Икономиката на България 7-ма по ръст в ЕС през третото тримесечие на 2022 година

Българската икономика е 7-ма по ръст през третото тримесечие в Европейския съюз, при нарастване с 0.6% спрямо педходното второ тримесечие, докато разширяването на брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС и еврозоната е съответно с 0.4% и 0.3 на сто, сочат данните на „Евростат“, обявени днес от статистическата служба на ЕС.

Въпреки това, нарастването на БВП на страната ни се забавя, тъй като през второто тримесечие „Евростат“ регистрира по-силно повишение с 0.8 на сто. Същото е и с разширяването на БВП, което се забавя за ЕС-27 (от 0.7% през второто тримесечие) и еврозоната (0.8%).

На тримесечна база сред страните-членки най-голямо увеличение на БВП е отчетено за Ирландия (+2,3%), следвана от Кипър, Малта и Румъния (и трите +1.3%). Най-голям спад се наблюдава в Естония (-1.8%), Латвия (-1.7%) и Словения (-1.4%).

В сравнение със същото тримесечие на предходната година, сезонно коригираният БВП нараства с 2.3% в еврозоната и с 2.5% в ЕС-27 през третото тримесечие на 2022 г., след +4.2% в еврозоната и +4.3% в ЕС през предходното второ тримесечие на годишна база. БВП на България на годишна база се разширява с 3.3%, което е повече от ЕС и еврозоната, след нарастване с 4.6 на сто през второто тримесечие на годишна база.

За сравнение през третото тримесечие на 2022 г. БВП в САЩ се е увеличил с 0.7% спрямо предходното тримесечие (след -0.1% през второто тримесечие на 2022 г.). На годишна база, спрямо същото тримесечие на предходната година БВП нараства с 1.9% (след +18% през предходното тримесечие).

Нивата на БВП в еврозоната и ЕС спрямо 2019 година

Въз основа на сезонно коригирани данни обемите на БВП в еврозоната и ЕС са съответно с 2.2% и 2.8% над нивото, регистрирано през четвъртото тримесечие на 2019 г., преди избухването на пандемията COVID-19.

За Съединените щати БВП е с 4.3% по-висок от нивото през четвъртото тримесечие на 2019 година.

Компоненти на БВП и принос към растежа

През третото тримесечие на 2022 г. крайните потребителски разходи на домакинствата са се увеличили с 0,7 на сто в ЕС и с 0,9 на сто в еврозоната, изтривайки от ръста си през предходното тримесечие съответно 0,2 процентни пункта и 0,1 на сто. Правителствените разходи за крайно потребление са били нагоре 0,1 на сто и в двете зони. Бруто образуването на основен капитал се е увеличило с 3,2 на сто в Съюза и с 3,6 на сто за страните, приели еврото. Износът от ЕС се е увеличил с 1,9 на сто, повишавайки се с минималните 0,1 п.п. спрямо предишното тримесечие, а износът от еврозоната е запазил темпа си от 1,7 на сто. Същевременно вносът е скочил с 4 на сто в 27-членната общност и с 4,3 на сто във валутната зона, след ръстове с 2 на сто и 2,2 на сто през предходното тримесечие.

Ръст на заетостта в ЕС и в еврозоната

Заетостта в Европа продължава да расте и през третото тримесечие. Отнесено към второто тримесечие, през отминалото третото броят на заетите лица в ЕС се е увеличил с 0.2 на сто, а в еврозоната - с 0.3 на сто. През юли-септември заетостта се увеличи с 0,3 на сто и за двата съюза.

В сравнение със същото тримесечие на предходната година ръстът на заетостта се е забавил до 1.5 на сто в ЕС и 1.8 на сто във валутната зона. През предишния тримесечен период показателите са се повишили с 2.4 на сто и 2.6 на сто.

За България данните на „Евростат“ сочат, че показателят за заетите български граждани е бил с 0.2 на сто по-висок през третото тримесечие, отнесено към второто, като запазва нивата си на увеличение спрямо второто тримесечие. На годишна база през третото тримесечие заетите българи са нараснали с 1.2 на сто, прибавяйки 0.1 процентен пункт в сравнение с ръста от предходното тримесечие. По този показател данни за България са близки до средните за ЕС и еврозоната на тримесечна база, докато на годишна са по-ниски.

Отработените от служителите часове, обаче, са намалели, с 0.3 на сто в ЕС-27 и с 0.1 на сто в еврозоната, през третото тримесечие на тримесечна основа. На годишна база отработените часове са били с 1.6 на сто повече в ЕС, както и с 2.1 на сто в еврозоната.

За периода юли-септември 2022 г. най-висок ръст на заетите лица в сравнение с предходното тримесечие са отчели Испания (+1.4%), Малта и Кипър (+1 на сто за всяка). На долния край на подреждането най-голям спад на заетостта е регистрирана във Финландия (-0.8%), Румъния (-0.6%) и Полша (-0.4%).

Според данните на „Евростат“, през третото тримесечие на 2022 г. 213.8 милиона души са били заети в ЕС, от които 164.5 милиона са били в еврозоната. Отнесена към четвъртото тримесечие на 2019 г. заетостта остава с 3.9 милиона души по-ниска в ЕС и с 3.1 милиона души в еврозоната.