България все още се бави със създаването на енергийни общности и вече търпи критики от ЕК

9 TW електрическа енергия от енергийни общности може да произвежда България, показват международни оценки

Енергетика , Климат / България , Зелен преход
Рая Лечева
2516
article picture alt description

Източник: 3eNews/Рая Лечева

И в момента донякъде обединението на етажната собственост играе ролята на енергийна общност, но липсата на дефиниция и законодателство у нас спира стимулирането и дори финансирането на енергийните общност, каза Надя Николова-Деме.

България все още се бави със създаването на енергийни общности и с приемането на законодателство, което да уреди начина, по който ще функционират. Не само това, вече търпи критики от Европейската комисия и може да бъдат наложени и санкции. Това коментира на XVI Национална конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции „Енергийна ефективност и ВЕИ“  Надя Николова- Деме от СОФЕНА. Всъщност въвеждането на това понятие е записано и в списъка с реформи заедно с енергийната, които трябва да направим, за да се възползваме от средствата на Плана за възстановяване и устойчивост. Това каза пред 3eNews и д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и заместник-председател на Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка.

Енергийните общност са онази социална иновация, която дава възможност на гражданите на бъдат свободни да произвеждат и продават своята енергия. Нейното въвеждане в законодателството стимулира активното участие на гражданите в Зеления преход и създава възможността за тяхното коопериране за споделяне на енергия, стана ясно по думите на Надя Николова- Деме.

Всъщност най-важното обаче за тези обединения, свързани с по-устойчивото и евтино ползване на енергията е, че те не се правят с основна цел печалба. Те ще се явяват нетърговски участник на енергийния пазар. Това е необходимо да се случи, защото рано или късно, а за България както депутатите приеха от 2026 г., и гражданите ще бъдат на свободния пазар на енергия. Много специалисти и анализатори са скептични доколко ще се възприеме този подход на коопериране в България и твърдят, че това у нас ще се случи много трудно. Но в райони с липса на електричество с режим на ток, в по-малки села има необходимост от такива обединения и те вече се случват- Изгрей е първата кооперация за енергийни общности в България, сподели един от нейните създатели Цветан Георгиев. Но такива обединения може да се създават и в етажна собственост за изграждане на фотоволтаични инсталации, а участниците в тях могат да споделят енергия.

Всъщност какво е енергийната общност?

Съществуват две основни дефиниции в законодателството на ЕС. И при двете става дума за юридическо лице.

1.       Енергийни общности за ВЕ- Юридическо лице, което в съответствие с националното законодателство се основава на открито и доброволно участие, автономно е и се контролира от акционери и членове в близост до проектите за възобновяеми източници, разработени от това юридическо лице. Акционерите могат да бъдат физически лице, МСП, местни власти, включително общини. Основната цел е да осигури екологични, социални и икономически ползи за своите членове, а не финансова печалба.

2.       Граждански енергийни общности- По своята същност тази дефиниция е същата, но определя по-детайлно дейностите, които може да реализират гражданите, които участват. Общността може да участва в производство на енергия, включително възобновяема, в разпределение, доставка, потребление и съхранение, в услуги за енергийна ефективност или зареждане на електрически превозни средства.

Гражданските енергийни общности за неутрални и могат да участват във всяка дейност в електроенергийния сектор, докато енергийните общности за ВЕ включват само дейности с възобновяема енергия.  Те включват и по-строг местен контрол и малко по-сложна организация, представи г-жа Деме.

Целта на енергийните общности е да не разпределят финансова печалба

В страните членки има различни подходи за прилагането на тази дефиниция. Може да е дружество с ограничена отговорност, енергийна кооперация, обществени тръстове и фондации, асоциации, жилищни асоциации, публично-частно партньорство и други. Това може да са юридически лица, които отговарят на нетърговската цел на енергийните общности, включително кооперации и асоциации. Държавите членки може да приемат една единствена съществуваща правна форма или да приемат нова. Държавите –членки може да оставят избора на самите участници. В Белгия и Дания енергийните общности са асоциации и кооперации. Гърция е първенец като много рано приема такъв закон като използва съществуващо юридическо лице и придават дейности, характерни за енергийната общност. В Люксембург оставят избора на самите участници да изберат формата за учредяване на енергийната общност.

Независимо по какъв начин даден участник влиза в общността, дали с по-малка или по-голяма ВЕИ инсталация, всеки има един глас. С това се цели равнопоставеност на участниците.

