Експерти: Не бива да се допуска производството на храни в ЕС да намалява, войната ще промени стратегическите документи в съюза

Европа не бива да допуска стратегията „От фермата до трапезата“ да доведе до намаляване на производството на земеделците и да направи хората по-бедни. Това заяви Асим Адемов, член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изказването си Адемов направи по време на конференция "Да изхраним Европа по време на криза - предизвикателства и възможности на стратегията "От фермата до трапезата". Според него е необходимо в Европа да има здравословни храни, но на достъпни цени. В същото време устойчивото производство и справедливия преход трябва да бъдат и в защита на земеделските стопани.

Той открои и редица предизвикателства пред политиците, земеделците и потребителите, които предстоят в следващите години.

В момента пандемия и руското нашествие доказваха, че производство на храни е стратегически сектор. А в същото време продоволствената сигурност не е даденост. Сега трябва да работим за укрепване на стратегическата автономност на храни в ЕС, за да не се окажем в зависимост от трети страни, сподели Адемов по време на представянето си.

Според него сега не бива да допускаме енергийната криза, високите цени на суровините и торовете, да са доведат до нарушение на потоците на земеделски храни, а това да доведе до фалит на фермери.

Изключително голяма е опасността за земеделците от страните на Централна и Източна Европа, чиято продукция в момента залежава. А тя залежава заради създадените от ЕС линии на солидарност за износ на стоки от Украйна, които влизат безмитно на пазарите на ЕС. Това води до проблеми за реализиране на земеделската продукция на европейските фермери. „Проблемът е важен и е нужна финансова компенсация за земеделските производители и активиране на кризисния резерв. Настояване да не се избързва с част от законодателните предложения на стратегията „От фермата до трапезата“. Сега сме в условия на криза, растящи цени, инфлация , което създава много трудности през земеделците, заяви Адемов.

Според него по отношение на регламентите за растителна защита сега се залагат нереалистични цели, а това води до реален риск за намаляване на производството на храни, и риск да се понижи производството в ЕС. Той отбеляза, че ЕНП не е против стратегията, но има сериозни забележки за пътищата и целите, по които трябва да се достигнат целите ѝ. Негативното влияние върху земеделците потенциално ще се прехвърли и върху потребителите, категоричен бе Адемов.

На форума всички експерти останаха на мнение, че е необходим баланс между зеленото и конвенционалното земеделие. За целта е нужен и диалог межди политици, земеделци, потребители и научната общност. В момента имаме крещяща нужда от диалог и трябва да знаем какво ще ни струват тези промени и кой ще плати сметката. Това обясни заместник – министърът на земеделието Тодор Джиков.

Той представи европейско проучване според което при залагане на поставените в момента цели от стратегията „От фермата до трапезата“, то това ще доведе до 30% намаляване на добивите при различните култури в ЕС. Също така ще се влоши и качеството на продукцията. А това ще доведе и до между 10 и 30% спад на приходите при земеделците.  Според Джиков е необходимо да има различен подход при определените сектори и култури по отношение на стратегията „От фермата до трапезата“.

Той акцентира и върху друг проблем. Този 30-процентен спад в производството ще бъде запълнен от страни извън ЕС, където нямат такива ограничения. Тези страни ще заемат нишата, която ще бъде освободена. Заради това е нужна реципрочност при стандартите за производството на храни, смята Джиков. Той припомни, че именно протестите на фермерите в Западна Европа са насочени и срещу тези ограничения. Все пак препратите за растителна защита няма да са забранени в страните извън ЕС, а това се отразява на качеството на продукцията. „Бушуващата война промени пазара, търговските взаимоотношения и потоците.
„Нужен е диалог, убеждаване, срещи… Имаме нужда от компромиси, и фермери, и политици, и потребители“, категоричен бе Джиков.

Дали не е време за преразглеждане на Зелената сделка?

В момента Европа успява да произвежда безопасна храна, както и да управлява кризите. Произвеждаме питателна храна, без хормони и без терапевтични антибиотици. Но законодателството не бива да пречи на фермерите да си вършат работата. Това обясни по време на конференцията Даниел Паркър от Slate Hall Veterinary Services. Той даде за пример отглеждането на пилета в цяла Европа като вече те не се гледат в клетки, ами са свободно, подово отглеждани.

От птицепроизводство парниковите газове са малки. Ще се въведат иновации при преживните животни и ще се намали техния отпечатък, смята Паркър, който е ветеринар по професия. По отношение на намаляването на антибиотиците той обясни, че те вече са ограничени с 43%, но не може да не ги използваме, когато животните са болни. Той добави, че във Великобритания самите фермери доброволно са ограничили употребата на антибиотици при птицепроизводството с 80%. Според Паркър вече изглежда е настъпил момента за преразглеждане на Зелената сделка и тя да бъде адаптирана спрямо реалната икономическа ситуация. Трябва да се замислим за иновациите при захранките на продуктите и животните, добави ветеринарят. Той припомни, че в Европа много бавно се случват промените и иновациите, а в САЩ е възможно за 24 месеца да бъде пуснат на пазара нов продукт или иновация.

Трябва да мислим за благосъстоянието на всеки, включително и на животните, но не само на тях. Ние трябва да не сме неконкурентоспособни спрямо доставките от трети страни. Паркър е и песимист, че всеки ще може занапред да си позволи да купува био-произведени продукти, а масата от потребителите ще се насочат към конвенционалното производство.

Ключово е недопускането на болни животни да влязат в хранителната верига, категорична бе и Роксан Фелър, генерален секретар на Animal Health Europe. Този въпрос е важен и за домашните любимци, а здравето на земеделските животни е в ръцете на ветеринарите. Това е част от всеобхватния подход за изпълнение на стратегията, смята Фелър.

Продоволствени проблеми

Ударната вълна от кризите сега е по-силна, проявява се бързо по сила и щети, които нанася. Това заяви и ректорът на Университета по хранителни технологии – Пловдив проф. Пламен Моллов. Той цитира данни на продоволствената организация на ООН  - FAO, според които към 2050 г. населението на земята ще достигне 10 млрд. души. А търсенето на храни да се увеличи със 70%. Това ще постави под напрежение продоволствената верига навсякъде. Ще имаме по-малко вода, земя, торове, пестициди, а ще искаме да  произвеждаме повече храна, обясни той.

Проф. Моллов припомни, че Русия и Украйна задоволяват 30% от зърното, царевица и пшеница в световен мащаб. Оттам идва и над 50% от слънчогледово масло глобално. Той прогнозира, че заради войната сега запасите от зърно ще намалеят. А в комбинация с високите цени, транспорта и други проблеми това затруднява производството на храни, обясни експертът.
Според него тревожността на ситуацията се оценява от ЕС и там вече има публична консултация за промени в общата продоволствена система.

В УХТ вече имат и проекти за решаване на продоволствените проблеми. По инициатива на УХТ е създаден изследователски център, който търси продоволствени решения. Създаден в партньорство с Аграрния университет в Пловдив и с Тракийския университет. Тук се търсят различни иновативни решения, за справяне с продоволствената криза, която започва.

Според проф. Моллов е имало комуникационен проблем при представянето на идеята на ЕК за консумацията на насекоми. Тази тревожност на обществото е резултат от лошата кампания, не се оценяват ефекти, заплахи и възможности, смята експертът. Според него информацията трябва да бъде представена в рационален вид на обществото, за да бъде разбрана.