Доларът поевтинява умерено спрямо повечето валути в очакване на речта на президента на централната банка на САЩ
Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски хаунд и шведска крона), спадна с 0.31%
По време на днешната търговска сесия щатският долар умерено се понижава спрямо основните световни валути, а пазарните участници очакват речта на ръководителя на Федералния резерв на САЩ (Фед) Джером Пауъл. Той ще говори в центъра Hutchins за фискална и парична политика по-късно през деня, след 20:30 часа българско време, когато пазарите в Европа ще бъдат затворени, за състоянието на икономиката и пазара на труда. Той ще отговаря и на въпроси на публиката. Търговците ще следят отблизо изявленията на президента на Фед, надявайки се на получат сигнали за бъдещата траектория на паричната политика на централната банка на САЩ.
На последното заседание на 1 и 2 ноември Фед повиши лихвения процент със 75 базисни пункта (б.п.) за четвърти пореден път сега размерът му е на максимум от януари 2008 г. – 3.75-4% годишно. Последната среща за тази година ще се проведе на 13-14 декември и пазарът очаква по-умерено увеличение от 50 б.п.
Управителят на Фед на Сейнт Луис Джеймс Балард каза по-рано, че централната банка на САЩ ще трябва да поддържа основния си лихвен процент над 5% през 2023 г. и част от 2024 г. В същото време той отбеляза, че няма голяма разлика между повишаване на лихвата с 50 или 75 базисни пункта и той оставя подобни "тактически" подробности на преценката на ръководителя на Фед.
Въпреки това се очаква Фед да забави темпото на затягане до 50 базисни пункта през декември. Инвеститорите също очакват редица икономически доклади за САЩ тази седмица, сред които са и месечните данни за работните места в петък.
Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски хаунд и шведска крона), спадна с 0.31%, по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.19%*.
Еврото поскъпна с 0.18% до 1.0349 долара спрямо 1.0330 долара при затварянето на сесията във вторник. Единната европейска валута получи подкрепа от изказването на президента на Европейската централна банка Кристин Лагард пред Европейския парламент в понеделник, че ЕЦБ ще продължи да повишава лихвите, докато инфлацията не започне да пада устойчиво и да се насочва към целите на регулатора за 2% годишно.
Вижте още: Кристин Лагард: ЕЦБ ще продължи да повишава лихвите
Британският паунд нарасна с 0.23% до 1.1980 долара спрямо 1.1952 долара ден по-рано.
В същото време обменният курс на долара спрямо японската национална валута се понижи с 0.15% до 138.42 йени спрямо 138.63 йени в края на последната сесия. Йената беше подкрепена от бизнес проучване на Банката на Япония (BoJ), който отчете разширяване на инфлационния натиск в различни индустрии на страната, включително сектори, които обикновено не са склонни да прехвърлят по-високи разходи на клиентите. Нещо повече, японската валута остава подкрепена от нарастващите очаквания, че централната банка ще трябва да коригира паричната си политика, а гуверньорът на BоJ Харухико Курода каза наскоро, че затягането на пазара на труда ще помогне за повишаване на заплатите в бъдеще. Курода непрекъснато настоява банката да запази масивните си стимули, докато заплатите се покачат достатъчно, за да компенсират нарастващите разходи за живот.
Отслабналият долар даде възможност на азиатските стокови валути – австралийският и новозеландският долари да се повишат. Двете валути, които се влияят от китайската икономика, тъй като много голяма част от износа на двете страни и насочен към Китай, нараснаха съответно с 0.46% до 0.6704 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.37% до 0.6221 американски долара за едно „киви“. Те бяха подпомогнати от нарасналите надеждите за повторно отваряне на големите градове, които бяха затворени заради новата ковид вълна. Китайските здравни служители обявиха във вторник, че ще засилят ваксинирането сред възрастните граждани. Този ход беше определен от експертите за ключов за икономическото повторно отваряне, тъй като широко разпространените протести оказват натиск върху правителството да отмени строгите ограничения заради Covid.
Офшорният китайски юан беше подпомогнат от регулатора на ценните книжа в страната, който отмени забраната за рефинансиране на акции на публични компании за имоти, като спасителен ход за подкрепа на болния имотен сектор в Китай. Междувременно последните данни показаха, че производство и услуги през ноември са спаднали с най-рязък темп от април, тъй като растящите случаи на Covid и по-строгите ограничения натежаха върху китайската икономика. Офшорният юан (търгува се извън континентален Китай) поскъпна с 0.04% до 7.1456 юана за един щатски долар.
Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които се влияят много от котировките на петрола, също се възползваха от слабия долар, но и от поскъпналия петрол. Канадският долар се повиши с 0.08% до 1.3567 канадски долара за един американски, а норвежката крона поскъпна с 0.29% до 9.9833 крони за един американски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 декември се повиши с 0.66% до 78.72 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 10 декември поскъпна с 0.96% до 83.83 долара за барел.
Основният конкурент на долара за валута-убежище в Европа – швейцарският франк беше предпочетен от пазарните участници. Затова и отчете ръст с 0.30% до 0.9509 франка за едни щатски долар и се доближи до тримесечния си връх, достигнат на 23 ноември. Швейцарската валута получи подкрепа и от данните за икономиката, които отчетоха нарастване на БВП с 0.2% през третото тримесечие от ревизираните надолу 0.1% през второто тримесечие, но съмненията, че Швейцарската национална банка (SNB) ще остане с ястребовата си перспектива. Президентът на регулатора Томас Джордан по-рано заяви, че има голяма вероятност централната банка да затегне допълнително политиката при следващото решение на банката, тъй като текущите лихвени проценти са ниски предвид повишените инфлационни очаквания. Обещанията за по-строга политика се появиха въпреки забавянето на ръста на потребителските цени през октомври, а годишната инфлация беше 3% през миналия месец, доста под очакванията на централната банка от 3.4%, след 29-годишния връх през август от 3.5%. SNB вдигна основния си лихвен процент със 75 базисни пункта на последното си заседание, повишавайки разходите по заеми до положителна територия за първи път от 2011 година.
*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.