ЕК си поставя за цел 40% от производството при чистите технологии да бъде европейско до 2030 г.

Европейската комисия вече подготвя нова цел: поне 40% от зелените технологии да се произвеждат в ЕС до 2030 г. Това е част от стремежа на съюза за постигане на климатичните цели и укрепване на енергийната си независимост. Допустимите технологии включват възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и улавяне и съхранение на въглерод, заедно с още други нововъведения за декарбонизация, съобщава Euractiv, позовавайки се на чернова на документ на ЕК.

Проектозаконът трябва да бъде публикуван на 14 март и да разгледа възможностите за увеличаване на подкрепата за ключови технологии, които ще помогнат на Европа да намали своите емисии и да премине към производство на нискоемисионна енергия.

„Европа е решена да поведе революцията на чистите технологии“, каза президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен, когато обяви индустриалния план за Зелената сделка през февруари. „Имаме възможност сега, веднъж за това, да покажем пътя с бързина, амбиция и чувство за цел, за да осигурим промишленото лидерство на ЕС в бързоразвиващия се безвъглероден технологичен сектор“, добави тя.

Новият закон бележи „превъзходен момент за Европа“, според Ан Метлър, европейски вицепрезидент на Breakthrough Energy, инициатива на американския милиардер Бил Гейтс, насочена към подкрепа на чисти технологии. „Ускоряването на енергийния преход е ключовото предизвикателство за поколенията на нашето време. Индустриалният план за зелената сделка и актът за декарбонизация на промишлеността трябва бързо да се справят със зейналите недостатъци, които разкриха екзистенциални уязвимости“, смята Метлър.

Цели за производството

Наред с общата цел за създаване на производствен капацитет в Европа без вредни емисии, проектът включва конкретни цели за определени индустрии. Това включва покриване на поне 40% от годишното разгръщане на слънчева фотоволтаична енергия, 50% от електролизаторите и 60% от разгръщането на термопомпи с продукти „произведени в ЕС“ до 2030 г. За батерии и вятърна енергия процентът трябва да достига до 85% до 2030 г.

Това може да бъде предизвикателство за Европа. Например, според индустриалната организация WindEurope, „веригата за доставка на компоненти за вятърната енергия и в момента има затруднения в резултат на ниски пазарни обеми и натискът върху разходите поради бавно и тромаво издаване на разрешителни, лош дизайн на търгове и некоординирани търговски политики на ЕС“.

„Европейската верига за доставки на вятърна енергия не е достатъчно голяма, за да отговори на огромния обем от проекти за нови вятърни паркове, които Европа иска“, каза Фред ван Бирс, главен изпълнителен директор на SIF, компания във веригата за доставки на компоненти за ВяЕЦ. „Нуждата от инвестиции в ново производство е особено остра за офшорните вятърни централи. Има специфични затруднения при създаването на основите за офшорни турбини. Днес Европа може да произвежда около 500 от тях годишно, но трябва да прави 1500“, обясни той.

За слънчевата енергия целта „е възможна, в зависимост от това докъде ще стигнат рамките на финансовата подкрепа“, смята Драйс Аки, политически директор в SolarPower Europe. Ще зависи и на какво се основават тези 40%, добави той, като каза, че е странно, че това е процент, а не цел за гигавати, което би осигурило повече яснота за инвеститорите и е по-близо до нормалния подход на ЕС.

Европа също ще трябва да се бори за производството на слънчева енергия от Китай, който доминира на пазара.

„Въпреки че нашият континент е новатор във фотоволтаичния сектор от първия ден, ние загубихме пазарните си дялове и се борим да използваме потенциала за работни места – един милион работни места до 2030 г. – на този сектор“, обясни преди два месеца и еврокомисарят за вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон.

Според изтеклия проект, ако ЕС не успее да постигне индивидуалните или общите цели, Европейската комисия ще предложи „без забавяне допълнителни мерки, насочени към покриване на идентифицираните пропуски“.

Увеличаване на подкрепата при чистите технологии

Законът следва опасенията относно липсата на подкрепа за европейската индустрия в светлината на стремежа на САЩ към зелените субсидии и опасенията, че прекомерното разчитане на Китай може да провали зеления преход. „ЕС разбра, че енергиен преход, който зависи изцяло от Китай за доставката на почти всичко, което е необходимо […], е не само остра уязвимост за енергийната сигурност, но и особено лоша индустриална политика“, добави Метлер.

Проектът разглежда намаляването на бюрокрацията, включително подобряване на разрешителните и достъпа до финансиране за определени „стратегически технологии“. Те са изброени в приложение към проекторегламента и включват следните елементи:

• Слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни технологии
• Наземни и офшорни вятърни технологии
• Батерийни технологии
• Термопомпи (и геотермална енергия)
• Възобновяеми водородни технологии
• Биометанови технологии
• Ядрени технологии (термоядрен синтез)
• Улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS)
• Умни мрежи

Комисията планира да насърчи местното производство на тези продукти чрез „Проекти за устойчивост и декарбонизация“ (Net Zero Resilience Projects (NZRP), които изграждат веригата на доставки в ЕС и повишават конкурентоспособността, както и местното развитие. Групите могат да подават заявления за този етикет и след като бъдат одобрени, отговарят на условията за получаване на по-бързи разрешения. Според проекта издаването на разрешение за проекти за NZRP няма да надвишава 12 месеца за строителство или разширяване на даден проек, ако годишното производство надвишава един гигават мощност. Ако е с по-малка мощности разрешителните ще се издават дори за девет месеца.

По същия начин разрешителните за изграждане на проекти за производство на чисти технологии с годишно производство над един гигават не трябва да надвишават 18 месеца и 12 месеца за по-малко от един гигават.

Тези числа обаче може да се променят преди окончателното предложение. Проектите трябва да получат приоритетен статут, като националните органи гарантират, че „процесите се обработват по възможно най-бързия начин“ и че проектите получават „статут на възможно най-високо национално значение“.

Те могат да бъдат приложени в така наречените „Net-Zero Industry Valleys“ (Декарбонизационни индустриални долини), които ще са нещо като „специфична зона върху земя, която е определена от държава-членка като особено подходяща за изграждане или разширяване на производствени мощности в мрежата и/или за верига за доставки на продукти, свързани с беземисионната икономика.

Подобрен достъп до финансиране

Проектът също така включва няколко начина, по които проекти могат да получат достъп до финансиране от ЕС, но не уточнява на колко ще възлиза това. Например проектът предвижда цел и размера на националните приходи от пазара на въглеродни емисии на ЕС, които държавите трябва да насочат към прилагането на закона. Сумата все още не е решена.

Страните от ЕС могат също да предоставят финансова подкрепа за конкретни проекти, включително гаранции за намаляване на разходите по заеми и намаляване на финансовия риск в ранните етапи.

Освен това Европейската комисия ще създаде индустриална платформа Net Zero за „идентифициране на финансови нужди и затруднения“, както и най-добри практики, „въз основа на редовен обмен със съответните индустриални алианси“.

Законът трябва да бъде внесен от Европейската комисия на 14 март. След това ще бъде обсъден от страните от ЕС и Европейския парламент. Черновата на документът може да бъде разгледана тук.