Проф. Ваня Иванова: Отлагането на присъединяването към еврозоната е сигнал, че не сме си свършили работата

Отлагането на присъединяването на България към еврозоната е сигнал, че не сме си свършили работата така, както трябва, и че усилията не бяха достатъчни, включително институционалните промени, защото е ясно, че борбата с инфлацията е един по-дълъг процес. Това коментира в интервю за БТА проф. д-р Ваня Иванова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", рецензент на монографията "Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната" на колектив към катедра "Икономика" на Стопанския факултет.

Според нея, отлагането означава също негативни последици в краткосрочен план и негативни сигнали към чуждестранните инвеститори за това, че процесите се забавят и на страната ни не може да се гледа като на много надежден партньор.

В петък, 17 февруари, служебният министър на финансите Росица Велкова съобщи, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., защото изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критерия за инфлация.

Вижте още: Отлагат приемането на еврото в България от 1 януари 2024 година

Според проф. Иванова негативните последици за страната от това могат да бъдат в средносрочен и дългосрочен план, ако не интензифицираме усилията. На първо място негативна последица би могло да бъде неповишаването на кредитния рейтинг, което е ясен сигнал за инвеститорите, че процесите не протичат със скоростта, с която е необходимо, посочи икономистът. Негативна последица от непромяната на кредитния рейтинг е непромяната в лихвените проценти, което е нещо, което оскъпява всяка една трансакция, добави тя. Ваня Иванова посочи още, че негативната последица ще дойде и в известна инерция, загуба на скоростта и интензитета, с които сме склонни да доведем докрай реформите, защото всяко нещо, отложено във времето, води до намаляване на ентусиазма, с който се осъществяват тези трансформации.

По нейните думи, която и да било дата би била реалистична или нереалистична, в зависимост от това колко бързо и упорито продължаваме по пътя към членство в еврозоната. Ако успеем бързо да внесем в потенциалния нов парламент необходимите законопроекти, които да бъдат трансформирани в промени в законите, всяка следваща дата в хоризонт до поискване на конвергентен доклад и получаване на оценка по него, би изглеждала приемлива. Но ако се забавим с реализирането на тези законодателни мерки, ако намалим борбата с инфлацията и овладяването й, и не прилагаме достатъчно ефективно антиинфлационни мерки, всяка дата ще се отдалечава назад с хоризонт следващата година, и следващата, и така неясно докога, посочи проф. Иванова.  

Експертът каза още, че ползите от членство в еврозоната са много повече от рисковете, и се свързват с ускоряването на икономическото развитие и икономическия растеж, с още по-сериозен прогрес към конвергенция със страните от еврозоната. Чисто технически ползи от присъединяването, свързани с намаляване на трансакционните разходи, с по-ниски лихвени проценти, с по-добър достъп до финансовите пазари, с възможност за по-голяма стабилност в банковия сектор и в банковия съюз, са все ползи, които не бива да пренебрегваме за икономическото развитие на страната, посочи още икономистът. Тя добави, че най-сериозният позитивен ефект бихме могли да търсим и в чисто имиджовия ефект - подобряване на кредитния рейтинг на страната, което отваря възможността за допълнителен приток на преки чуждестранни инвестиции, до ускоряване на икономическото развитие и подобряване на производителността.

Според проф. Ваня Иванова, предизвикателствата пред страната са свързани с това дали и доколко ще успеем да се справим с изискванията за членство. Въпросът не е дали да участваме в еврозоната и да се присъединим като пълноправен член. Нито е кога това да стане, а дали и доколко ще успеем да се възползваме от тази възможност, която се предоставя, за да изпълним всички необходими формални и неформални критерии, каза Ваня Иванова. Ако говорим за предизвикателства и притеснения, те по-скоро са свързани с невъзможността страната напълно да отговори на тези изисквания, защото пилеем ценно време в не особено смислени дискусии - трябва или не трябва да членуваме, отколкото да насочим усилията си за осъществяването на необходимите действия за това членство, каза още тя.

По думите й дали и доколко инфлацията ще е сериозна, всъщност зависи от нас самите и от възможността да се осъществи много стриктен, последователен, методичен контрол в процеса на конвертирането на националните цени към новата единна европейска валута евро.