Десетте шокиращи прогнози на Saxo Bank

Анализаторите от датската Saxo Bank представиха за пореден път десетте си шокиращи предсказания за настъпващата 2023 година. Според директорът по инвестиции на Saxo Bank Стин Якобсен „настоящата прогноза оспорва каквито и да са предположения за връщане към времето без инфлация отпреди пандемията. Това е невъзможно, тъй като сме в етап на военна икономика. Освен това всяка голяма държава в света се опитва да засили националната си сигурност във всички сектори – военния сектор, веригата на доставки, енергийната и дори финансовата сигурност.

Анализаторите стигат до извода, че изострянето на войната в Украйна е върнало мащаба на военната икономика при това до състояние, което не е наблюдавано след 1945 г.

Първото шокиращо предсказание е създаването в Европа на единни въоръжени сили не само за засилване на отбранителните възможности, но и в опит да разчитат по-малко на САЩ.

През 2023 г. ще стане по-ясно, че Европа трябва да приведе в ред своите отбранителни способности и да разчита по-малко на все по-променливите политически цикли в САЩ, които увеличават риска от това САЩ да се откажат от предишните си ангажименти. Всички членки на ЕС ще постигнат съгласие за изграждане на  общоевропейска армия до 2028 г., която да бъде напълно независима и да отговаря за сигурността по суша, вода, въздух и в космическото пространство.“ Според анализатори от Saxo Bank ЕС ще задели 10 трилиона евро през следващите 20 години.

Второто предсказание се заключава в това, че Великобритания през 2023 г. може да се откаже от Брекзит и този въпрос ще бъде решен чрез референдум. Анализаторите прогнозират, че Лейбъристката партия може да дойде на власт във Великобритания през втората половина на 2023 г. и да  инициира референдума.

Анализаторът от банката Джесика Амир отбелязва, че „под натиска на рецесията, инфлацията и  произтичащите от това протести в страната може да доведат до предсрочни избори. Има се предвид това, че огромна част от по-младото поколение британци - около 80% на възраст 18-24 години - бяха за запазване на страната в рамките на ЕС, докато две трети от хората над 65 години гласуваха за напускане на ЕС“.

Според прогнозата, политически сътресения може да се очакват и във Франция. Предвид нарастващото влияние на левицата, от една страна, и на десницата, начело с Марин льо Пен, от друга, президентът Макрон „внезапно ще обяви своята оставка“.

Не е изключено обаче Макрон да напусне голямата политика само за известно време, завръщайки се на преден план, както направи Шарл дьо Гол през 1958 г.

Освен това анализаторите от Saxo Bank смятат, че предизвикателствата на „военната икономика“ ще се усещат не само в политиката, но и в икономиката. На фона на нарастващите цени на енергоносителите водещи технологични компании от САЩ и „милиардерите технофили“ ще създадат многомилиарден проект, насочен към проучване на нови възможности в енергетиката.

„По отношение на влиянието върху енергийния сектор, този проект ще бъде сравним с проекта „Манхатън“ за изследване на атомната енергия и създаването на ядрената бомба, а инвестициите в него ще са за  около един трилион долара“, се казва в прогнозата.

Датската банка смята, че инфлационният натиск и геополитическата нестабилност ще продължат да оказват влияние не само върху световната икономика, но и върху финансовия пазар. Предвид това държавите ще имат по-консервативна политика, намалявайки инвестициите в по-сложни финансови инструменти и влагайки в традиционни активи като златото. Повишеното търсене на този метал през 2023 г. ще доведе, според Saxo Bank, до факта, че цената му ще се повиши от сегашните 1,8 хиляди долара за унция до 3 хиляди долара.

Saxo Bank прогнозира също така, че поне една държава ще реши да прекрати производството на месо.

Заради енергийния шок от 2022 г., мнозина вярват, че страните ще се откажат от ангажимента си за борба с изменението на климата, но това няма да се случи. „Това обаче няма да бъде прието, особено от Европа. Борбата с изменението на климата се отнася не само до енергията, но и до работата на хранително-вкусовата промишленост", посочват от банката. Някои анализатори смятат, че за да се изпълнят целите за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., потреблението на месо трябва да бъде намалено до 24 килограма средно на човек годишно, докато сега според ОИСР, то е около 70 килограма годишно.

Анализаторите на Saxo Bank заключават, че през следващата година поне една страна в света ще реши да застане начело в борбата с изменението на климата и ще повиши данъците за производството на месо от 2025 г. и напълно ще се откаже от родното си производство на месо до 2030 г., като заложи на развиването на технологиите и производството на растителни аналози, които са по-хуманни и произвеждат по-малко парникови емисии.