Александър Пулев: Фирмите могат да кандидатстват за изграждане на фотоволтаици до 1 МВт с грант от 75 хил. до 1 млн. лв.

Българските компании могат да кандидатстват за финансиране по отворена процедура за изграждане на фотоволтаични мощности до 1 МВт по Плана за възстановяване и усточивост. Осигурено е грантово финансиране от 75 хил. лв. до 1 млн. лв. Това обясни министърът на иновациите и растежа в рамките на енергийния форум, организиран от вестник „Капитал“.

„В момента има активна процедура за кандидатстване по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Фокусът е върху субсидирани инсталации, фотоволтаични панели плюс съпътстваща инфраструктура – батерии за локално съхранение на енергия. Това е една от най-очакваните процедури по линия на Плана и е третата такава по линия на ПВУ. Процедурата е достъпна за бизнеса. Това обясни министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по време на форума. „Смятам, че с общи усилия успяхме да разработим една активна и практична процедура. Чухме всички притеснения, взехме обратна връзка по един много активен начин. Ангажирахме се с една безпрецедентна кампания“, каза министъра, като обясни, че в търсене на обратна връзка са направени срещи на различно ниво във всички обрасти на страната, а в допълнение е организирано и обществено обсъждане. „Получихме 120 въпроса, които по един или друг начин са включени в контекста на процедурата и смятам, че крайния резултат е добър  очаквам интерес от бизнеса“, посочи Пулев.

Процедурата е отворена от 14 февруари. Фокусът е насочен към микро-, макро- и средни предприятия, както и големия бизнес. Срокът за кандидатстване е удължен от два на три месеца. Грантовия компонент е до 50 %. „Говорим в номинално изражение за един диапазон на финансова подкрепа от 75 хил. лв. до 1 млн. лв. Основният ограничаващ фактор тук е инсталираната мощност, която не трябва да надхвърля 1 МВт, но отвъд тази рестрикция няма други утежняващи условия“, каза министърът, като допълни, че това изискване е на ЕК, докато няма почти никакви други ограничения. По думите му единствено към този момент са изключени селското стопанство и някои подсегменти от енергетиката, които могат да се обръщат по подобни процедури към съответните ведомства.  

Освен това по настоящата процедура се дава възможност за кандидатстване на предприятия със средносписъчен състав до 3000 души. „Тоест, почти всяка компания в България може да се включи в тази процедура“, обясни Пулев.

Министърът на иновациите обясни също така, че работният проект, който се входира за одобрение трябва да бъде разработен от лицензиран консултант от камарата на инженерите. За да сме сигурни, че все пак сме създали условия и предпоставки за един безопасен монтаж на тези инсталации, самият монтаж трябва да се направи от лицензирана фирма, според разпоредбите на ЗЕЕВИ. Апелираме към бизнеса да се възползва“, каза министърът. Той допълни, че в началото тази инициатива е стартирана като експериментална с ресурс от 20 млн. лв., но благодарение на вицепремиера Пеканов той е увеличен и вече се говори за ресурс от 200 млн. лв. „Поел съм ангажимент, когато се отвори процеса по линия на REPowerEU да увеличим този лимит, така че средствата да стигнат до всички компании, които са отговорили на критериите и изискванията“, увери той. В допълнение е активирана и ББР, която работи по инструмент тип мостово финансиране, който да подкрепи фирмите през целия цикъл – от одобряването до получаване на грантовото финансиране от Европа.

Водородна пътна карта

Министърът на иновациите сподели и интереса и напредъка на страната ни по линия на водородната пътна карта.

„Преди няколко дни финализирахме водородната пътна карта. В момента е изпратена към ЕК за съгласуване. Също така тече и процес на междуведомствено съгласуване. Амбицията ни е до две седмици тази пътна карта да бъде вече одобрена и на ниво Министерски съвет“, заяви Александър Пулев. Той обясни, че за разработката и отново е използвана т- нар. „обратната връзка за интерес“.

„Ключово беше това изискване за водородната пътна карта като реформа по линия на ПВУ по третото плащане. Задоволихме тези критерии. Не гледаме бюрократично на нещата. Не сме разработили тази пътна карта само, за да тикваме някакви кутийки и да правим едни реформи. Разработихме тази пътна карта за бизнеса, за да отворим една ниша, един сегмент, който е силно перспективен, за да могат да се отключат редица инвестиционни възможности по това направление. Има две основни направления по нея – от една страна идентифицирахме всички ключово законодателни реформи, които  ще предадем на парламента, когато има условия за работещ парламент да започне тези реформи. Второто нещо в тази пътна карта е свързано със залагането на основните приоритетни оси, които са координирани с Европа, да транслираме техните изисквания, техните срокове вече и в контекста на българската икономика. Тази пътна карта ще открие възможности за инвестиции“, посочи министърът.

Той даде и пример с вече одобрения проект за водородната долина от ЕК, по който ще има и държано съфинансиране, плюс частен ресурс. „Тук не сме опашкарите на Европа. Напротив, този проект ни слага на картата. Има само 20 страни в света, които имат подобна водородна долина. Така че тук сме не само сред лидерите в Европа, но и в глобалем мащаб. Този проект ще бъде воден от един международен консорциум, говорим за експериментален проект. Първоначалната инвестиция ще бъде 30 млн.евро. Осем млн. евро идват от ЕК, още 8 млн. евро ще бъдат осигурени и по линия на МИР чрез новата програма за научни изследвания. Останалата част ще дойде от частни инвеститори, обясни Пулев.

В допълнение той заяви, че по ПВУ има предвидени 140 млн. лв. към разработване на такъв тип пилотни проекти за зелен водород и биогаз. „Смятам, че това е стъпка в правилната посока“, заключи министъра на иновациите и растежа.