Умиращите земи или как една трета от почвите са ерозирали и загубили хранителни вещества казват данни на ООН

Климат / Зелен преход
3E news
539
article picture alt description

Снимка: 3eNews

Ерозията на почвата може да доведе до загуба на 10 процента в световното производство на култури до 2050 г., според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). С прогнозата световното население да нарасне с една пета до близо 10 милиарда дотогава, недохранването и гладът ще засегнат все повече хора.

В прашния царевичен пояс на Америка тази пролет земята се давеше. В басейна на река Яндзъ в Китай е сухо. Фермерите и на двете места водят почти загубена битка за спасяване на почвата, която произвежда храната, която консумираме. От Съединените щати и Китай до Кения, човешките усилия за запазване на почвата се оказват несъвместими с все по-екстремните метеорологични условия, които увреждат живата система и изчерпват способността ѝ да произвежда храна, пише Ройтерс след интервюта с десетки фермери, учени и други почвени специалисти, цитиран от БТА.

Малко места са в по-дълбока криза от пасищата в Северна Кения, където непрекъснато задълбочаващата се суша е оголила земята от растителност, излагайки почвата на щети и обърквайки усилията за адаптиране на земеделските практики.

"Почвата, останала там, е много уязвима, като кожата на Земята, която не носи дрехи, докато слънцето пече", каза Лий Ан Виновиецки, почвен учен в Найроби в CIFOR-ICRAF, изследователски център на ползите от дърветата за хората и ландшафта.

Учени от ООН казват, че може да отнеме до 1000 години на природата да произведе 2-3 см почва, което прави опазването ѝ критично. Растенията растат чрез абсорбиране на слънчева светлина и въглероден диоксид. Те пренасят въглерода в почвата, захранвайки микроорганизми, които на свой ред създават условия за растеж на повече растения. Екстремните метеорологични условия, някои от които причинени от изменението на климата, не само увреждат културите, но също така ерозират почвата и изчерпват хранителни вещества като въглерод, азот и фосфор от сложната екосистема, според специалисти. Това води до деградация на земята - намаляване на способността ѝ да поддържа живота на растенията, а оттам и живота на животните и хората.

Една трета от общата земна площ в света вече е деградирала от ерозия, изчерпване на хранителни вещества или по други начини, според ООН.

Роналд Варгас, учен специализирал почвознание и секретар на Глобалното партньорство за почвата на ФАО, каза, че екстремните метеорологични условия ускоряват деградацията на почвата, която вече е започнала чрез обезлесяване, прекомерна паша от добитък и неправилно използване на торове.

Лю Зию, служител в китайското министерство на водите, каза през август, че една трета от почвата в шест ключови селскостопански провинции по горното и средното течение на Яндзъ е по-суха от оптималното в резултат на сушата. В около една десета от селските окръзи в тези провинции, почвата страда от "сериозно изчерпване на водата".

Програмата за засяване на облаци в Китай предложи известно облекчение, като само през август стартираха 211 операции, за да предизвикат валежи над 1,45 милиона квадратни километра изсъхнали земеделски земи, но експертите казват, че това не е дългосрочно решение.

По същия начин други мерки, като изкопаването на хиляди нови кладенци и насърчаването на фермерите да сменят културите, за да увеличат добивите, имат ограничено въздействие.

Някои експерти са оптимисти, че светът може да се отдръпне от опасността, поне на някои места.

ФАО изготви план за действие тази година, който се стреми да подобри и поддържа здравето на 50 процента от глобалните почви до 2030 г., възприемайки практики като сеитбооборот и агролесовъдство, система за използване на земята, която засажда дървета в и около култури и пасища.

Кристин Морган, главен научен директор в базирания в Северна Каролина Институт за здраве на почвата, каза, че почвите могат да се регенерират, ако фермерите прилагат по-добри методи по-широко. "Винаги мислим, че нещо ново ще ни спаси, но наистина трябва да променим поведението си", коментира Морган.

Опциите включват необработка на почвата за намаляване на ерозията и засаждане на покривни култури извън сезона за предотвратяване на ерозия и загуба на хранителни вещества. Практиките се използват съответно само на 25 и 4 процента от земеделските площи в САЩ, според оценки на "Би Ем Оу Капитал маркетс" (BMO Capital Markets), според които основното преразглеждане на системите за отглеждане е създало предварителни разходи за фермерите, със загуби на добив в първите години.

В Кения обаче щетите са ужасни. Наистина земята е изсъхнала в страната, където продължителните суши са станали по-чести от 2000 г. насам, като сегашната е най-лошата от четири десетилетия.

Повече от 60 процента от общата земя в страната се счита за силно деградирала, а повече от 27 процента много силно деградирала, според министерството на околната среда на Кения, като се вземат предвид фактори като растителната покривка и нейната способност да устои на ерозия. Това се случва въпреки усилията на зелените групи да насърчават фермерите да използват селско стопанство без обработка или с минимална обработка, както и агролесовъдство.

Толкова много почва е ерозирала в Кения, Индия и много други места по света, че земната банка със семена - тревни семена, готови да покълнат, след като завали дъжд - също е изчерпана, което означава, че възстановяването на някои площи ще изисква ръчно повторно засяване, коментира Тор-Гунар Ваген, главен учен на CIFOR-ICRAF.

"Цялата система е в повратна точка. Изменението на климата само ускорява всичко това", заключи той.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща