Енергийната криза ще поставя политическите ангажименти на богатите страни пред изпитание и през 2023 г.

Ричард Бронз, ръководител на геополитическия отдел в анализаторската компания Energy Aspects пред изданието Petroleum Economist

Настоящата енергийна криза подлага на изпитание ангажимента на правителствата по света да намерят подход, който балансира сигурността, достъпността и устойчивостта на енергийните доставки, известен като енергийната трилема. Западните държави трябва да решат докъде ще стигнат в подкрепа на Украйна и изолиране на Русия, производителите от ОПЕК+ как ще продължат да координират производството на петрол, а правителствата по света как ще изпълнят ангажиментите си за ускоряване на енергийния преход на фона на глобалната нестабилност.

Произходът на настоящата енергийна криза се простира много по-назад от инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., отразявайки десетилетие на забавяне на инвестициите в производството на нефт и газ, което не е съчетано със структурен спад в търсенето. Но рисковете за доставките, създадени от руско-украинската война, издигнаха кризата на върха на глобалния политически дневен ред.

След нахлуването в Украйна западните правителства се опитват да ограничат енергийните приходи на Москва чрез налагане на последователни кръгове санкции. Силата на политическата решимост на Запада да приложи тези ограничения изненада много наблюдатели, особено след като Европа преживя спираловидно нарастване на цените на енергията заедно с рязкото забавяне на икономиката.

Смущението на петролните пазари само ще се засили през 2023 г., тъй като ембаргото на ЕС върху руския внос влезе в сила, докато пазарите на газ в Европа са изправени пред допълнителни възможности за намаляване на потока от страна на Москва. Това ще затрудни още повече Старият континент да посрещне адекватно търсенето през зимата и след това да презареди газохранилищата си преди следващата зима. Западните санкции ще намалят приходите от руски износ, но само на голяма цена за вътрешните икономики в Европа.

Ние изчисляваме, че руското производство на петрол ще падне с 2 милиона барела на ден под предвоенните нива до пролетта, тъй като производителите в страната се борят да намерят алтернативни купувачи за всички доставки, засегнати от ембаргото на ЕС. Пренасочването на дизеловите товари ще бъде най-трудното предизвикателство за Русия, принуждавайки страната да намали работата на рафинериите и да спре производства.

Дори когато цените на петрола се покачат отново – подхранвайки инфлацията и вредейки на потребителите – Европа ще остане ангажирана с тези санкции. Разхлабването на ембаргото ще изисква единодушно съгласие от всички членове на ЕС, а страни като Полша и балтийските държави все още искат да добавят допълнителни санкции, вместо да облекчават съществуващите.

Тези санкции на ЕС представляват дилема за администрацията на Байдън, която отчаяно иска да избегне нов скок в цените на петрола, предизвикан от ембаргото на ЕС и забраната на Европа за предлагане на превози, застраховки и услуги, които позволяват на руските потоци да отиват към други дестинации.

За да избегне разкриването на това несъгласие между съюзниците, Вашингтон прокара сложно предложение за таван на цените на Г-7, което се надява да запази потока на руския петрол към международните пазари, но тази политика е твърде тромава, за да постигне целта си. Президентът Байдън разполага с малко други лостове за управление на цените на петрола, въпреки обещанията си да помогне на потребителите в САЩ, борещи се с високите цени на бензина и инфлацията. Той пусна рекордни обеми от Стратегическия петролен резерв на САЩ (SPR) тази година и обеща да одобри допълнителни освобождавания, ако цените на петрола се покачат. Но SPR е ограничен ресурс и ще има затруднения да достави отново толкова големи обеми през 2023 г. Други варианти на политиката, обмислени от Белия дом – като ограничаване на американския суров петрол или износ на продукти – рискуват да нарушат пазарите по контрапродуктивни начини, които също водят до ръст на цените.

Това помага да се обясни защо САЩ хвърлиха толкова много политически усилия в опитите си да повлияят на политиката на ОПЕК+, но исканията на Байдън за увеличаване на добива не бяха чути. Саудитска Арабия и други съюзници на САЩ в ОПЕК+ също устояха на натиска да се дистанцират от Русия, твърдейки, че групата взема технически, а не политически решения.

Производителите от ОПЕК+ твърдо вярват, че сътрудничеството остава в техен най-добър интерес и през октомври те демонстрираха постоянен ангажимент да избегнат създаването на свръхпредлагане на пазара, като удължиха споразумението си за производство до 2023 г. и обявиха ново съкращаване с 2 милиона барела на ден.

ОПЕК+ все още е изправена пред година на предизвикателство, тъй като се стреми към стабилни, високи цени на петрола на фона на глобално икономическо забавяне и повишена политическа несигурност по отношение на предлагането, включително ембаргото на ЕС върху руския петрол и потенциални допълнителни освобождавания на стратегически резерв от САЩ.

За нациите потребители решенията на ОПЕК+ добавят още един източник на несигурност на доставките и ценови риск. Западните лидери няма да могат да убедят производителите да действат против личния си интерес и да намалят цените, но теоретично би трябвало да е възможно започването на диалог за това как да се намали нестабилността на цените, която вреди на всички страни.

Скорошната история обаче не е обещаваща по този въпрос, тъй като западните лидери се опитаха да преследват целите си за декарбонизация, като обезсърчаваха нови инвестиции в изкопаеми горива. Така същевременно приемаха, че доставките ще останат евтини и достатъчно изобилни, за да позволят на потребителите сами да преминат към зелени алтернативи варианти. Въпреки че тази илюзия е разбита, правителствата все още следват своите зелени ангажименти – ЕС прие Европейската зелена сделка, а САЩ ангажираха 369 милиарда долара зелени инвестиции в Закона за намаляване на инфлацията.

Но много краткосрочни политически отговори на настоящата енергийна криза не се вписват в тези дългосрочни екологични ангажименти. Производителите на петрол и газ са заплашени с неочаквани данъци, освен ако не увеличат инвестициите нагоре по веригата, масивните програми за субсидиране предпазват потребителите и понякога индустрията от ценови сигнали, а правителствата обмислят още по-драматични интервенции – като ценови тавани или забрани за износ – които ефективно биха отменили пазарни механизми изцяло.

Правителствата несъмнено смятат, че тези мерки са политически необходими, но те допълнително усложняват политическия пейзаж, правейки компаниите по-малко склонни да се ангажират с инвестиции нагоре по веригата. Няма лесни решения за енергийната трилема за достъпност и устойчивост на сигурността и политиците трябва открито да признаят избора и компромисите, необходими за разработване на реалистична политика. Ако се ангажират с това, през следващата година енергийните пазари може да се изместят към по-добър път както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Тази статия е част от предстоящия специален доклад Outlook 2023, който представя очакванията на енергийната индустрия за ключови тенденции през следващата година.