Качеството на питейната вода е уравнение с много неизвестни

В последните години потребителите обръщат сериозно внимание на качеството на храните, които купуват. Все по-често те проверяват информацията на етикета за състава на хранителния продукт, а нерядко от това зависи решението за покупка. В същото време качеството на водата за пиене остава на заден план. А тя съставлява 70% от тялото на зрелия човек и е от съществено значение за здравето. Оказва се, че съставът и качествата на водата са прозрачни само що се касае до бутилираната вода, защото са надлежно посочени върху етикета. За чешмяната и филтрирана вода това не се отнася. Така потребителите са затруднени в правилния избор на вода, чиято консумация да бъде в интерес на доброто им здраве: чешмяна, пречистена с помощта на филтри или бутилирана – изворна или минерална.

Перипетиите на чешмяната вода

Чистотата на чешмяната вода се контролира постоянно и рядко излиза на дневен ред. Този вид питейна вода обикновено идва от големи язовири, езера, реки или резервоари. Но понеже представляват отворени водоеми, те са постоянно застрашени от замърсявания. И тези замърсявания съвсем не са редки: причиняват се от вливане на отпадни води, след локализиране на сметища в близост до водоемите и при изхвърляне на битови отпадъци. Реален риск съществува и от контаминация с тежки метали, пестициди, нитрати и др. доказано вредни за човешкото здраве вещества.

Ето защо преди да достигне домовете, чешмяната вода по правило се пречиства. Това се извършва чрез на хлориране с цел елиминирането на вредни за хората микроорганизми. Хлорът обаче освен неприятен вкус и мирис може да нанесе вреди на човешкото здраве дори когато е в приетите граници. Допълнителен проблем е водопроводната мрежа в България, която, както всички знаем, е морално и физически остаряла от години. От това следва, че даже пречистена, водата, която достига до чешмите в домовете ни, често е с компрометирано качество и може да бъде замърсена с ръжда, олово и бактерии като резултат от състоянието на старите водопроводни тръби. При това положение няма надеждни гаранции за качеството на чешмяната вода.

Решение ли е филтърът?

В много от днешните домакинства чешмяната вода минава през филтрираща система или филтърната кана. Разчитаме на филтъра да се пребори най-вече с хлора и други вредни съставки на течността от чешмата. Наистина филтрите пречистват хлора, но в същото време буквално умъртвяват водата, като отнемат много от нейните полезни за здравето елементи. Отделно ефективността на филтрите зависи пряко и от честотата на тяхната подмяна. Ако не се подменят достатъчно често, задръстените филтри мухлясват и могат даже да връщат вредни вещества във вече филтрираната вода.

Био храна, а био вода?

Вече в повечето големите хранителни магазини присъстват щандове за био храни, които стават все по-популярни, особено сред младите, образовани потребители. А водата? Коя вода е най-близо до био качеството?

Най-близо до така актуалния био статут се намира бутилираната вода – минерална или изворна. По своята същност този тип води са натурални. Те не подлежат на химическа обработка, постъпват в опаковката, недокоснати от човешка ръка, а големите производители стриктно следят за състава им. Той е обозначен на етикета заедно със стойността на рН. При консумацията особено на минерална бутилирана вода организмът си набавя палитра от жизненоважни минерали. Нискоминерализираните води са годни за ежедневна консумация, както и изворните.

Някои изворни води са особено подходящи за бебета и деца до 3 години и се препоръчват от педиатрите. Голям плюс на бутилираната изворна вода е, че е екологично чиста, от естествени находища, обикновено в планински райони. При бутилирането се следи нейният състав и чистота. Затова не е необходимо тя да се преварява, преди да се даде на детето. Разбира се, всеки родител трябва да направи информиран избор и внимателно да прочете етикета на водата – а не да приеме, че щом опаковката съдържа розов цвят или детски елементи, водата е подходяща за бебето. Всъщност важно е да се гледа общата минерализация – най-добре тя да бъде под 100 мг/л. Бебешкият организъм трудно преработва богатите на минерални вещества води, а чешмяната вода е прекалено наситена с хлор и нерядко със съмнително качество и е нужно да се преварява. Друго изискване е изворната вода за бебета да има ниско съдържание на натриеви катиони и флоурид: най-добре значително под допустимите стойности, които са съответно до 20 мг/л и 0,70 мг/л. И понеже 75% от тялото на бебето е изградено от вода, прието е, че за добро здраве се препоръчва прием на вода с лека алкалност – т.е. със стойности на рН от 7,35 до 7,45.

За потребителите е важно да вземат предвид качеството на водата, когато избират дали да консумират директно от чешмата, да филтрират чешмяната вода или да предпочетат чиста натурална минерална или изворна вода. Прекалената обработка на водата за пиене не непременно води до най-добрия резултат, даже напротив, тъй като я „чисти“ и от полезните елементи в нея и по този начин прави хидратацията непълноценна.

 

*Материалът е изготвен по данни от експертни материали у нас и в ЕС с автор Даниела Константинова от Interimage.