Както казахме ролята на енергийните общности е да допринасят с екологични и социални ползи за общността без да генерират печалба. В някои страни като Фландрия, Белгия кооперациите трябва да имат ограничен дивидент до 6%, в замяна участникът в общността е освободен от данъци до 640 евро и се счита за разход преди данъчно облагане. Печалбата може да бъде подчинена на идеята за създаване на други социални блага като например захранване с енергия на други обекти в близост, изграждане дори на паркове, игрища, зони за отдих, защо не басейн с нови ВЕИ инсталации. В Швеция задължително трябва да се опише информация за принципа на разпределение на печалба и причините затова. В Испания и Португалия  законодателството изисква  от кооперациите да създават резерв  за образование, обучени и информация за ползите от енергийните общности и не разпределят печалба между членовете.

По правило се изключва участието на енергийни предприятия

Влизането в общността става доброволно и свободно като могат да напуснат по всяко време. Обикновено в самите дефиниции е записано кой може да се включи и кой не, както вече споменахме малки бизнеси, частни лица, местни власти и общини. Това може да бъдат и големи компании, но в много от страните има ограничение за оборот и печалба на тези компании като 50% от оборота и печалбата не трябва да идват от енергийния сектор. Директивата изключва да се включват големи енергийни предприятия и има ограничения за участието на енергийно разпределителни дружества например, които могат да повлияват на общността в вземането на решения, а и все пак идеята е да се стимулира собственото производство и споделяне на енергия, споделят експертите. В енергийната общност участват хора, които се намират в близост.  В Германия например се изисква на-малко 51% от правата на глас да се притежават от физически лица, които са в района на енергийната инсталация.

В повечето страни енергийно бедни и хора от уязвими групи би трябвало да влизат свободно.

Какви са препоръките към страните? Двете дефиниции е добре да бъдат транспонирани заедно и в един и същ закон. Държавите-членки биха могли да обмислят за комбиниране или свързване на двете дефиниции.

В България продължава да се подценява потенциала на ВЕИ от гражданите

Към момента в България няма нормативна уредба за проекти за енергия от възобновяеми източници, няма дефиниция за производители-потребители и енергийно общности. Проекти за възобновяема енергия, притежавани от група граждани или енергийни общности почти не съществуват или ако съществуват то е по други закони. Умишлено или не в България продължава да се подценява потенциалът на децентрализираните ВЕИ и в частност фотоволтаичните централи. В ЕС има редица програми, които насърчават, дори финансират създаването на енергийни общност. Когато обаче няма законодателна възможност у нас използването на тези финансови инструменти става много трудно и почти невъзможно, обясни пред 3eNews Надя Николова- Деме.

"Грийнпийс" предлагат готови промени за създаване на енергийни общности у нас

Снимка: Как да се приложи дефиницията у нас, за да стимулира гражданите да се обединяват, коментираха експерти и адвокати в панел "Законодателни аспекти за развитие на енергийни общности у нас и добри практики в ЕС".

До няколко седмици предстои да бъде внесено предложение за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който предлагат Грийнпийс и още няколко неправителствени организации и специалисти по екологично и енергийно право. Всъщност предложението дава свобода на участниците да определят под каква форма да се обединят в енергийна общност, представи Кристиян Димитров от „Грийнпийс“, който се включи в панел "Развитие на енергийните общности у нас и добри практики в ЕС" на XVI Национална конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции. Предложението се движи по изискванията на директивата и също предвижда равнопоставеност на всички участници, всеки от които притежава един глас. В това предложение също се предвижда да не се генерира печалба за участниците като изрично се описва, че те първо трябва да задоволят своите собствени нужди от енергия и тогава да продават излишъците. Не може например да се окаже, че участниците в обединението продават своята енергия, а използват енергия от мрежата, което е недопустимо, обясни адвокат Свилен Овчаров, който също участва в изготвянето на предложенията. Нетното отчитане или възможност за ползване на енергията от къщата на село в апартамента в града би трябвало да е възможно за всички независимо дали са енергийна общност или етажна собственост. Всъщност етажната собственост също е форма на енергийна общност, подчерта г-жа Деме.

В България 9 TW могат да се произвеждат от енергийни общности, коментира международно изследване Кристиян Димитров. Ако сметнем, че по официални данни в България към ноември са произведени 34 TW, това е сериозен потенциал, допълни Димитров. Енергийните общности дават стимул на гражданите за независимост и контрол и най-важното пестене на разходи от сметки за енергия.

Как ще се случи въвеждането на понятието у нас и дали наистина ще успеем да създадем общности, които да работят за по-евтина енергия, но и за по-екологични, енергийно ефективни и умни градове като създават ползи за себе си и общността предстои да видим. Това не би трябвало да е само задължение, а отговорност на всеки от нас да направим Зеления преход.

Снимка: Специалисти от цялата страна обсъдиха възможностите за финансиране на ВЕИ, енергийната бедност и перспективите за създаване на енергийни общности на XVI Национална конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции „Енергийна ефективност и ВЕИ- как да посрещнем предизвикателствата на енергийния преход и енергийната бедност."

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща