Борислав Сандов: България е поела ангажимент за декарбонизация, а в същото време отказва да заложи ясни цели дотам

Рамките, в които Народното събрание опита да вкара Министерски съвет в един преговорен процес за отваряне и някаква промяна в Плана за възстановяване и устойчивост, гарантират неуспех на тези преговори, заяви в "Денят започва" бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов от "Зелено движение", част от  "Демократична България".

"Парламентът е в нарушение на собствения си Правилник за дейността и организацията, доколкото въпросът беше разгледан само от една комисия , заяви той. Той изтъкна, че липсват становища на комисиите по околна среда и по европейски въпроси, които не са заседавали по въпроса. Становище има само от Комисията по енергетика.

Решението на Народното събрание всъщност казва, че няма да правим декарбонизация - нещо, което е невъзможно, заради поетия вече ангажимент от България да затвори въглищните централи през 2038 г., подчерта Сандов. Страната ни все още няма дългосрочна стратегия за декарбонизация, няма влязъл в сила интегриран план "Енергетика и климат". Планът за възстановяване и устойчивост трябваше да акцентира и ние да задължим себе си да довършим две реформи - едната беше за съдебната система и контрол върху главния прокурор, другата беше свързана с декарбонизацията и залагане на ясни цели, които да постигнем до 2026 г., каза още той. Това беше единственият вариант планът да бъде приет, без да посочваме срокове за затварянето на въглищата, защото по-важното е да намалим емисиите вместо да затворим централите, посочи още Сандов.

България е казала, че затваряме въглищните централи през 2038 г. и вървим към декарбонизация, но в същото време отказваме да заложим ясни цели дотам. Това е по-добре за регионите, още повече, че срещу тези реформи получаваме средства, допълни бившият екоминистър.

По думите му щетите, които ще нанесе продължаването на работата на въглищните централи, ще са много по-големи от ползите. Посочи, че преките щети са загуба на средства около 40% по Плана за възстановяване, загуба на първите 200 млн. лева от Фонда за справедлив преход и още 2,2 млрд. лева, невъзможност за включване във Фонда за модернизация с ресурс от 3 млрд. лева. Освен това е възможно да не получим средства и по оперативни програми и други финансови инструменти. Косвените щети са, че няма да имаме инвестиции в нови възобновяеми източници.

В момента има интерес за 30 GW инсталирана мощност дори само 30% от тях да заработят, това е само с мащаба на пет работещи АЕЦ Козлодуй, разбира се те не винаги ще работят на пълен капацитет, както и АЕЦ, винаги има планови ремонти.

Планът гарантираше инвестиция в една голяма батерия, която да балансира енергията и когато няма нужда през лятото, да я съхранява за през зимата.

Борислав Сандов допълни, че работата на въглищните централи се отразява негативно и на здравето на работещите в тях, което също не е за пренебрегване, както не можем да пренебрегнем и промените в климата, от които страдаме всички.

По данни на Световна здравна организация 3100 души са пряко загинали от въглищните сектори у нас, а преките и непреки загуби за здравната система могат да се оценят на 20 млрд. лева, каза той.

Въглищните централи се субсидират и подпомагат, ако това приключи, те ще бъдат принудени да затворят и по -добре е това да се случи плавно по график, а не както се случи с мини "Бобов дол" и "Кремиковци". Това ще е по-добре за хората, които работят в момента във въглищния сектор.