Словения подава ръка на България да почерпи опит за приемането на еврото

Словения е готова да сподели с България опита си в приемането на еврото и с периода на преход между националната и европейската валута. Това каза в интервю за БТА вицегуверньорът на Словенската централна банка (Банка Словение - Banke Slovenije) Примож Доленц.

Словения стана част от ЕС през 2004 година и още същата година влезе в т. нар. чакалня на еврозоната (Европейския валутен механизъм - ERM II). През 2006 страната определи окончателния обменен курс на националната си валута толар към еврото, а през 2007 г. стана 13-ият член на еврозоната.

Коментирайки въпроса за приемането на еврото и процеса на преход от националната към общоевропейската валута, Доленц отбеляза, че в това отношение Словения е послужила като пример за най-добрите практики за Хърватия, която ще се присъедини към валутни съюз на 1 януари 2023 година.

"В този процес можахме значително да помогнем на Хърватия със съвети на базата на нашия опит, можем да помогнем и на България," каза Примож Доленц.

По думите му в този период на адаптация към общоевропейската валута е било много важно това, че словенците до голяма степен вече са били свикнали с еврото, тъй като съседите им Италия и Австрия вече са използвали единната европейска валута, а Словения има силни търговски и туристически връзки с тези страни. Важна роля е изиграла и информационната кампания, осъществена в координация между различни словенски институции.

„Сега, след като еврото се използва вече над 20 години, мисля, че страните, които ще се присъединят към еврозоната през следващите години, няма да имат проблеми в подготовката, приемането или използването на еврото. Подобна е ситуацията в Хърватия. Те имат значителни приходи от туризъм, много хора идват в страната с евро, така че хърватите познават еврото. Не мисля, че при България положението е много по-различно в това отношение“, каза Доленц.

Словенският вицегуверньор коментира опасенията от рязък скок на цените след въвеждането на еврото, като разграничи статистическата инфлация и т.нар. възприемана инфлация.

Статистическите данни сочат, че годишната инфлацията (HICP) в Словения е била 2,5 на сто през 2006 година и се е ускорила до 3,8 на сто през 2007 година, когато в страната е въведено еврото, а през 2008 година е достигнала 5,5 процента.

В Словения ефектът от еврото всъщност беше доста слаб. На еврото, според оценки, се дължи само една четвърт процентен пункт от инфлацията през 2007 г., отбелязва Примож Доленц.

Макар ефектът върху ръста на инфлацията от въвеждането на единната европейска валута да е бил пренебрежимо малък, по думите на банкера става дума предимно за стоки и услуги с по-ниска стойност, чиито цени хората са познавали добре и затова са забелязали всяко повишение при тях. Той отбелязва, че в подобна ситуация статистически инфлацията остава ниска, тъй като тези продукти и услуги не представляват значителен дял в потребителската кошница, но хората я усещат като висока.

Това доведе до отрицателен психологически ефект върху хората. Всеки знаеше колко струваше кафето преди и след еврото, но статистически ефектът беше почти незначителен, беше малък, каза Доленц.

Друга причина за ускоряване на инфлацията след въвеждането на еврото според Доленц е прегряването на словенската икономиката в този период.

Словения отчита икономически растеж от 5,7 процента през 2006 година, който през 2007 г. се ускорява до 7 на сто.

През 2007 година, и дори преди това, имахме силен икономически растеж благодарение главно на вътрешното търсене. Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) по това време беше около 7 процента и това доведе до повишаване на инфлацията. Имахме едновременно въвеждане на еврото и прегряване на икономиката и хората биха помислили, че инфлацията се дължи на еврото, но това не е така, подчерта Доленц. 

Коментирайки ползите за Словения от приемането на еврото, словенският вицегуверньор изтъкна свързаността на Словения с европейските пазари, европейското производство и вериги на доставки. Той подчерта също така значителните приходи на страната от туризъм.

Делът на приходите от туризъм в общия БВП на Словения е 6,5 на сто през 2020 година по данни на Световния съвет за пътувания и туризъм.

В този контекст по думите на Доленц изключително важен фактор е това, че с приемането на еврото се избягват рисковете, свързани с валутните курсове. Благодарение на еврото "несигурността в бизнеса значително е намаляла", припомня той.

Еврото, по наши оценки, е допринесло значително за конкурентоспособността на Словения чрез по-конкурентните цени, а освен това допринесе за по-стабилна икономическа среда, каза Доленц.

Той отбеляза също така, че с пълноправното членство в еврозоната за ориентираните към износ компании пазарът се е увеличил значително, тъй като е "много по-лесно да се прави бизнес с една и съща валута". 

Благодарение на еврото освен това са се увеличили корпоративните инвестиции, суверенните рейтинги на страната са били повишени и това съответно се е отразило благоприятно на разходите й по кредитирането.

“В крайна сметка еврото донесе ниски лихви за Словения, донесе финансова стабилност, ценова стабилност и тази стабилност има огромен косвен ефект върху бизнеса и хората”, обобщи Доленц.

Според него влизането в еврозоната има един единствен недостатък, поне на теория: загубата на суверенитет на страната при провеждане на паричната политика, с която да балансира собствения си бизнес цикъл. По думите му обаче това може да стане чрез други мерки.

Имаме фискална политика, имаме структурни политики, макропруденциална политика. Така че имаме други инструменти, чрез които можем да изгладим бизнес цикъла, обяснява Доленц.

Той определя бързото преминаване към еврото като естествено решение за Словения и очерта три фактора за това. 

Първият е чисто политическото решение на страната. Вторият е, че словенците са имали високо доверие на еврото като тяхна бъдеща валута, тъй като исторически са били свикнали с германската марка, която бе заменена от еврото. А третият фактор е, че са успели за кратко време да изпълнят Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната.

“Основното предизвикателство беше инфлацията, тъй като отчитахме високи инфлационни равнища преди да се присъединим (бел. ред. към еврозоната) и имаше силен ангажимент и съвместни координирани действия на словенското правителство и на словенската централна банка за понижаване на инфлация,“ каза Доленц. Той припомни, че когато Словения е била част от някогашна Югославия, страната исторически е имала огромни проблеми с инфлацията и дори хиперинфлация и затова ангажиментът и мотивацията за нейното нормализиране са били още по-големи. 

Един от критериите за членство в еврозоната е ценова стабилност, като изискването е средният темп на инфлация в страната кандидат да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри показатели.

Според Доленц еврото се е оказало един естествен начин за справяне с проблема на високата инфлация.

Всички наши усилия за справяне с инфлация бяха допълнени от мерки на фискалната политика и структурни реформи, допълни словенският вицегуверньор.