Граждани и екосдружение "За Земята" обжалват наредбата за зоните за ниски емисии

На София е нужна работеща зона, а не мерки, които ограничават непропорционално гражданите на града, без да гарантират достатъчен положителен ефект

Климат / България , Климат / Екология
3E news
667
article picture alt description

Снимка: За Земята

Въздухът в София е вреден за всички жители на града, независимо дали шофират всеки ден с най-стария автомобил или полагат допълнителни усилия за ограничаване на личния си екологичен отпечатък.

Екологично сдружение „За Земята“ граждани обжалват в съда решението на Столичния общински съвет от декември 2022 г. за приемане на Наредба за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на гр. София.  Причината е, че ставаме свидетели на наредба, която не гарантира прилагането на ефективни мерки за постигането на стандартите за качество на въздуха в най-кратък срок, при това без да се засягат прекомерно правата на гражданите. Процесът на обжалване няма да спре изпълнението на решението на Столична община и няма да попречи на евентуални ефекти от ограниченията в този им вид. Целта на заведеното дело е да се постигне реално работещо решение за чист въздух в града.  

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ) са мярка, която доказано намалява замърсяването на въздуха и се прилага успешно в редица държави. Към средата на 2022 г. 320 европейски града ограничават замърсяващите превозни средства. До 2025 г. се очаква броят на зоните на континента да нарасне с 58%, достигайки 507, според данни на Clean Cities Campaign.

Мерките в столицата дори са непростимо закъснели и неамбициозни, като идват цели 6 години след решението на Съда на ЕС, че страната не постига нормите за чист въздух, смятат еколозите. През ноември 2022 г. изтича и крайният срок, в който според решение на българския съд Столична община трябваше да е предприела съразмерни мерки за предотвратяването на замърсяването на въздуха, припомнят от екосдружение "За Земята". Вместо това хората в най-населения град в България продължават да дишат коктейл от замърсители от битовото отопление на дърва и въглища и от транспорта. Продължаващото бездействие ни коства загуба на човешки животи ежедневно, показват научните доклади. 

Фалшива зона

Решението за зона за ниски емисии не бе взето на база на достатъчно задълбочени анализи и прогнози и в същността си тя не гарантира работеща, ефективна и справедлива мярка за по-добър въздух в града. Бяха допуснати съществени пропуски, както по отношение на мерките за транспорта, така и за тези за битовото отопление.

 „Наредбата най-вероятно няма да подобри качеството на въздуха за отделните жалбоподатели, дори е възможно ситуацията за някои да се влоши чрез преместване на горещите точки на замърсяване в районите им на живеене. Столична община не е разгледала тези опасения в своя анализ. За други граждани ще възникнат ограничения, без да е ясно дали изобщо ще бъдат полезни“, коментира Ивайло Попов от „За Земята“.

 „С въвеждането на зони с ниски емисии Столична община трябва да осигури постигане на съответствие със закона. Ограничаване  на правата на гражданите е допустимо, доколкото това е необходимо за постигане целта на закона - това е принципът на съразмерността. Неспазването на този принцип е законово нарушение”,  коментира Александър Коджабашев, адвокат на жалбоподателите по делото.


Разходи без цел


Транспортът в София е специфичен замърсител и нивата на азотен диоксид (NO2) остават високи целогодишно, според данните от независимо целогодишно измерване на „За Земята“ – в 19 от 27 избрани точки на измерване в града средногодишните стойности за 2021 г. са над допустимите граници от 40 µg/m3. Проблемът дори не се признава официално от местните и националните власти поради недостатъчна и неадекватно разположена измервателна инфраструктура.

Настоящият план за качеството на въздуха в София предвижда транспортни мерки на стойност около 1 милиард евро. Публичните средства обаче се разпределят непропорционално за най-малко ефективните решения. 83% от бюджета са насочени към транспортни мерки, които се очаква да доведат до едва 6% намаление на годишните емисии на ФПЧ10. За повечето от предвидените мерки липсва оценка на очакваното влияние върху емисиите на вредни вещества, като това важи и за зоните с ниски емисии.

В същото време в плановете на Столична община не се забелязват достатъчно целенасочени усилия за развитие на положителни транспортни мерки. Ограниченията на зоните трябва да се случват успоредно с анализи, стратегия за развитието на обществения транспорт, активната мобилност и пешеходната инфраструктура, демонстрира и опитът на редица други държави в областта.  

По-добра зона с ниски емисии за всички

Въздухът в София е вреден за всички жители на града, независимо дали шофират всеки ден с най-стария автомобил или полагат допълнителни усилия за ограничаване на личния си екологичен отпечатък. Насоките на СЗО от 2021 г. ясно показват, че настоящите норми за качеството на въздуха в ЕС не гарантират здравето на хората. А София дори не отговаря напълно на тези изисквания. България има една от най-лошите здравни статистики в Европа по отношение на свързаните с качеството на въздуха заболявания, с над 15 000 преждевременни смъртни случая годишно. Малките деца, възрастните хора и тези с хронични болести са изложени на особен риск, показват данните от специалния научен доклад за здравните ефекти от въздушното замърсяване, изготвен по поръчка на „За Земята“.

Обжалването на наредбата за зоната в съда няма да спре изпълнението ѝ и не може да попречи на потенциалните ефекти от мерките, които биха се проявили междувременно. Принудителното спиране на разпореждането ще се случи само ако и когато съдът установи, че наредбата нарушава закона. Тогава отговорността ще е изцяло на местната власт, която не е изготвила пакет от качествени мерки – такъв, какъвто е буквално жизнено необходим на множеството граждани на столицата, казват от екологичното сдружение.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща