1.5% ръст на БВП и 9.5% инфлация за 2023 година очакват икономистите на ОББ

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се повиши през тази година с 1.5%, а средногодишната инфлация ще бъде 9.5 на сто. Това прогнозират икономистите на  "Обединена българска банка" (ОББ) в икономическия бюлетин на банката, получен в БТА.

Динамиката на БВП през последното тримесечие на миналата и случващото се през първите три месеца на настоящата година дават основание да повишим прогнозата си за 2023 г. от 0,7 на сто на 1,5 на сто, оставайки относително консервативни, посочват от банката. През следващата 2024 година икономиката на България ще се увеличи с 2.8 на сто, а инфлацията ще падне до 3.5 на сто, прогнозират от ОББ.

От днешна перспектива ръстът в еврозоната вместо 0.4 на сто очакваме да достигне 0.8 на сто през годината, а в Германия вместо минус 0.1 на сто той да бъде 0.4 на сто. Освен това, вероятността за продължаваща политическа несигурност у нас спадна до около 50 процента, а и цените на газа и електроенергията също спадат. Повишаването на лихвите в страната се очаква, но със забавяне във времето, което е стимул за икономиката, но и за инфлацията.

Според предварителните данни на НСИ, през четвъртото тримесечие на 2022 г. българската икономика нараства с 2.6 на сто реално на годишна база. Към средата на годината именно това тримесечие (и първото на 2023 г.) се очакваше да са най-проблемни - от леко отрицателни до около нулата, поради войната в Украйна, прекъсването на газовите доставки от страна на "Газпром", галопиращата инфлация, политическата нестабилност в страната и икономическа активност около рецесията в еврозоната и по-специално в Германия. Въпреки че тези предпоставки са валидни и досега, още в края на лятото стана ясно, че степента на тяхното негативно въздействие върху националната икономика ще е далеч по-слабо от очакваното. Така България реализира през миналата година 3.4 на сто реален растеж, което бе много близко до нашата прогноза от 3.5 на сто, пишат от банката.

Очаквано, през четвъртото тримесечие ръстът на икономиката се движеше от крайното потребление, което се ускори с 6.3 на сто спрямо същото тримесечие на 2021 г., а в състава му, в състезание с инфлацията, най-бързо се увеличи потреблението на домакинствата - с 6.9 на сто. Тази динамика естествено корелираше с годишното увеличение при вноса на стоки и услуги - с 8.5 на сто, което обаче остана по-бавно от това на износа - с 9.4 на сто през тримесечието.

На този фон бруто образуването на основен капитал (инвестициите) обърнаха посоката си, нараствайки с 2.4 на сто за пръв път от четвъртото тримесечие на 2020 г. насам. От своя страна запасите за второ поредно тримесечие се свиваха, което също бе положителен сигнал за нормализиране: част от значителните запаси, формирани на високи цени, са преминали към крайния потребител и натискът им върху ръста на инфлацията се очаква да отслабва, пише в икономическия преглед.

Очаквано през четвъртото тримесечие на 2022 г. средната работна заплата продължи да нараства - с 16.2 на сто на годишна база. Това се случи с темпа на инфлацията, с 13.6 на сто средногодишно. В това отношение България е изключение сред повечето страни от ЕС – там заплатите растяха по-бавно от инфлацията и съответно по-слабо допълнително я подхранваха. Ръстът на заплатите в страната ще продължи, но ще се забави, посочват икономистите на ОББ.