Европарламентът подкрепи про-ядрената дефиниция на нисковъглероден водород

Зависещата от ядрената енергетика Франция бе удовлетворена в четвъртък (9 февруари), когато депутатите в енергийната комисия на Европейския парламент дефинираха нисковъглеродния водород и се съгласиха да го поставят на същото ниво като възобновяемия водород в надпреварата за декарбонизация.

„Победа, това е, нисковъглеродният водород има определение!“ публикува в Twitter Кристоф Грудлер, френски евродепутат и говорител по Директивата за възобновяемата енергия за центристката група Renew в парламента. Грудлер реагира, след като той и колегите му от парламентарната комисия по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) приеха определение за нисковъглероден водород, припомня Euractiv.

Определението, което включва водород, получен от ядрена енергия, дойде като част от дискусиите относно законодателния пакет на ЕС за газа и водорода, представен от Комисията през декември 2021 г.

На едно и също ниво в играта

Гласуването в комисията дойде като облекчение за онези, които се застъпват за това нисковъглеродният водород да бъде поставен на равна нога със зеления водород, произведен от възобновяема енергия.

Съгласно дефиницията на парламента нисковъглеродният водород „е получен от невъзобновяеми източници“ и „отговаря на прага за намаляване на емисиите на парникови газове от поне 70%“. За да се счита за нисковъглероден, водородът не трябва да надвишава прага от 3,38 килограма CO2-еквивалент на килограм водород (kgCO2e/kgH2), като се има предвид, че „сивият водород“, произведен от изкопаем газ, има въглероден интензитет от 11kgCO2e/kgH2.

Засега не е определен метод за изчисление, тъй като той трябва да бъде приет в рамките на шест месеца след окончателното приемане на Директивата за газа и водорода.

Все пак това определение прави нисковъглеродния водород толкова ефективен, колкото възобновяемия водород за декарбонизиране на европейската икономика, чийто праг също е определен на около 3,38 kgCO2e/kgH2.

С тази нова дефиниция Франция ще може да произвежда атомно извлечен водород при въглероден интензитет от само 2,77 kgCO2e/kgH2, според Френската агенция за екологичен преход (ADEME).  Припомняме, че преди седмица девет държави от ЕС, сред които и България, се подписаха в инициатива нисковъглеродният водород да бъде включен в целите на общността за ВЕИ.

Други държави от ЕС се колебаят

Определението дава на Франция още един лост да настоява за интегрирането на нисковъглеродния водород в целите на ЕС за декарбонизация.

Това обаче не разрешава продължаващото безпокойство относно включването на водорода, получен от ядрени източници, в Директивата на ЕС за възобновяема енергия, която в момента също е за преразглеждане. Някои страни от ЕС като Германия не са склонни нисковъглеродният водород да бъде включен в директивата на ЕС за възобновяеми източници и поставят под въпрос настояването на Франция да бъде споменат там. В отговор Франция заяви, че би било контрапродуктивно да се изключи ядрената енергия от целите на ЕС за декарбонизация.

„Възобновяемите енергийни източници не са единственият отговор на декарбонизацията“, каза френският енергиен министър Агнес Пание-Рунашер. „Ядрената енергия също такава, защото осигурява базово електричество с ниски емисии на CO2 и прави възможно управлението на периодичността на възобновяемите енергийни източници“, сподели тя.

Дискусиите в Брюксел обаче рискуват да наложат цели за възобновяема енергия, които не отчитат тази реалност“, добави тя. „И искам много ясно да предупредя срещу риска [че] държави като Франция, които имат много ниски емисии на електроенергия, ще бъдат възпрепятствани от декарбонизация“, продължи тя, като каза, че целта на ЕС е да декарбонизира икономиката си, а не да увеличава възобновяеми източници.

Преговорите по директивата за възобновяема енергия стигнаха до застой по-рано тази седмица, тъй като германският депутат, отговарящ за управлението на досието в парламента, Маркус Пейпер, отмени планиран кръг от преговори.

В имейл до колегите си Пайпър се оплаква от неуспеха на Европейската комисия да представи специфични правила, определящи колко „допълнителна“ възобновяема електроенергия е необходима, за да може водородът да се квалифицира като „зелен“ съгласно ревизираната директива. Отменяйки преговорите, германският депутат засили натиска върху Комисията най-накрая да представи своя набор от правила и допълнителни изисквания, който първоначално се очакваше да бъде внесен през декември 2021 г.