Есенната прогноза на ЕК за България: забавен икономически растеж и висока инфлация

След силната първа половина на 2022 г. икономиката на ЕС вече е навлязла в етап на много по-големи предизвикателства. Шоковете, отприщени от агресивната война на Русия срещу Украйна, засягат целия свят и повишават глобалния инфлационен натиск. ЕС е сред най-изложените напреднали икономики, поради географската си близост до войната и силната зависимост от вноса на газ от Русия, предупреждава Европейската комисия в есенните си прогнози, публикувани на сайта на институцията днес.

В общата оценка за ЕС се посочва, че енергийната криза подкопава покупателната способност на домакинствата и натоварва производството. Икономическите настроения са спаднали значително. В резултат на това, въпреки че растежът през 2022 г. се очаква да бъде по-добър в сравнение с предишните прогнози, перспективите за 2023 г. са значително по-слаби за растеж и по-високи за инфлация в сравнение с лятната междинна прогноза на Европейската комисия.

За България ЕК прогнозира:

Растежът на родната икономика ще достигне едва 3.1 процента през 2022 г., като ще се забави още повече - до 1.1 на сто, през средващата 2023 година. През 2021 година икономиката на страната ни нарасна със 7.6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 година.

Спрямо летните прогнози на ЕК, публикувани в средата на юли, очакванията за България са подобрени за текущата година (през лятото се очакваше ръст от 2.8 на сто), но перспективите за 2023 година са влошени (при ръст от 2.3 в летните прогнози).

Вижте още: Прогнозата на Еврокомисията за 2022: БВП на България ще се забави до 2.8%, а инфлацията ще нарасне до 12.5%

За 2024 г. Еврокомисията залага на темп на нарастване на брутния ни вътрешен продукт (БВП) от 2,4 на сто.

Прогнозите за инфлацията

в страната сочат темп от 12.8 на сто за 2022 г. и забавяне до 7.4 на сто догодина, последвано от 3.2 на сто през 2024 година. Инфлационните очаквания са сравнително слабо променени, макар и в посока повишение, спрямо летните прогнози (съответно 12.5 на сто и 6.8 на сто за тази и следващата година). 

Безработицата в България

ще остане стабилна, поддържайки равнище от 5,2 на сто през 2022 и 2023 г. и с минимално повишение до 5,3 на сто през 2024 г. при динамика на заетостта от съответно 0,4 на сто, 0,0 на сто и 0,2 на сто през трите години, обхванати от есенните прогнози.

За сравнение:

Базисният сценарий в прогнозата на Българската народна банка (БНБ), изготвена към 30 септември 2022 г., предвижда по-нисък растеж на реалния БВП на България - забавявне до 2,8 на сто през 2022 г. и до 0,1 на сто през 2023 г., след което ускоряване до 3,4 на сто през 2024 г. БНБ предвижда инфлация от 14,9 на сто в края на 2022 г., 7.6% през следващата и спад до 3.4 на сто в края на 2024 година. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи плавно от 4.6 на сто през 2022 г. до 4.2 на сто през 2024 г., припомня БТА.

В есенната си прогноза на Министерство на финансите предвижда забавяне на ръста на БВП до 2.9% през 2022 година, спад до 1.6% през следващата и нарастване до 3.4% през 2024 година. МФ очаква инфлация от 13.2% през настоящата година, спад до 3.8% през следващата и до 3.2 на сто през 2024 година. В същото време безработицата ще бъде 4.6% през 2022 година, 4.5 на сто през следващата и 4.3 на сто през 2024 година.

Другите макроикономически показатели

Европейската комисия очаква в есенната си прогноза бюджетен дефицит от 3,4 на сто от БВП тази година, който да се понижи до съответно 2,8 на сто и 2,5 на сто през следващите две години.

За държавния дълг се прогнозира лек спад до 22,5 на сто от БВП за тази година и плавно увеличаване до нива от съответно 23,6 на сто и 25,6 на сто през 2023 и 2024 г. Държавният дълг на страната миналата година бе 23,9 на сто и 24,5 на сто през пандемичната 2020 година.

За баланса по текущата сметка Брюксел прогнозира дефицит от 1,2 на сто тази година с нарастване на отрицателното салдо до 3 на сто и 3,2 на сто през следващите две години.

Отрицателна е и прогнозата за общите инвестиции през 2022 г. - минус 8 на сто, но с положителен баланс от 5.5 на сто и 7 на сто през съответно 2023 и 2024 година.

Какви са очакванията за Европейския съюз

Въпреки негативните ефекти от войната на Русия срещу Украйна, Еврокомисията очаква инерцията, набрана през 2021 г., и доброто първо полугодие на настоящата година, да засилят растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) за цялата 2022 г. до 3.3 на сто за ЕС и 3.2 на сто за еврозоната. Това е повишение спрямо лятната прогноза, публикувана през юли, когато се очакваше растеж от 2.7 на сто.

За следващата година, обаче, очакванията са за силно забавяне до едва 0.3 на сто и за двата региона, последвано от ускоряване до 1.6 на сто в ЕС и 1.5 на сто в еврозоната през 2024 година.

За инфлацията Еврокомисията прогнозира достигане на пикови стойности от 9.3 на сто в ЕС и 8.5 на сто в еврозоната през текущата година, леко успокояване, но запазване на високо равнище от съответно 7 на сто и 6.1 на сто за 2023 година, преди показателят да се върне към умерен темп от съответно 3 на сто и 2.6 на сто през 2024 година. Летните прогнози са преразгледани към повишение с близо един процентен пункт за 2022 г. и над два пункта за 2023 година. Преразглеждането отразява основно по-високите цени на едро на газа и електроенергията, които оказват натиск върху пазарната стойност на електроенергията на дребно, както и върху цените на повечето стоки и услуги в потребителската кошница.

Въпреки предизвикателната среда трудовият пазар остава силен, като заетостта и участието в пазара на труда са на най-високите си равнища, а безработицата - на най-ниското от десетилетия.

За безработицата в ЕС се прогнозират нива от 6.2 на сто през 2022 г., 6.5% през 2023 г. и 6.4 на сто през 2024 година.