Доларът трие загубите от вторник и се повишава спрямо повечето основни валути в сряда

По време на днешната търговия щатският долар умерено се повишава спрямо основните световни валути след резкия спад предния ден, причинен от неочакваното решение на Японската централна банка (BoJ) да увеличи границите на коридора, в който доходността на десетгодишните държавни облигации може да варира - до плюс/минус 0,5% годишно от плюс/минус 0,25% по-рано. Според регулатора, това решение ще повиши устойчивостта на текущата парична политика, но много икономисти възприемат подобен ход като поставяне на основата за излизане от свръх разхлабената парична политика, която е в сила от дълго време.

Гуверньорът на BoJ Харухико Курода заяви сред решеинето на банковия регулатор, че промяната на паричвана порлитика не е повишаване на лихвите и има за цел да подобри функционалността на пазара на облигации.

След решението на BoJ японската йената скочи спрямо долара с повече от 3% до 4-месечен връх, а днес трендът се обърна още на старта на азиатската търговия, като продължи и по време на търговията в Европа. Японската национална валута спадна с 0.27% до 132.08 йени за един долар спрямо 131.73 йени в края на търговията във вторник.

Индексът ICE Dollar, показващ представянето на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.13% след спад от 0.6% във вторник, а по-широкият WSJ Index на долара, в който за включени 16 валути, нарасна с 0.06%, след като се понижи с 0.59 на сто предишния ден*.

Еврото e сред малкото валути, които запазиха възходящия си тренд от вторник и се търгуват с ръст от 0.06% до 1.0627 щатски долара, с което затвърждава шестмесечния връх от средата на декември, тъй като инвеститорите продължават да оценяват неблагоприятните перспективи на Европейската централната банка (ЕЦБ) и Федералния резерв на САЩ (Фед) и задаващата се рецесия в Европа. Миналата седмица ЕЦБ вдигна лихвените проценти с 50 базисни точки, както се очакваше, и повтори, че ще последват още повишения, като очерта и плановете си за количествено затягане. ЕЦБ също ревизира своите прогнози за инфлацията нагоре, докато перспективите за растеж бяха ревизирани в обратна посока, но с по-малък спад.

Британският паунд спадна с 0.24% до 1.2154 щатски долара спрямо 1.2183 долара ден преди това. Последните данни показват, че инфлацията в Обединеното кралство е спаднала до 10.7% през ноември от 41-годишен връх от 11.1% през октомври, но остава доста над целта на централната банка от 2%, затова Банката на Англия обяви, че няма намерение да спира с повишаването на лихвите, но най-вероятно ще забави техният ръст.

И въпреки че швейцарският франк – основен конкурент в Европа на щатския долар като валута-убежище, спадна незначително с 0.02% до 0.9258 швейцарски франка за един американски долар, остава близо до 8-месечния си връх, достигнат на 14 декември, а инвеститорите оценяват последното решение за паричната политика на Швейцарската национална банка (SNB). На последното си за годината заседание банковият регулатор повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 1%, както се очакваше, като повиши разходите по заеми до най-високите им стойности от 2008 г. насам. Членовете на борда на SNB отбелязаха, че не може да се изключени по-нататъшни увеличения на лихвените проценти на предстоящите срещи, тъй като централната банка се опитва да ограничи текущите рискове от вторични ефекти върху растежа на инфлацията. Актуализираните прогнози на SNB показват, че се очаква инфлацията да приключи годината на 3%, доста под предишните прогнози от 3.4%, преди да се върне на нивото от 2% до края на 2023 г.

Американската валута напълно изтри загубите си от вторник спрямо двете азиатски стокови валути – австралийския и новозеландския долари, които се понижиха съответно с 0.11% до 0.6675 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.85% до 0.6293 американски долара за едно „киви“.

На последното  си заседание за годината централната банка на Австралия (RBA) повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3.1%, като вдигна разходите по заемите до ниво, невиждано от десетилетие. Това беше осмото поредно повишаване на основния лихвения процент, но според публикуваните днес протоколи, членовете на борда на RBА ще продължат с повишаването на лихвите, докато инфлацията не започне да намалява и да се доближава до целта от 2%.

Както е известно двете азиатски стокови валути са силно зависими от икономиката на Китай, тъй като основният експорт от суровини и промишлена продукция на Австралия и Нова Зеландия е насочен към Китай, а Пекин обяви, че заради нарастващите случаи на Covid в големите китайски градове няма да бъде изпълнено обещанието за намаляване на ограниченията. Миналата седмица на среща за икономическата политика президентът Си Дзинпин каза, че мерките за намаляване на разпространението на вируса ще имат отрицателно въздействие върху икономиката в близко бъдеще, но положително за растежа през 2023 година.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола спаднаха съответно с 0.04% до 1.3614 канадски долара за един американски и с 0.10% до 9.8693 норвежки крони за един щатски долар. На борсата в Лондон американският суров петрол (WTI) с доставка до 25 декември се повиши слабо с 0.01% до 76.24 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 29 декември поскъпна с 0.23% до 80.17 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.