ЕС прие нови мерки срещу прането на пари, създават агенция за контрол на правилата

Евродепутатите одобриха по-строги правила за отстраняване на съществуващите пропуски в борбата с прането на пари, финансирането на тероризма и избягването на санкции в ЕС.

Във вторник членовете на Европейския парламент от комисиите по икономически и парични въпроси и по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приеха позицията си по три проекта на законодателни актове относно разпоредбите за финансиране на политиката на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT). Пакетът включва промени в регламент с разпоредби за извършване на надлежна проверка на клиенти, прозрачност на действителните собственици и използване на анонимни инструменти като крипто активи и нови субекти като платформи за групово финансиране.

Пакетът също така включва разпоредби относно така наречените „златни“ паспорти и визи. Текстът беше приет с 99 гласа „за“, 8 „против“ и 6 „въздържал се“.

Със 107 гласа "за", 5 "против" и 0 "въздържал се" бяха приети промени в шестата директива за борба с изпирането на пари, съдържаща национални разпоредби относно надзора и звената за финансово разузнаване, както и въпроси, свързани с достъпа на компетентните органи до необходимата и надеждна информация, напр. регистри на действителните собственици и активи, съхранявани в свободни зони. 

Със 102 гласа "за", 11 "против" и 2 "въздържал се" беше приет и регламентът за създаване на Европейски орган за борба с изпирането на пари (AMLA) с надзорни и разследващи правомощия, за да гарантира спазването на изискванията за AML/CFT, съобщиха от Европейския парламент. 

Предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма

Според приетите текстoве банки, мениджъри на активи и крипто активи, агенти за недвижими и виртуални имоти и професионални футболни клубове на високо ниво, ще бъдат задължени да проверяват самоличността на своите клиенти, какво притежават и кой контролира компанията. Те също така ще трябва да определят подробни видове риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма в техния сектор на дейност и да предават съответната информация на централен регистър.

За да ограничат транзакциите в брой и крипто активи, евродепутатите искат да поставят таван на плащанията, които могат да бъдат приемани от лица, предоставящи стоки или услуги. Те определят лимити до €7000 за плащания в брой и €1000 за трансфери на крипто активи, извършени без доставчик на услуги за крипто активи. Като се има предвид явният риск от злоупотреби, евродепутатите искат да забранят всякакви схеми за гражданство чрез инвестиции („златни паспорти“) и да наложат строги мерки за борба с изпирането на пари върху схемите за пребиваване чрез инвестиции („златни визи“).

Всяка държава трябва да създаде звено за финансово разузнаване

Всяка държава-членка трябва да създаде звено за финансово разузнаване (ЗФР) за предотвратяване, докладване и борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Звената трябва да споделят информация помежду си и с компетентните органи, както и да си сътрудничат с AMLA, Европол, Евроюст и Европейската прокуратура.

Информация за действителния собственик

За откриване на схеми за пране на пари и замразяване на активи навреме, националните ЗФР и други компетентни органи следва да имат достъп до информация за действителните собственици, банкови сметки, регистри на земя или недвижими имоти. Тъй като някои стоки са привлекателни за престъпниците, евродепутатите също така искат държавите-членки да събират информация за собствеността на стоки като яхти, самолети и автомобили на стойност над 200 000 евро или стоки, съхранявани в свободни зони.

Членовете на ЕП се съгласиха, че действителната собственост означава притежаването на 15% плюс една акция, или права на глас, или друг пряк или непряк дял от собствеността, или 5% плюс една акция в добивната промишленост или компания, изложена на по-висок риск от пране на пари или финансиране на тероризма.

Регистри на действителните собственици

Информацията за действителните собственици, съхранявана в националните централни регистри, трябва да бъде достъпна в цифров вид на официален език на ЕС плюс английски и да включва текуща и историческа информация за определен период. Органът, който отговаря за централния регистър, ще има право да изисква от юридически и юридически лица всяка информация, необходима за идентифициране и проверка на техните действителни собственици.

Тази информация ще трябва да бъде актуална и достъпна за ЗФР, AMLA, компетентните органи, саморегулиращите се органи и задължените субекти. Непредставянето на точни и адекватни данни в регистрите ще бъде санкционирано. Субектите, които отговарят за централните регистри, трябва да могат да използват подходяща технология за извършване на проверки.

Журналисти, граждански организации ще трябва да имат достъп до регистъра

След последното решение на Съда на Европейските общности, евродепутатите решиха, че лица с легитимен интерес, като журналисти, репортери, всякакви други медии, организации на гражданското общество, висши учебни заведения, трябва да имат достъп до регистъра, включително до взаимосвързаните централни регистри. Правото им на достъп ще бъде валидно най-малко две години и половина. Държавите-членки автоматично ще подновяват достъпа, но също така ще го отменят или прекратят, ако се злоупотребява с него.

Законният интерес следва да се прилага без каквато и да е дискриминация въз основа на националност, държава на пребиваване или установяване.

Европейски орган за борба с измамите AMLA ще гарантира последователно прилагане

Новият AMLA ще наблюдава рисковете и заплахите в рамките на ЕС и извън ЕС. Той ще упражнява пряк надзор над определени кредитни и финансови институции, като ги класифицира според нивото им на риск. Първоначално на него ще бъде възложено да упражнява надзор над 40 субекта с най-висок остатъчен рисков профил и да присъства в поне две държави-членки. Ще бъде избрана поне една отговорна институция от всяка държава-членка.

За да изпълни задълженията си, AMLA може да упълномощи компании и хора да предават документи и друга информация, да извършват посещения на място със съдебно разрешение и да налагат санкции от €500 000 - €2 милиона, или 0,5-1% процента от годишния оборот, а за сериозни нарушения - до 10 на сто от общия годишен оборот на задълженото лице за предходната стопанска година.

Евродепутатите желаят да разширят правомощията на агенцията за изготвяне на списъци на високорискови страни извън ЕС. Членовете на ЕП искат също така да дадат на AMLA правомощията да посредничи между националните финансови надзорни органи и да урежда спорове, да контролира и разследва националното прилагане на единния правилник за прането на пари, да гарантира по-силен надзор на надзорните органи в нефинансовия сектор и да получава жалби от лица, подаващи сигнали за нередности.

Седалището на новата агенция ще бъде решено по време на преговорите между Парламента и Съвета.

Европейският парламент ще бъде готов да започне преговори по пакета за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма след потвърждение по време на пленарна сесия през април.