Лагарад успокои: Банковият сектор в еврозоната е устойчив, със силни капиталови и ликвидни позиции
Президентът на ЕЦБ призова правителствата на страните от еврозоната бързо да започнат да намаляват бюджетната подкрепа за домакинствата и бизнеса, за да се борят с инфлацията
Снимка: архив 3е-news/БТА
Предвижда се инфлацията да остане твърде висока за твърде дълго време. Поради това днес Управителният съвет реши да повиши трите основни лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) с 50 базисни пункта, в съответствие с решимостта ни да гарантираме навременното връщане на инфлацията към нашата средносрочна цел от два процента. Това каза в началото на пресконференцията президентът на ЕЦБ Кристин Лагард след заседанието на Управителния съвет на банката, на която бяха повишени с половин процент и трите лихви.
Относно сътресенията на банковия сектор
Лагарад обясни, че ЕЦБ следи отблизо текущите пазарни напрежения и са готови да реагират, ако е необходимо, за да се запази ценовата и финансовата стабилност в еврозоната. „Банковият сектор в еврозоната е устойчив, със силни капиталови и ликвидни позиции. Във всеки случай нашият набор от политически инструменти е напълно оборудван, за да осигури ликвидна подкрепа на финансовата система на еврозоната, ако е необходимо, и да запази гладкото предаване на паричната политика“, подчерта Лагард.
Тя се спря и на променените прогнози за ръста на икономиката и инфлацията от икономистите на ЕЦБ, които са обяснени в разпространеното преди това съобщение за днешното заседание на регулатора.
След това тя очертая по-подробно как виждат в ЕЦБ развитието на икономиката и инфлацията и обясни тяхната оценка на финансовите и парични условия в момента.
Относно рисковете
Лагард посочи, че рисковете за перспективите за икономически растеж са насочени надолу. Постоянно повишеното напрежение на финансовите пазари може да затегне по-широките кредитни условия по-силно от очакваното и да понижи доверието. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и нейния народ продължава да бъде значителен риск за икономиката и може отново да повиши разходите за енергия и храна. Може да има и допълнително забавяне на растежа на еврозоната, ако световната икономика отслабне по-рязко от очакваното. Компаниите обаче биха могли да се адаптират по-бързо към предизвикателната международна среда и, заедно с отшумяването на енергийния шок, това може да подпомогне по-висок растеж от очаквания в момента, обясни президентът на ЕЦБ.
Възходящите рискове за инфлацията включват съществуващ натиск върху производствените цените и евентуално цените на енергията, които може да доведат до по-високи цени на дребно от очакваното в близко бъдеще. Вътрешни фактори, като постоянно повишават инфлационните очаквания над нашата цел или по-високи от очакваните увеличения на заплатите и маржовете на печалба, биха могли да доведат до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Освен това, по-силно от очакваното икономическо възстановяване в Китай може да даде нов тласък на цените на суровините и чуждестранното търсене. Рисковете за намаляване на инфлацията са свързани с постоянно повишеното напрежение на финансовите пазари, което може да ускори намаляването на инфлацията. В допълнение, падащите цени на енергията биха могли да се превърнат в намаляващ натиск от основната инфлация и повишаването на заплатите. Отслабването на търсенето, включително поради по-силно забавяне на банковия кредит или по-силно от прогнозираното предаване на паричната политика, също би допринесло за по-нисък ценови натиск от очакваното в момента, особено в средносрочен план.
Затова Лагард призова правителствата на страните от еврозоната бързо да започнат да намаляват бюджетната подкрепа за домакинствата и бизнеса, за да се борят с инфлацията, тъй като цените на енергията се понижават.
Относно финансовите и паричните условия
Пазарните лихвени проценти се повишиха значително през седмиците след последната ни среща през февруари. Но увеличението силно се обърна през последните дни в контекста на сериозно напрежение на финансовите пазари, каза Лагард. По нейните думи, банковите кредити за фирми от еврозоната станаха по-скъпи. В същото време кредитите за фирмите са намалели поради по-ниското търсене и по-строгите условия за предлагане на кредити. Заемите на домакинствата също поскъпнаха, особено поради по-високите лихви по ипотечните кредити, поради което тяхното търсене спадна. На фона на тази по-слаба динамика на заемите ръста на парите в обращение се забави рязко, заради намаляването на парите в брой и респективно на потреблението.