Доларът слезе на петмесечно дъно спрямо повечето основни валути при нараснало търсене на рискови активи в понеделник

Щатският долар отслабва спрямо повечето основни валути по време на търговията в понеделник на фона на нарастващото търсене на рискови активи поради оптимизма за смекчаване на позицията на Китай за борбата с коронавируса, разпалвайки надеждиje за евентуално повторно отваряне на втората по големина икономика в света. пише „Ройтерс“. Двата индекса на долара достигнаха петмесечно дъно.

Финансовият център Шанхай и другият голям град Урумчи в далечния запад бяха сред градовете, които обявиха облекчаване на ограниченията на коронавируса през уикенда след неотдавнашни, безпрецедентни протести срещу безкомпромисната стратегия на правителството за „динамична нула за COVID“.

„Може да изглежда като бебешки стъпки, но въпреки това е доста силен знак, че Китай предприема премерени действия в посока на повторно отваряне“, каза Кристофър Уонг, валутен стратег в OCBC в Сингапур.

Китай скоро ще обяви национално облекчаване на изискванията за тестване за коронавируса, както и ще позволи на положителни случаи и близки контакти да се изолират у дома при определени условия, казаха хора, запознати с въпроса, пред Ройтерс миналата седмица.

Освен това, натиск върху американския долар оказват очакванията, че въпреки всичко Федералният резерв на САЩ (Фед) ще забави темпа на повишаване на лихвените проценти.

Публикуваните в края на миналата седмица данни на Министерството на труда на САЩ сочат, че броят на работните места в икономиката на САЩ през ноември се е увеличил с 263 хиляди броя, но увеличението е най-слабото от април миналата година. През октомври ревизираният показател показа нарастване с 284 хиляди, а не с 261 хиляди, както беше съобщено по-рано.

Пазарните участници очакваха още по-малък ръст през миналия месец - с 200 хиляди, според резултатите от социологически проучвания на Trading Economics, MarketWatch и „Блумбърг“. В същото време безработицата в САЩ остана на нивото от октомври от 3.7%, каквито бяха и прогнозите.

Ноемврийският доклад за пазара на труда е важен за Фед, който ще проведе редовно заседание на 13-14 декември. Съдейки по котировките на фючърсите на нивото на основния лихвен процент, пазарът очаква Фед да го повиши с 50 базисни пункта (б.п.) - до 4.25-4.5% годишно. Първите реакции на пазарите в петък, сочеха разочарование за инвеститорите и тогава очакванията бяха, че Фед ще продължи да повишава основната лихва със 75 б.п. Все още липсват изявления на членове на борда на централната банка на САЩ, но данните за пазара на труда, заедно с инфлацията и ръста на БВП са най-важните за вземане на решения относно паричната политика.

Днес се очаква пакет от статистически данни, които може да окажат влияние както върху валутния така и върху другите капиталови пазари. „Евростат“ ще обяви данните за продажби на дребно в еврозоната през октомври, от САЩ се очакват данните за деловата активност (PMI индекса) за сектора на услугите, както и за поръчките за дълготрайните стоки и за индустриалните поръчки през октомври.

Най-пресните данни преди заседанието на Фед са за инфлацията през ноември, които трябва да бъдат публикувани на 13 декември, един ден преди Фед да приключи двудневното си заседание, което ще е последно за настоящата година.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), губи 0.38% в понеделник, плъзгайки се надолу, до петмесечно дъно, а по-широкият индекс WSJ Dollar, в който са включени 16 валути, спадна с 0.28%.

Индексът ICE Dollar падна с 1.4% миналата седмица и с 5% през ноември, което представлява най-лошия му месец от 2010 г. насам.

Еврото поскъпна спрямо долара с 0.41% - до 1.0578 долара при 1.0535 долара при затварянето на предходната сесия, след като поскъпна с 1.3% миналата седмица, когато достигна 1.0583 долара, което е повече от петмесечен връх. В Европа все още не е ясно какво ще прави Европейската централна банка (ЕЦБ) на следващото заседание. Последният доклад за инфлацията в еврозоната показа, че се е забавила до 10% през ноември. Въпреки някои ранни доказателства, че инфлацията се забавя сред развитите икономики, тя все още остава неприятно висока за политиците и мнозина продължават да задават ястребов тон. ЕЦБ остава ангажирана с повишаване на лихвените проценти, за да укроти ръста на цените, повтаря напоследък президентът Кристин Лагард. Това кара много анализатори централната банка да повиши разходите за заеми с нови 75 базисни пункта за трети пореден път.

Паундът поскъпна с 0.53% до 1.2345 долара до най-високата си стойност от 17 юни, спрямо 1.2280 долара при затварянето на търговията в петък. Инвеститорите смятат, че централната банка (BoE) може да не предприеме толкова агресивни стъпки, колкото се опасяваха. Миналата седмица заместник-управителят на BoE Рамсдън каза, че по принцип подкрепя повече увеличения на лихвените проценти, но не изключва и намаляване на лихвените проценти, „за да не се удари икономиката“.

Междувременно японската йена отслабна с 0.20% спрямо зелените пари до 134.58 йени за долар, спрямо 134.31 йени при затваряне на търговията в петък, след като поскъпна с 3.5% миналата седмица, далеч от дъното, достигнато през октомври от 151.94 йени. Повишаването на йената идва в момент, когато светлината на прожекторите беше насочена към недостатъците на продължителната политика за облекчаване на паричната политика и преди смяната на ръководството на Японската централна банка, когато гуверньорът Харухико Курода, смятан за политически гълъб, приключи втория си мандат.

Банката на Япония трябва да извърши преглед на рамката на паричната си политика и да промени мащабната си програма за стимулиране в зависимост от резултата, каза членът на нейния борд Наоки Тамура пред всекидневника Asahi.

Азиатските стокови валути – австралийският и новозеландският долар, които се влияят от състоянието на китайската икономика, освен че се възползваха от слабия долар, но получиха подкрепа и от сигналите на Пекин, че ще намали ограниченията заради Covod заразата. Австралийският долар се повиши с 0.04% до 0.6799 щатски долара за един „австралиец“, а новозеландският долар нарасна с 0.13% до 0.6399 щатски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които пък са зависими от котировките на петрола – канадският долар и норвежката крона, се повишиха съответно с 0.28% до 1.3429 канадски долара за един американски и с 0.05% до 9.7641 норвежки крони. На стоковата борси в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 декември поскъпна с 0.69% до 80.53 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 29 декември се повиши с 0.60% до 86.08 долара за барел, след като ОПЕК+ промени позицията си да намали добивите и реши да запази действащите квоти за добив на суровината, уточнява „Ройтерс“.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.