Отлагат приемането на еврото в България от 1 януари 2024 година

Приемането на еврото в България от 1 януари 2024 година се отлага, съобщи на пресконференция министърът на финансите Росица Велкова, цитирана от БТА.

Тя обясни, че на проведените разговори с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и с Паскал Донъхоу, председател на Еврогрупата, се взело решение, че България няма да подава в края на февруари конвергентен доклад, защото не сме изпълнили ангажиментите по присъединяването към Валутния механизъм II и имаме несъответствие в критерия за инфлацията.

На заседанието на ЕКОФИН на 13 февруари България не е била изслушана за готовността й, макар точката да е била в дневния ред.

По време на разговорите в Брюксел в началото на тази седмица европейските партньори отчитат, че страната ни има сериозно изоставане в законодателната част, свързана с неприемане на необходими промени в няколко закона, които бяха подготвени и внесени в НС от служебния кабинет и приети само на първо гласуване. Това са промените в Кодекса за застраховането, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Търговския закон в областта на несъстоятелността, чиито дебати и развитие в ресорните комисии и в пленарната зала са били внимателно проследени от европейските ни партньори, допълни финансовият министър.

Според нея, другият критерий, който не изпълняваме, е инфлацията, която се дължи както на външни, така и на вътрешни фактори и изисква определено време да се постигнат целевите ѝ стойности. Тя уточни, че служебното правителство полага усилия за овладяване на инфлационния натиск и изрази очаквания парламентът да гласува приоритетно ключовите законови промени. „Сформира се работна група между МФ и ЕК, която всеки месец при обявяването на данните за инфлацията да правят изчисления и прогнози за следващите месеци“, съобщи Росица Велкова.

По думите на Велкова, е било договорено да подадем конвергентен доклад, когато изпълним ангажиментите и бъдат приети законопроектите, свързани с членството ни в еврозоната, които служебното правителство отново ще внесе в новосформираното Народно събрание, както и да се приемат и необходимите промени в Закона за БНБ за работата на централната банка, когато страната вече ще е присъединена към еврозоната.

Министър Велкова уточни, че освен приемането на четирите законопроекта, свързани с членството ни в еврозоната, трябва да постигнем и критерия за инфлацията, както и да бъде поддържана перспектива в периода 2023-2026 г. на ниво планиране на дефицита по консолидираната фискална програма в размер на три процента.

При условие, че сега в края на февруари не подаваме конвергентен доклад, срокът за присъединяване към еврозоната – от 1 януари 2024 г., не остава, заяви министърът.

„Ако в края на юни или юли покрием критериите, би могло да подадем веднага искане за доклад, а не да изчакваме редовния“, коментира министър Велкова. Финансовият министър увери, че българските институции, в рамките на своите правомощия, продължават да работят интензивно по техническата подготовка за приемане на еврото.

По отношение на новия срок, за който, по думите на министъра, са водени проучвателни разговори, ако през юни – юли България покрие критериите, би могло да подадем веднага доклад, в момента, в който покрием критериите, а не да изчакваме редовния доклад, извършван на всички страни в началото на 2024 г. Според нея, това означава, че ако съответстваме на критериите и подадем конвергентен доклад, и има подкрепата на държавите членки, бихме могли да бъдем присъединени към еврозоната в срок не по-късно от 1 януари 2025 г.

Министърът уточни, че няма пречка присъединяването да стане от дата, която е различна от 1 януари – би могло да бъде дата, която не е 1 януари 2025 или 2026 г., а първо число на месец от 2024 година.

Велкова, обаче, каза, че отлагането на срока определено ще повлияе негативно върху лихвите при поемането на нов държавен дълг, и върху кредитния рейтинг на страната, ако не се поиска нов доклад за напредъка, който да даде перспектива за влизане в еврозоната.