Как наводненията се превръщат в бедствия, споделя експертът Боян-Никола Зафиров

Как наводненията се превръщат в бедствия, споделя пред climateka.bg експертът Боян-Никола Зафиров, завършил специалност “Управление на риска от бедствия” в университета „Ван Хал Ларенстейн” във Велп, Нидерландия. Работи като консултант по дистанционни изследвания. Професионалните му задължения са свързани с разработването на приложения за данни от дистанционни наблюдения на Земята при управление на природните ресурси и оценка на риска от природни явления като лавини, пожари и наводнения. 

Изминалата 2022 г. бе белязана от няколко мащабни наводнения, за които се смята, че са повлияни от климатичните промени. Най-голямото бедствие бе в Пакистан в края на август, причинено от интензивни дъждове и топене на ледници след продължителни суши и високи температури през лятото, като взе над 1700 жертви и засегна над 33 милиона от населението на страната. Над 11 хиляди км² земеделски земи бяха наводнени.

Рекордно наводнение беше отчетено и в Североизточен Бангладеш през май 2022 г., вследствие отново на интензивни валежи. Засегнати бяха над 7 млн. души, от които 140 загубиха живота си, близо половин милион души бяха евакуирани, а 1113 км² земеделски земи бяха наводнени. Голямо наводнение имаше и по поречието на река. Нигер в Нигерия през септември, което отне живота на над 660 души, 2,4 милиона бяха изселени, 6760 км² земеделски земи и над 200 000 къщи бяха частично или напълно унищожени. В България, в началото на септември, наводнение в 3 общини в Пловдивска област, причинено от поройни дъждове от над 200 л/м², засегна над 1100 души и нанесе щети на над 400 къщи и обществена инфраструктура.

Каква е връзката между климата и наводненията?

Броят на природните бедствия и последиците от тях за човека и природата се увеличават. От природните рискове наводненията са едни от най-широко разпространените по света. Те са естествен феномен, причинен от характерната променливост на природата и за тях се смята, че са познати явления заради своята периодична поява. Над 90% от наводненията са предизвикани от метеорологични процеси. Един от основните уроци от Рамката от Хиого (2005 – 2015), рамкова програма за изграждане на устойчивост към бедствия, бе разпознаването на климатичните промени, като важен фактор за тяхната поява през последните десетилетия. 

Затоплянето на въздуха увеличава капацитета за задържане на вода и ускорява процесите на разпределение на влага в атмосферата. Затоплянето влияе и върху водния цикъл, като стимулира изпаренията, променя интензитета и периодичността на валежите и оказва влияние върху процесите на съхраняване на вода под формата на сняг и лед. Тези процеси водят до по-честата поява на интензивни валежи от дъжд, като тенденцията се наблюдава в глобален мащаб. По-високите температури водят и до повече валежи от дъжд във високите планински региони, а комбинацията от интензивно снеготопене и дъждове на висока надморска височина беше нещо нехарактерно в близкото минало. 

Причините за тяхното възникване и възможностите за предотвратяване на бъдещи рискови ситуации

За 71% от изследваните 504 екстремни природни явления се смята, че тяхната честота и интензитет се дължат на човешкото влияние върху климата. 
Най-категорични резултати са получени при случаите на екстремни горещини – 93%, а от изследваните засушавания 68% имат потвърдена връзка с климатичните промени. От изследваните 126 наводнения при 56% от тях се потвърждава негативният ефект от климатичните промени, при 15% се смята, че климатът е смекчил природните рискове, 19% не намират данни за връзка с климата, а резултатите при 10% от изследванията са неубедителни. 

Важно е да се отбележи, че в някои случаи липсата на данни може да попречи да се открие връзката между наводненията и климата. В други случаи неубедителните резултати са вследствие на сравнително по-сложните процеси, които водят до наводнения, като се има предвид, че до голяма степен за явленията допринася и човешката дейност. Съществено значение имат и заложените хипотези и интерпретирането на резултатите, които в конкретни случаи отхвърлят само един от потенциалните климатичните процеси, което не трябва да бъде разглеждано като заключение за цялостното влияние на климата. 

Наводненията в Пловдивска област са пример за управление на риска от наводнения

Наводненията в Пловдивска област са добър пример, който потвърждава съвременните схващания за управление на риска от наводнения. Основните хипотези за причините, довели до бедствието, са свързани с мерките за превенция и ограничаване на щетите при екстремни ситуации в региона. Според експерти, една от причините за наводненията е поддръжката и капацитета на водната инфраструктура. Като важни индикатори за този проблем са скъсаната дига, препълнените канали, непочистени дерета, коригираното корито на р. Стряма и несъгласуваното изграждане на мостове, които не предразполагат реките към разливане извън населените места. 

Друг основен показател е състоянието на горите във водосбора, които чрез короните на дърветата, мъртвата горска постилка и почвата успяват да поемат голямо количество от валежите. Наличието на кални маси и дървесни отломки, достигнали до селата, е ясен индикатор, че капацитетът на гората не е бил достатъчен да устои на природната стихия. Въпреки, че не е установена незаконна сеч в района, като потенциална причина, но и бъдещо решение на проблема в страната е разглеждането на установените практики при управлението на горите и доколко те са съобразени с ефектите от промените в климата.

