Константин Константинов: БНЕБ до края на годината стартира „екран за търговия на гаранции за произход“

Работи се и по софтуера за „екран за търговия за ултра дългосрочни продукти“, или казано иначе – PPA

Енергетика / България , Електроенергия
3E news
598
 Константин Константинов: БНЕБ до края на годината стартира „екран за търговия на гаранции за произход“

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) има намерение да стартира нови „екран за търговия на гаранции за произход“ и „екран за търговия на ултра дългосрочни продукти“. Участници там от една страна биха били производители на електроенергия от Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), от друга страна - търговци и консуматори. Това съобщи изпълнителния директор на БНЕБ Константин Константинов в рамките на енергийния форум, организиран от в. „Капитал“. През следващите месеци ще има повече информация, която ще бъде предоставена на участниците, допълни той. По думите му все пак това е процес, който ще отнеме време, като уточни, че по „гаранциите за произход“ има работещ сегмент до края на годината, докато по дългосрочните договори за PPA сега започва разработката на софтуера.

В отговор на въпрос, повдигнат по-рано от участници във форума за необходимостта от клирингова къща, изпълнителният директор на енергийната борса обясни, че ако се говори за спот пазара на електрическа енергия в Европа има наложени два модела. „Единият модел е с изнесена институция клирингова къща, която управлява риска на всички пазарни участници. Всички пазарни участници са клиенти на тази клирингова къща и се съобразяват с условията, които тя налага. Другият модел е този, който сме приложили ние заедно с нашите партньори от Норвегия, доколкото те обезпечават електронните системи за търговия в „пазар ден напред“ и „в рамките на деня“ е т.нар. „инхаус клирингово решение“, където самата борса управлява риска и обезпеченията. Това са два подхода, всеки от тях има плюсове и минуси, но към момента твърдя, че за обстановката в България , това, което прилагаме ние е доста по-приемливо за българските пазарни участници“, каза Константинов. Що се отнася до предлаганите „дългосрочни двустранни договори с физическа доставка“ каквито се предлагат и енергийната борса той уточни, че само се предлага екрана за среща  на участниците. В същото време уточни, че чрез БНЕБ и Лайпцигската борса е осъществена възможността за търговия с т.нар. енергийни фючърси и възможността за хеджиране на риска.

Още по темата

Константинов сподели наблюдението си за по-силно насочване напоследък на участниците на пазара към спот търговията, а „говорейки за дългосрочни договори се ограничават в рамите на един месец, защото в днешно време е изключително трудна предвидимостта“.  

В българската пазарна обстановка сме достигнали максимума на ликвидност в „пазар ден напред“. Както и може би сме достигнали и максимума на активни пазарни участници , кйто наближава 100 и по тези параметри сме на едно от челните места в ЕС. Но това както и ликвидността се дължи освен на партньорството ни, така и на факта, че през 2022 г. завършихме интеграцията  на двата подсегмента, както на „пазар ден напред“, така и „пазар в рамките на деня“. Интеграцията има два параметъра. Единият е физическата свързаност, където България стои много добре. Другият е пазарната свързаност и автоматичността на маркет къплинга“, каза той като обясни предимството на обединения енергиен пазар – осигуряване на достъп на българските потребители до германския пазар, например при наличие на производство от различни енергийни източници на съответна по-ниска стойност.

Константинов отбеляза, че в момента голяма част от Европа страда от недостатъчна физическа свързаност например на границите на Германия и Словакия и Унгария и Австрия.

„Продължаваме да сме нетен износител, въпреки че след като се свързахме с Гърция, както „в ден напред“, така и „в рамките на деня“ се забелязват значителни количества транзит в посока Румъния-България-Гърция, което е нормално. Разбира се, когато цената е на по-високи нива (Гърция произвежда значителни количества от фотоволтаични централи) токът е от Гърция към България“, обясни Константинов.

По думите му сега предизвикателството пред БНЕБ е свързването с пазара на Северна Македония, за което има вероятност да се случи до края на годината. Също така и свързването с пазара на Турция, където обаче има особености, които трябва да се преодолеят.

По отношение на пазарния модел Константинов бе категоричен, че постигнатото не трябва да се разрушава.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща