Екологичната организация „Грийнпийс“ – България обяви, че дава на съд Стратегическата визия за енергетиката на служебния кабинет

Енергетика , Климат / България , Климат / Екология
3E news
740
article picture alt description

Снимка: Министерски съвет, Пресцентър

„Грийнпийс“ – България оспорва Стратегическата визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023-2053 г., предложена от служебното правителство на президента Румен Радев, съобщиха от екологичната организация. Екологичната организация внася жалба във Върховния административен съд срещу решението, с което Министерският съвет прие документа, и настоява за отмяната му. Сред причините, които активистите посочват, са погрешно интерпретирани данни от анализите на енергийния пазар, цялостна липса на стратегия за развитие на възобновяеми източници и липса на прозрачност.

„В Стратегическата визия има изобилие от неточни и неясни позовавания на факти, анализи и доклади, написани от други лица. Тя е изготвена при пълна липса на прозрачност, няма задължителната екологична оценка, не са изпълнени условията за включването на обществеността в разумни срокове. Не би следвало документи с толкова много недостатъци да бъдат приемани от институциите и да определят стратегическото развитие на важни национални сектори като енергийния“, подчертава адвокат Александър Коджабашев. 

„Стратегическата визия страда от липса и на стратегия, и на визия. В нея няма анализ на инвестиционните разходи, на дългосрочни прогнози за цените на електроенергията, на икономически анализи, които да подкрепят или отхвърлят една или друга технология. Изцяло отсъстват предложения за модернизация като умни мрежи, нет метъринг, децентрализирано производство, енергийни общности и др., без които е немислим преходът към високотехнологични решения за производството и спестяването на потреблението на енергия“, коментира Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България.


Няма сериозни амбиции за развитие на възобновяемата енергия


Визията претендира да поддържа ролята на България като нетен износител на енергия и балансьор на енергийната система в региона. Не са отразени обаче намеренията на съседните държави да развиват собствени големи ВЕИ проекти, нито е направен анализ как осъществяването им би се отразило на конкурентоспособността на българската енергетика. 

Авторите посочват, че във Визията са заложени „общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката и за ограничаване изменението на климата. В същото време обаче, в нея не се залага развитие на ВЕИ, сравнимо с това в Европа. Този недостатък заслужава да бъде обсъден, защото е вече добре известно, че намаляването на въглеродния отпечатък при производството на енергия не е възможно без развитие на възобновяемите енергийни източници.

В доклада ясно е посочено, че за да постигне България желаното редуциране на емисии до 2030 г. (с 40% спрямо 2019 г.), ще има нужда от минимум 11 гигавата ВЕИ и 2 гигавата батерии. В плана на служебния кабинет обаче числата са намалени до 9 гигавата ВЕИ и 600 мегавата батерии, което коренно изкривява всички останали сметки. 

Визията залага на енергийни мегапроекти без икономически и практически аргументи

Визията необосновано залага на енергийни мегапроекти, без да прилага никакви икономически и практически аргументи за тяхното реализиране. Например, „бъдещият язовир „Яденица“: първо, необходимостта от развитието на този проект не е мотивирана, особено в контекста на намаляващото количество на разполагаеми водни ресурси; второ, все още не е доказана техническата осъществимост на проекта и около него продължава да има неизвестност.

В областта на енергетиката са в сила множество планове и програми, с които всеки един следващ план или програма следва да се съобразяват и съгласуват. Няма нито едно доказателство, че при подготовката на Стратегическата визия е направен някакъв, макар и минимален, опит това да бъде изпълнено. При изготвянето ѝ напълно се игнорират „Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година, с хоризонт до 2050 година“ и Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. (НПЕК), който дори е посочен като „централен документ“. Решението също така противоречи на Националния план за възстановяване н устойчивост (НПВУ) относно по-рано поетите задължения на страната за намаляване на въглеродните емисии.

От 700 симулации на сценарии за затваряне на въглищните мощности няма опасност за електроенергийната система

Във Визията е посочен извод за потенциален риск за електроенергийната система на страната, който е приписан на доклад на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). В оценката на ЕСО обаче няма такова заключение. От симулациите дори става ясно точно обратното – риск не съществува. След направени 700 симулации на сценарии за затваряне на въглищните мощности няма никаква опасност за системата. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща