. Това съобщи представителят на „Уестингхаус“ за България Иван Пиронков. По думите му в момента има 4 такива реактора, които работят в Китай, а други два такива блока са пред пускане в експлоатация в САЩ. Пиронков посочи, че 6 реактора в Украйна, от подобен тип като тези в АЕЦ Козлодуй, вече са преминали към използване на ядрено гориво от „Уестингхаус“. 4 от тях са в Запорожката АЕЦ и два – в Южноукраинската АЕЦ. „Това показва, че горивото, което предлагаме за АЕЦ Козлодуй, не е пилотен проект, а е технология, която вече е изпробвана и работи успешно и безопасно. „Уестингхаус“ разработва гориво за реактори ВВЕР-1000 от 1998 година, като първата централа, за която е разработвано такова гориво е АЕЦ Темелин. За АЕЦ Козлодуй предлагаме ядрено гориво от тип RWFA, което вече е доказало своята надеждност в Украйна. Ние предлагаме и ремонт на касети в случаи на разхерметизация, защото иначе подмяната струва много пари“, обясни Пиронков. Той изрази надежда, че българските власти ще позволят изграждането на нова ядрена мощност в Козлодуй, за да се запази България като ядрена държава.
„Уестингхаус“ развива вече повече от 10 години инженерна дейност в България. В момента върви много голяма програма за модернизация на системите в АЕЦ „Козлодуй“. Нашето звено работи и по проекти в Испания, Великобритания, ОАЕ, Южна Африка и т.н. Нашата компания е единствената, която има проекти за зареждане на всички видове ядрени реактори. Покриваме всички технологии с вода под налягане, включително ВВЕР, така и за кипящи реактори“, обясни по време на конференцията представителят на „Уестингхаус“ за България Иван Пиронков.
Председателят на „Булатом“ Богомил Манчев изрази надежда, че колегите му от „Уестингхаус“ ще направят проекти за два блока в АЕЦ „Козлодуй“ – 7-ми и 8-ми блок. „Това, което върна ядрената енергетика, е големият интензитет на тези технологии, което означава, че можеш да имаш за дълго време прогнозируема цена на енергията, с необходимостта да третираш малки по обем, макар и сложни отпадъци“, обясни Манчев. Той изрази задоволството си, че българската държава планира развитието на ядрената енергетика по американски и френски технологии, защото тези държави са лидерите в тези технологии.
„Като развиваме енергетиката, ние развиваме икономиката. Ако енергоблокът на „Уестингхаус“ заработи до 2038 година, ние ще можем да тръгнем към затваряне на въглищните централи в Маришкия басейн. Но не знам дали ще издържим икономически до тогава, заради високите цени на емисиите“, каза още Богомил Манчев. Той подкрепи на 100% енергийната стратегия на правителството, защото тя има визия близо 30 години, а ядрената енергетика изисква поне 20-30 години планиране. „Държавата, чрез своите университети, трябва да подготви около 10 000 инженери, за да осигури необходимите кадри, които да работят по изграждането и експлоатацията на новите ядрени мощности – американската и френската. От тези 10 000 инженери, едва една трета ще останат, но такава е „разходната норма“ на висококвалифицираните кадри по цял свят“, категоричен бе Богомил Манчев.
„Ядрената енергия може и трябва да бъде развивана. За целта правителствата трябва да се ангажират още по-сериозно с процеса. Ядрената енергия дава възможност за енергийно и икономическо развитие на обществата. Тя дава възможност също така за постигане на екологичните и климатичните цели на бъдещето“, заяви във видеообръщение към делегатите на конференцията председателят на националния членски комитет на САЩ и главен ядрен директор на Изследователски институт за електроенергия (EPRI) Нийл Уилмсхърст.
По време на форума презентации и доклади бяха представени още от изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев, от ръководителя на управление „Общостанционни съоръжения“ на дирекция „Производство“ в АЕЦ Козлодуй Георги Игнатов, от заместник-председателя на Агенцията за ядрено регулиране инж. Борис Станимиров, както и от заместник-изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ Георги Разложки.