Депутатите гласуваха единодушно за запазване на въглищните централи, задължават правителството да предоговори Плана за възстановяване

За първи път от няколко години насам депутатите постигнаха консенсус в парламента, а обединяващата спойка се оказа въглищната енергетика. След месеци на препирни и подвиквания кой е виновен за подготвеното затваряне на въглищните централи, сега депутатите единодушно решиха да търсят от Брюксел предговаряне на поетите ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивосто.

Депутатите гласуваха единодушно да задължат Министерския съвет да започне процедура по предоговаряне на Плана за възстановяване. Основната промяна, важна за народните представители е да отпадне задължението за намаляване с 40% на въглеродните емисии спрямо 2019 година, изчете предложенията председателят на енергийната комисия в парламента от ГЕРБ Делян Добрев, който бе и вносител на проекта.

Заседанието на депутатите се проведе при силни мерки за сигурност. Точно в днешния ден синдикатите имаха национален протест в защита на въглищната енергетика. А депутатите отделиха достатъчно време, за да поговорят с лидерите на протеста.

Целта е да удължим работата на централите до 2038 година, подчерта от трибуната Добрев. Малко по-късно в дебатите Драгомир Стойнев от БСП подчерта, че вече сме намалили с 48% въглеродните емисии спрямо 1990 година както и повечето държави от нашия регион. Не може да се взема предвид базова година 2019 година и да се иска намаляване с 40% до 2025 г., защото това означава, че да намалим с още 40% въглеродните емисии. 

Всички депутати се съгласиха да започнат преговори за максимално добри условия за сектор енергетика

В раздел нисковъглеродна икономика предложението е национална инфраструктура за съхранение на ВЕИ да се преработи за батерии за физически лица и бизнес с 50% безвъзмездна помощ. В доклада се предлага също в сектора развитие на геотермална енергия 50% да се пренасочи за енергийна ефективност за сграден фонд за еднофамилни и жилищни сгради с 50% безвъзмездно финансиране. Добрев подчерта, че така парите за геотермална енергия се запазват, защото ще ангажира бизнеса да участва с още поне толкова средства. Ако това има възможност да не се случи след два месеца, ще преразгледаме това предложение, но единствено с условието да остане приоритет запазването на въглищните централи. Искам да подчертая, че не променяме целите, а инвестираме в батерии в геотермална енергия, сменя се подходя, вместо държавата да купува държавни батерии и да купува, се предлагат грантови схеми 50 на 50 за бизнеса, целите остават същите, инвестицията става двойно по-голяма. За геотермална  енергия са предвидени 343 млн. лева за държавно предприятие, половината от тези средства грантова схема 171 млн. лева, така публичната инвестиция плюс частна ще е точно толкова и дори повече, допълни Добрев.

Труден момент за преговори

Въпросът е доколко предоговарянето е възможно. Тези точки ще бъдат трудни за предоговаряне, подчерта председателят на Продължаваме промяната Кирил Петков. Войната промени обстановката в региона, в новата обстановка сме готови да преразгледаме решението, особено ако ще доведе до успех, подчерта Петков. Продължаваме промяната предлага предоговарянето да се направи заедно с Румъния и Гърция. Така успехът би бил гарантиран предвид променената геополитическа обстановка и войната в Украйна, допълни Петков.

Повече коментари и дебати бяха свързани с последните предложения, но безпрецедентно депутатите се обединиха около запазването на въглищните централи. Да намалим потреблението, повече средства за енергийна ефективност, насочена към еднофамилните и многофамилни жилищни сгради, коментира Жечо Станков. Важно е да остане целта за намаляване на въглеродните емисии. Но поставената цел в плана за намаляване на 40% на емисиите до 2025 г. беше крайно амбициозна и нереалистична. 

Красимир Вълчев от ГЕРБ подчерта, че е важно оттук нататък да има правителство, парламент, които да отстояват политиките, за да бъде спазено и изпълнено решението на Народното събрание. Трябва да сме достатъчно убедителни пред Европейската комисия.

Предстои Министерство на енергетиката да направи стратегията за енергиен преход по години, но нито едно от тях не може да стане в амбициозни преход до три години, допълни той.

Всички приветстваха безпрецедентното решение, което обедини депутатите, а от Възраждане на няколко пъти посочиха важната роля на депутата Искра Михайлова. Тя самата подчерта, че се радва, че всички подкрепят решение, за което са се борили в продължение на месеци.

Този ентусиазъм, че днес ще вземем това решение, не значи нищо и шансът да се случи това е минимален, не го ли знаехме това преди шест месеца, коментира Александър Ненков от ГЕРБ. Искра Михайлова коментира, че преди месеци беше невъзможно, както беше невъзможно всички да се обединят. Но топката беше прехвърлена отново, че Възраждане са настоявали за изцяло нов план, което наистина е било невъзможно. Михайлова контрира, че това е бил първоначалния текст, който впоследствие е бил допълнен. 

Проблемът е, че вместо да черпим ресурси от този план се оказва, че той може да ни тежи като воденичен камък и всичко това се случи с усилията на всички депутати.

В първоначалния план беше записано постепенно и поетапно извеждане на въглищните централи до 2030 г. и извеждането от експлоатация е необратимо, все пак беше даден шанс за 40% намаляване на емисиите, което не задължаваше централите да бъдат затворени. Занапред е важно да се запазят инвестициите, увеличаване на инвестициите, да се направят нови инвестиции в екологизация. На масата с Европейската комисия трябва да сложим на масата въвеждане на енергийна ефективност, ВЕИ, ускорени инвестиции в нисковъглеродна икономика и съхранение на енергия, защото в противен случай няма как да постигнем и затваряне на ТЕЦ до 2038 година, коментира Владислав Панев от Демократична България, част от Зелено движение.

Проблемът е, че много решения бяха дълго време забавяни в годините, защото за затваряне на въглищните централи заради неспазване на нормите за въздух се говорим от 2009 година насам, а това така и не се случи. Дебатите повече от час и половина не минаха и без предизборна реторика.

Започна гласуване първо на точките за преформулиране на средствата от национална инфраструктура за съхранение на батерии към инвестиции във батерии за бизнеса и гражданите, както и част от средствата за геотермална енергия да се пренасочат за грантови схеми за енергийна ефективност и ВЕИ или Решение за задължаване на Министерски съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика - т. ІІ, т.4, т.4.1 и т. 5. Гласуваха 208 народни представители, 159 за, 48 въздържал се и 1 против. Но веднага започна дебат защо Продължаваме промяната са гласували въздържал се, а депутатът гласувал против от Продължаваме промяната подчерта, че не иска повече средства за пасивна енергийна ефективност, а за рекултивация на терените в Стара Загора и иновации, разработване на нови работни места.

Преди финалното гласуване беше дадена 30 минутна почивка. Преди окончателното гласуване на решението депутати отидоха на протеста на синдикатите в защита на енергийната сигурност на страната.

Текстът от решението за промяна на Плана беше приет единодушно със 185 гласа "за". Текстът за въглищните централи като точка 1 подкрепиха 180 народни представители от всички политически сили и трима се въздържаха. 

Припомняме, че преди повече от година депутатите решиха да бъде запазена ядрената енергетика като ключов отрасъл за страната ни. От това решение до момента няма постигнати никакви реални последствия за енергийният сектор и ядрените проекти все още са само на хартия.