Наводненията са причинили щети за повече от $1 трилион по света след 1980 г. досега

Въпреки, че последните десетилетия са белязани от глобален икономически растеж, щетите от природните бедствия продължават да се увеличават. Наводненията са причинили щети за повече от $1 трилион по света след 1980 г. досега. Очакванията са ситуацията да се влоши, като броят на хората, засегнати от наводнения, драстично ще се увеличи. Според данни от анализи за риска от наводнения (Фиг. 3), броят на хората, засегнати от речни наводнения, ще се увеличи от 65 милиона през 2010 г. до 132 милиона през 2030 г. От икономическа гледна точка нужните средства при възстановяване на инфраструктура от речни наводнения ще нараснат тройно – от $157 до $535 милиарда годишно.

Фигура 4: Очакван брой на хора, засегнати от речни наводнения и нанесени материални щети годишно през следващите 60 г. Източник: World Resource Institute

Очакваното увеличение на материалните щети и на засегнатото население, като резултат от бъдещи бедствия, разкрива увеличение във всички компоненти, които формират риска от наводнения. Именно най-бедните прослойки на обществото са изложени на висок риск, а щетите от бедствията имат най-голям ефект върху техния живот и поминък. Най-уязвимите общества живеят в омагьосан кръг на оцеляване при бедствие и възстановяване до появата на следващото.

Какви са ефектите от климатичните промени в районите с най-уязвимо население?

Над 1,8 милиарда от глобалното население са хора,изложени на риск от наводнения, от които 89% се намират в развиващи се страни, като половината от тях живеят в условия на бедност. Засегнатите от наводнения домакинства не разполагат със спестявания и нямат достъп до системи за социално подпомагане. В Южна и Източна Азия се намира близо 70% от глобалното население, изложено на риск от наводнения. В някои региони 2/3 от местното население са изложени на висок риск. 

Планинските вериги Хиндукуш, Каракорум и Хималаи са наричани водните кули на Азиатския континент. Планините са източник на вода за над 1,3 милиарда души, като освен валежите, те захранват големи реки като Инд и Ганг с топенето на планинските ледници и снегове. Няма друго място на планетата, където животът на толкова много хора да зависи повече от състоянието и процесите на криосферата. Затоплянето в планините е три пъти по-бързо от средните глобални тенденции. Температурите в планинските региони до 2050 г. се очаква да се повишат с 1 – 2 °C, а на някои места с 4 – 5°C.

Земеделието и животновъдството са основни препитания за населението в долините на реките и зависят от сезонните промени и тенденции, свързани с метеорологичните условия. Вследствие на затоплянето, хидрологичният цикъл се променя, става непредвидим и води до периоди с висок риск от наводнения или продължителни засушавания. Промените в количеството валежи са трудни за предвиждане, но през следващите десетилетия мусоните, сезонно проявяващи се ветрове, ще настъпват по-рано и ще се задържат по-дълго. По-високите температури и по-малкото валежи от сняг ще окажат влияние върху площта на ледниците и ще увеличат оттока на реките през следващите десетилетия. Освен това през последните 50 години ледниците се отдръпват постепенно, като процесът увеличава своите темпове. Запасите от сняг и лед в горните течения на реките намаляват. Очакваните относителни загуби в площта на ледниците през следващите десетилетия варира от 20% до 68%.

Но загубата на ледниците не е само чувствителен индикатор за климатичните промени, процесът носи със себе си редица рискове. 
Отдръпването на ледниците създава предпоставки за формиране на нови ледникови езера, които постепенно увеличават площта си. Изследвания идентифицират близо 9000 езера в планините, като при над 200 от тях има потенциална опасност от преливане. Процесът предразполага за увеличение на риска от наводнения, причинени от нестабилността на ледовете и морените, които задържат езерата като естествена преграда. Хималаите са млади планини от геоложка гледна точка и склоновете им са изключително нестабилни. Топографията и теренът на планините, в комбинация с интензивните дъждове, допринасят за висок риск от лавини и свлачищни процеси, които могат да засегнат и територията на езерата.

Сериозността на ситуацията в Южна Азия стимулира държавите, които споделят водни ресурси, да изследват промените и да търсят решения чрез дългосрочни и мултидисциплинарни изследвания. Поради съществени пространствени разлики между речните водосбори, генерализиране на очакваните промени за целия регион е невъзможно. Мерките, които биха дали положителен резултат за местното население, са предприемане на разнообразни и гъвкави решения в земеделските практики, които да отразят промените в климата на локално ниво.

Друга основна тема са климатичните модели, които имат нужда от подобрение на пространствената разделителна способност за по-детайлно заснемане на промени в биофизичните процеси при резки промени в надморската височина. Отчита се и нуждата от подобрение в съвместна работа между държавите. Голяма част от несигурността в научните резултати във високите част на планините е вследствие на недостатъчно добър мониторинг на климата. 

Въпреки че не се очакват съществени промени в количеството на водните ресурси в района, жизненоважно остава подобрението на тяхното управление. Тъй като по-голямата част от валежите ще бъдат под формата на дъжд, населените в долното течение на реките ще разчита до голяма степен на екосистемните услуги в горното течение за запазване на водните количества през сухите сезони. Изследванията от най-високите планини на планетата показват, че именно промените в планините са важен компонент при адаптирането към климатичните промени и управлението на водните ресурси, като тяхната роля трябва да бъде по-силно интегрирана в световните политики за климата.